Протокол № 337 от 09.10.2025, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 337 гр. Перник, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА и прокурора Д. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20251700600514 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Обвиняемият М. Е. Е., осигурен от ОЗ „Охрана“, се явява лично и с адв. М. М. от АК Перник.

Окръжна прокуратура се представлява от прокурор Д..

Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 и чл.275 от НПК на член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

Отводи, възражения и искания срещу състава на съда не се направиха.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание намери че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Обвиняемият със снета по делото самоличност.

Прокурорът: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

Адв.М.: Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

Обвиняемият: Поддържам казаното от адвоката.

Съдът намери, с оглед липсата на доказателствени искания, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

1

ДАВА ход на съдебните прения.

Прокурорът: Моля да потвърдите взетата мярка за неотклонение „задържане под стража “ спрямо обвиняемия М. Е. Е. Същият е привлечен за умишлено престъпление, извършено от него чл.343б, ал.3 от НК. От всички доказателства по делото е видно, че може да се направи обосновано предположение, че същия е извършил престъплението. От доказателствата по делото и свидетелството за съдимост на обвиняемия е видно, че същия на 23.10.2025 г. с влязло в сила Определение от на Районен съд – гр. Горна Оряховица е бил осъден за извършено от него престъпление по чл.354а ал.3, т.1 от НК, поради което и настоящето извършено от него деяние е в изпитателния срок. Видно е, че това осъждане не е подействало възпиращо спрямо обвиняемия и към настоящия момент е налице реална опасност, ако не бъде потвърдена мярката „задържане под стража“ същия да извърши ново престъпление.

Адв. М.: Моля да уважите така подадената пред Вас жалба, с която обжалваме протоколното определение на ПРС, с което беше взета най-тежката мярка за процесуална принуда, взимана по ДП предвидена в НПК, а именно „задържане под стража“. Смятам че не са налице императивните разпоредби и норми, които са предвидени в нашия НПК, които да налагат да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми Е.. Процесната дата, за която се твърди, че има инкриминирано деяние, и за което подзащитния ми е привлечен, като обвиняем е на 06.01.2025г. Почти 9 месеца подзащитният ми нито се е укрил, нито е извършвал други престъпление. Работи, като тенекеджия при съответния работодател, който е посочен по делото, има постоянен адрес, също така процесуалното му поведение досега е безупречно. Нито се е укривал, винаги е съдействал на органите на правосъдието за изясняване на обективната истина по делото при извършване на съответните процесуално следствени действия. С оглед на спецификата на настоящето наказателно производство, а именно: – санкция, контрол и преценка по отношение дали да бъде взета най-тежката процесуална принуда, смятам че една по-лека процесуално мярка за неотклонение предвидена в НПК, би спомогнало същото това да бъдат провеждани нормално процесуално следствените действия и съответно събиране на съответните доказателства за изясняване на обективната истина в процентния случай.

Твърдя, че подзащитният ми има постоянен адрес, където може да бъде призоваван, а именно: гр.П., ул. Р. №**. Това че има предишна присъда със съответно наказание, не е предвидена в императивните разпоредби в чл.63 за преценка за това дали да бъде взета най-тежка мярка за неотклонение, изрично не е предвидена в НПК. Това, дали е виновен или не, е в процес на доказване и в рамките на ДП и в евентуално предстоящото наказателно производство пред съд. Ето защо, Ви моля за снизхождение и Ви моля да бъде наложена полека мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми М. Е. Е..

Обвиняемият в лична защита: Поддържам изложеното от моя защитник.

Последна дума на обвиняемият: Моля за по-лека мярка.

Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на определението.

Съдебният състав, след като се запозна с доводите на страните, материалите по делото и след проверка на атакуваното определение на Районен съд-Перник, установи следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал.7 и ал.8 от НПК.

Предмет на въззивен контрол е протоколно определение от 02.10.2025г., постановено по ЧНД № 1458/2025г. по описа на Районен съд Перник, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на М. Е. Е.-обвиняем по Досъдебно производство № 7/2025г. по описа на ОД на МВР, като първата инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК, за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение. Този извод се споделя изцяло от въззивния състав.

2

От приложеното на л.16 в досъдебното производство постановление от 03.09.2025г., предявено на 01.10.2025г., е видно, че М. Е. Е. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК (Доп.-ДВ, бр. 67/2023г.), което е наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, поради което е налице предвидената от законодателя в чл.63, ал.1 от НПК наказуемост на престъплението, за което лицето е обвинено, а именно предвижда се наказание лишаване от свобода.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите А. Е. К., И. Г. И. и П.

В. Б., които дават сведения за обстоятелствата, при които са възприели движението на управлявания от обвиняемия автомобил и за установяване на самоличността на неговия водач. В съвкупност с приложените писмени доказателства – талон за изследване бл. № *****, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и протокол за извършена токсикохимична експертиза № 25/ТКХ-7558 от 23.07.2025г., в чието заключение вещите лица са извели извод, че в кръвната проба, взета от Е. се доказва употребата на наркотичното вещество хексахидроканабинол (ННС), позволяват изграждане на разумно подозрение за авторството на инкриминираната проява и на нейната квалификация по чл.343б, ал.3 от НК.

Обвиняемият не е дал обяснения в хода на досъдебното производство.

Предвид изложеното въззивната инстанция изцяло подкрепя извода на първоинстанционния съд относно наличието на обосновано предположение за съпричастност на М. Г. към престъплението, в което е обвинен, тъй като събраните гласни и писмени доказателства в резултат на извършените процесуално-следствени действия установяват възприетите в обвинението време, място и начин на осъществяване на вмененото престъпление въз основа на които се извежда твърдяната деятелност от обвиняемия. Изолирана и голословна се явява лансираната теза от защитника на Е. за липсата на такова обосновано предположение. Тук е мястото да се посочи, че на този етап от досъдебното производство съпричастността не следва да е с такава степен на категоричност, каквато се изисква задължително относно авторството при постановяване на присъда.

От изложените мотиви в атакуваното определение се установява, че районният съд не е застъпил категорична позиция какво е приел по отношение на опасността обвиняемият да се укрие. На л.11 гръб, абз.3 е посочил, че няма такава, тъй като от данните по делото се установява, че лицето има постоянен адрес на местоживеене, трудово ангажирано е, оказало е съдействие в хода на провежданите процесуално-следствени действия-абз.4 на същия лист, като на л.12 е изложил съображения, че обвиняемият може да предприеме действия по укриването си и да осуети реализиране на наказателна отговорност срещу него. За въззивният състав няма съмнение, че макар и да е изминал значителен период от време от извършване на разследващото се престъпление, а именно повече от осем месеца, то обстоятелството, че предвиденото в чл.343б, ал.3 от НК наказание е без специален минимум, означава, че при евентуално осъждане на обвиняемия за разследващото се престъпление наказанието може да бъде единствено ефективно, предвид извършването на деянието в определения изпитателен срок по НОХД № 466/2023г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, което е достатъчен мотив за укриване, още повече, че разследването е в краен етап. Установения адрес на местоживеене и твърдяна трудова ангажираност нямат капацитет да неутрализират коментираната опасност.

Налице е и реална опасност Е. да извърши друго престъпление, какъвто извод е извел и първоинстанционния съд. Тази опасност е със силно завишен интензитет, тъй като освен, че разследващото се деяние е извършено в определения изпитателен срок, с който наложеното на Е. със споразумение от 23.10.2023г. по НОХД № 466/2023г. по описа на 3

Районен съд-Горна Оряховица наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е било отложено за изпълнение на основание чл.66 от НК за срок от три години, то по отношение на лицето е настъпила реабилатиция по чл.86, ал.1, т.1 от НК за предходно негово осъждане, а именно по НОХД № 1850/2019г. по описа на Районен съд-Перник, което индикира лоши характеристични данни, наред с обстоятелството, че се касае отново за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за каквото е бил осъден и по последващото НОХД № 466/2023г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че Е. чрез поведението си засяга едни и същи обществени отношения, а именно свързани с наркотици, което навежда на извод, че той е личност, която няма задръжки срещу едно константно противоправно поведение. Ето защо спрямо Е. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, възпираща го да извърши други престъпления.

Неподкрепени с доказателства са доводите на защитата, че обвиняемият е трудовоангажиран, тъй като не са налице надлежни доказателства, а дори и това да е така, то това обстоятелство не е възпряло Е. към твърдяното противоправно поведение.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за обоснован и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, като адекватна на целите по чл.56 от НПК и съответно на обстоятелствата по чл.56, ал.3 от НПК по отношение на Е. следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

За пълнота на съдебния акт съдът отбелязва, че се солидализира с направените изводи от Районен съд-Перник, че на този етап от разследването не са налице обстоятелства от здравословно, семейно или друго естество, които да налагат вземането на „домашен арест“. Най-леката предвидена мярка за неотклонение „подписка“ е неподходяща, предвид обремененото съдебно минало на обвиняемия, с оглед на което и определянето на „гаранция в пари“ в подходящ размер, обезпечаващ целите по чл.57 от НПК би било извън материалните му възможности и би довело до неоправдана за него финансова тежест.

Така мотивират, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Перник, с което по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което на основание чл.64, ал.8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.10.2025г., постановено по ЧНД № 1458/2025г. по описа на Районен съд Перник, с което по отношение на М. Е. Е.-обвиняем по Досъдебно производство № 7/2025г. по описа на ОД на МВР е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ОС „Изпълнение на наказанията“ София, сектор „Арести“, Арест, находящ се в гр. София, ул. „Майор Георги Векилски“ № 2 за сведение и изпълнение.