Решение № 179 от 19.09.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Б., 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20221810200269 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. П. СТ., ЕГН: **********, против Заповед за задържане на лице рег. № 246зз-387/*** г., издадена от М.Н.Н. – полицай ООР при РУ Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР по отношение на В. П. СТ. е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят В. П. СТ., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник - адв. Б.Б. от САК, който пледира за отмяна на оспорената заповед по съображенията в жалбата.

Ответникът – РУ Б., не се представлява и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в жалбата на В.С. се установява, че на *** г. около 22,00 часа, жалбоподателят се прибрал от гр. София заедно със сина си П.С. в дома си в гр. Б., на ул. „***“ № 2. От близкото заведение – „Фейс клуб“ се чували силни викове и крясъци и жалбоподателят не могъл да заспи, поради което подал сигнал на тел. 112. Въпреки подадения сигнал, силният шум от заведението продължил и жалбоподателят решил да подаде сигнал лично в районното управление на полицията в гр. Б.. На място попитал дали е получен сигналът му по тел. 112 и защо продължава силния шум. По данни на жалбоподателя, полицейският служител излязъл от дежурната стая и го попитал какво прави там и му казал, че има психични отклонения. Също го попитал защо снима с телефона си, с едната ръка отскубнал телефона от ръцете на жалбоподателя, а с другата грубо го натикал в навътре в сградата.

След това дошъл друг полицейски служител и попитал жалбоподателя защо му е скъсал баджа. Жалбоподателят се почувствал зле от превените спрямо него инсинуации с цел задържането му и рязко вдигнал кръвното налягане и захарта, като се наложило екип на Спешна медицинска помощ да го посети на два пъти в полицейското управление.

Със заповед за задържане рег. № 246зз-387/*** г., издадена от М.Н. – полицай ООР при РУ Б., жалбоподателят В. П. СТ. бил задържан по реда на чл. 72 ЗМВР на *** г. в 23,50 часа и освободен на 04.06.2022 г. в 02,55 часа. В заповедта били посочени като основание за задържане разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР и текстово изписване : „след надлежно предупреждение, пречи на полицейски орган да извършва служебните си задължения и за установяване на самоличност“.

От докладна записка на мл. ОД Б.Н. при РУ Б., се установява, че на *** г. бил на смяна от 08,00 часа в оперативната дежурна част на РУ Б.. В 23,50 часа в полицейското управление се явило лице, което държало телефон с включено осветление и предположил, че извършва запис. Разпоредил на лицето да преустанови да записва с телефона, тъй като е забранено. Лицето било във видимо нетрезво състояние и започнало да се държи грубо и арогантно и да обижда него и колегата му М.Н., като ги нарича „престъпници и боклуци“. На лицето били отправени няколко разпореждания да 2 преустанови записа и да спре с обидите, но без резултат. Поискан му бил и документ за самоличност, какъвто не представил. С цел установяване на самоличността на лицето и преустановяване на действията му, същият бил задържан със заповед за задържане с рег. № 246з-387/*** г. в РУ Б.. След направен асправка в АИС, се установило, че лицето е В. П. СТ., ЕГН:

**********, живущ в гр. Б., ул. „***“ № 6.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства– преписката по издаване на заповед за задържане рег. № 246зз-387/*** г., по описа на РУ Б..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – М.Н.Н., заемащ длъжност „полицай ООР“ при Ру Б..

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал.

1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.

3

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.

74, ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР. Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. Като правно основание за задържането на С. е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР, а като фактически обстоятелства полицейският орган е посочил: „след надлежно предупреждение, пречи на полицейски орган да извършва служебните си задължения и за установяване на самоличност“.

Съгласно постановките на ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.

4

Като основание за задържане на жалбоподателя издалият я полицейски орган е посочил разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, която разпоредба урежда правомощието на полицейските органи да задържат лице, което след отправено предупреждение, съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. В заповедта полицейският орган е посочил, че фактическото основание за задържането на жалбоподателя е неизпълнение на полицейско разпореждане. Заповедта в тази част е немотивирана. Не е посочено какво разпореждане е отказал да изпълни жалбоподателят и на осъществяването на какви задължения по служба на полицейските органи е попречило поведението му.

От доказателствата по делото се установи, че полицейският орган е отправил още едно разпореждане до жалбоподателя - да преустанови да снима с личния си телефон, което жалбоподателят не е изпълнил. В този случай и в заповедта не е посочено и не се установи изпълнението на какви служебни задължения на полицейските служители е препятствал жалбоподателят. Най-сетне, доколкото задържането на лице по съществото си представлява принудителна административна мярка, с която в решителна степен се засягат правата на лицето, в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е поставено императивното изискване до задържане на лицето да се пристъпи едва след като след изрично отправено предупреждение, то не е преустановило действията си, с които пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си. В случая от доказателствата по делото не се установява такова предупреждение да е било отправяно към жалбоподателя.

Като следващо основание за задържане на жалбоподателя, издалият заповедта полицейски орган е посочил разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, както и фактическото основание за задържане – "установяване на самоличност". Задържането под стража на това основание е допустимо при невъзможност да се установи самоличността на лице в случаите по чл. 70, ал.

1 от ЗМВР чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Съдът констатира, че в оспорената заповед не са посочени с достатъчна конкретика нито фактическото основание за задържането, нито правното такова. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР полицейските органи могат да 5 задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР урежда случаите, в които полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице. Такива проверки съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да предприемат, когато: има данни, че лицето е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство; при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; на контролен пункт, организиран от полицейските органи; по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвиден в закон. В случая нито при посочване на фактическото, нито при посочване на правното основание за задържането е посочено кое от основанията по чл. 70, ал. 1 от ЗМВР е било налице.

Наред с горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че законът свързва неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може да бъде удостоверена по реда на чл.

70, ал. 2 от ЗМВР. Посочената разпоредба предвижда, че установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. При анализа на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР следва, че за да бъде установена самоличността на едно лице, на първо място трябва полицейският орган да му поиска документ за самоличност, а ако то не изпълни това разпореждане по каквато и да е причина, следва самоличността му да се установи посредством другите способи – чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Едва ако е невъзможно самоличността на лицето да бъде установена по този ред, е допустимо на основание чл. 72, ал.

Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4912c142-618f-4fa6-ad6e-8ba17036e1b1