Решение № 195 от 02.12.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Разград, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. К.а при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500481 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от А. Т. М. против Решение № 575/21.08.2025 год., постановено по гр. д. №2388/2024 год. по описа на РС-Разград, с което е отхвърлен предявения от нея установителен иск за правото на собственост. Счита,че решението противоречи на закона, необосновано е и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила основно при доказателствената дейност на съда.

Според нея по делото няма спор, че е собственик на поземлен имот, находящ се в с. Сейдол, Община Лозница, съставляващ имот с № 109, за който е отреден УПИ Х-109 с площ от 782 кв. м. заедно с построените в него сгради. Представен е нотариален акт за удостоверяване на тези обстоятелства включително и са налице данни по спорната реална част от този урегулиран поземлен имот - в обема на правото на собственост се включва част с пространство 73 кв. м. (заключението на вещото лице), която е била със статут на придаваема част по смисъла на законите, уреждащи устройството на територията, от съседния имот № 108 - собственост на ответника.

Необосновано съдът е приел, че няма доказателства за доброволно отстъпване на придаваемото място. По делото е установено, че с изключение на последните около две години, никога през предходните повече от 60 години на съседско съжителство, страните не са имали спорове за каквото и да е, и винаги са се разбирали. Спорното място е с такова местоположение и площ, че не предполага ежедневното му ползване и това обективно не 1 може да се установи. Но е имало инцидентни действия (това прието от съда) не за допускане до спорното място от страна на ответника и неговите праводатели, а за осъществяване на фактически действия без да е необходимо разрешение или друг вид конкретно допускане от тяхна страна. Тези фактически действия са извършване на ремонти по жилищната и стопанска сграда от северната страна и мястото е ползвано без каквито и да са пречки или претенции. Дори преди десетина години част от същото място е използвано и е построен комин. Спорен е момента кога е поставена оградата между двата имота към ул. „***р" в настоящия вид - с колове и мрежа, но са налице конкретни данни, че това е станало по скоро към момента на разваляне на отношенията между двете страни, а преди това са били поставени отделни прегради, не закрепени трайно, които са позволявали свободен достъп на ищцата до спорното място зад нейните сгради.

Съдът не е обсъдил подробно всички правоотношенията между страните по повод на спорната площ, които са възникнали при действието на ЗТСУ (отм.), когато с дворищнорегулационния план от 1978 г. е предвидено 73 кв. м. от имот пл. № 108 от кв. 24 да бъдат придадени към парцел Х-109 от същия квартал. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно правилата на този закон и правилника за неговото приложение. Заемането по законоустановения ред се свързва с изпълнение на алтернативно предвидените изисквания: заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се места, доброволно отстъпване на същите по реда на чл. 111, ал. 1 ЗТСУ (отм.); или въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване на вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ. (отм.).

В разглеждания случай липсват данни за заплащане на парично обезщетение за придаваемото се място - според вещото лице липсва преписка за уреждане на регулационните отношения, създадени между съседните на страните парцели по прилагане на регулацията. Районният съд не е изложил мотиви защо не е приложил цитираната разпоредба на чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) и да приеме, че евентуално вземане на ответника, респект. на неговите наследодатели, за обезщетение за придаваемото място, е погасено по давност. За съда не е имало правно значение, че от годината на влизане в сила на действащия регулационен план на селото са изминали около 50 години.

Гласните доказателства налагат извода за доброволно отстъпване на придаваемото място.

Установеното от свидетелите и от вещото лице,е че в придаваемото място е изграден от жалбоподателката комин, че между страните не е имало спорове във връзка с владението от нея (при необходимост са извършвали безпрепятствено ремонтни дейности) и застрояването от тях на придаваемото място. Спорове относно начина на ползване и границите между имотите също не е имало, такива са възникнали преди около 2 години. Не е ясно защо при тази безспорно установена фактическа обстановка районният съд е приел, че не е установено доброволно отстъпване на придаваемото място. За това законът не е изисква специален документ, а определено фактическо поведение.

2

Моли съда да отмени съдебното решение и постанови друго,с което уважи иска й.

Въззиваемият Ц. Д. Б е депозирал отговор по въззивната жалба, като счита същата за неосноталента. В решението е направен задълбочен и обективен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност. От всички събрани доказателства по никакъв начин не би могъл да се направи извод за доброволно отстъпване на процесното място, каквито твърдения има във въззивната жалба. Противно на отбелязаното е, че мястото не предполага ежедневното му ползване. От разпита на свидетелите се установява, че процесното място през годините се е ползвало от ответника и неговото семейство - както чрез поддръжка, така и като гараж. От приетата съдебна експертиза се установяват както границите към момента, така и че и в предходни моменти оградата е на мястото, където е и към настоящия момент.

Спорове за мястото през годините действително не е имало, тъй като същото винаги е било част от имота на ответника и се е владяло единствено от него и неговото семейство. В самата искова молба е записано, че достъпа до мястото е единствено от имота на ответника и реално нямат достъп до него, а още по-малко да се го владели постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено в какъвто и да е период от време.

Моли съда да потвърди решението, като претендира разноски.

В с.з. страните поддържат доводите си изложени във въззивната жалба, респ. в отговора на жалбата.

Събраните по делото гласни и писмени даказателства, назначената СТЕ установяват всички факти по делото, а именно: жалбоподателката през 2021г. е придобила правото на собственост по отношение на 7/8 ид.ч. поземлен имот с № 109 и площ от 665 кв.м. по нотариален акт, а по скица 684 кв.м., за който е отреден УПИ Х-109 с площ от 782 кв. м. по плана на селото, заедно с построени в него сгради. Ищцата е собственик и на останалата 1/8ид.ч. от имота по наследство. Ответникът е собственик на съседния поземлен имот №108 с площ 1860 кв.м. в кв.24 по плана на с.Сейдол, за който е образуван УПИ IX с площ 1526 кв.м. ведно с построените в имота сгради. За такъв е признат с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение.

Със Заповед №432/11.07.2023 г. на кмета на Община Лозница е наредено на собственика на на поземлен имот №108 да осигури необходимия достъп за извършване на ремонтни дейности до северната фасада на жилишщната сграда в имот с № 109. Със същата заповед е разпоредено на собственика на поземлен имот №109 да изпълни разпоредбата на чл.194, ал.4 от ЗУТ. В писмо от 13.09.2023 г. до ищцата и трето лице кмета на Община Лозница ги предупреждава, че следва да почистят двора на съседа си Ц. Д. В. от строителните материали и строителните отпадъци до 30.09.2023 г., т.к. след тази дата няма да имат достъп до имота му.

Разпитан св. А. твърди,че между имота на жалбоподателката и този на въззиваемия до 2023г. е имало някакви тараби, след което въззиваемият опънал мрежа, а полученият триъгълник е затревен и на него не му е известно кой го чисти. Според него оградата върви по сградите и продължава към имота на Ц.. През 2023 г. по възлагане от А. са копали около 3 къщата и са правили изолация, а 10 години преди това са измазали къщата отвън, а достъпът на А. до процесния триъгълник бил чрез махането на тарабата. Св. Е. преди ремонта от 2023 г. видял гюрлюци и облегнати скари на процесния триъгълник, а след това на мястото на скарите имало мрежа. Според св. К. на това пространство е имало насадени малини преди години и ищцата нямала достъп до него. Свидетелите А. и К. говорят за синур, който първият не знае къде отива, а според втория същият се е образувал на 2-3 метра от постройката на ищцата в резултат на работата на ответника. Св. А. е участвал в поставянето на мрежата от Ц. през 2024 г., както и в разчистването на това пространство. Всички свидетели са виждали комина, изграден от А., но не са единодушни за пространството, което заема. Според св.Д.а, дъщеря на ответника, границата между двата имота винаги се е движела по стената на къщата. Мястото северно от сгр. едно винаги се било ползвало от баща й, а към настоящия момент тя го косяла. Преди 1993 – 1994 г. на това място баща й бил засадил малини, но по молба на майката на ищцата ги махнали, т.к. задържали влага, която прониквала в сградата.

Според заключението по назначената СТЕ, площта на имот №109 е 717 кв.м. при площ, посочена в документа за собственост : 665 кв. м. (по н. а. № 146/1992 г.) и 684 кв. м. (по скица № 172/2021 г.) и площ на отредения УПИ X - 782 кв. м. УПИ X е проектиран с цялата площ на ПИ № 109 и придаваема площ от ПИ № 108. Няма данни за уредени регулационни отношения за придаваемите площи по регулация. Имотът се владее в граници, съответстващи на тези, отразени в кадастралния план от 1978 г . По данни от геодезичните измервания от СТЕ площта на имот № 108 е 1684 кв. м. при площ на имота, посочена в документа за собственост - 1860 кв. м. и площ на УПИ IX-108 -1526 кв. м. За имот № 108 е налице приложена регулация по отношение на придаваемите площи към парцели XII107 и XIII-107, кв. 24. Същите, общо са в размер на 232 кв. м. Според заключението процесната спорна част съгласно одобрения със Заповед № 497/1978 г. план за регулация на с. Сейдол е придаваема площ от имот № 108, към парцел Х-109, кв. 24. Площта на имот № 109, в границите, установени на терена от СТЕ и по данни от геодезичните измервания е 717 кв. м.

В посочената площ в размер на 717 кв. м. не е включена площта на частта, която е спорна между страните. Площта на спорната част е в размер на 73 кв. м. Според същото заключение е налице фактическа граница между двата съседни имота, а именно имот № 108, за който по ПР е отреден парцел IX-108 в кв. 24 и имот № 109, за който по ПР е отреден парцел - Х-109, кв. 24. Границата между двата имота - № 108 и № 109 е материализирана, какт о следва: от улица „***р“ 1 в посока запад в продължение на 12,50 м. – бетонови и дървени колове и оградна мрежа, в останалата част фасади на сгради, изградени в ПИ № 109. Изслушана в о.с.з. вещото лице сочи, че отразяването в кадастралния план от 1978 г. на граница между двамата имота означава, че на това място по това време е имало преграда .

Въз основа на така установените факти, съдът изложените правни изводи на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, постановени при спазване на процесулания и на материалните закони. Изложените мотиви въззивната инстанция напълно споделя и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

4

Когато по силата на дворищнорегулационния план части от имот на един собственик преминават към съседен парцел на друг собственик, правото на собственост върху придаваемите места преминава върху собственика на парцела, към който се придават, от влизане в сила на дворищнорегулационния план за конкретния парцел. За придадените по регулация части собственикът на парцела, към който те се придават, може да се снабди с нотариален акт за собственост по регулация след заплащане на паричното обезщетение за тях –чл.134 ал.2 ЗТСУ (отм.), след погасяване на вземането за обезщетение по давност – чл.134 ал.3 ЗТСУ (отм.), или след изтичане десетгодишен срок на владение на придадените части. При липса на нотариален акт предпоставките на посочените хипотези могат да се установят по съдебен ред. В конкретния случай жалбоподателката М. с исковата си молба навежда доводи, че е придобила собствеността върху придаденото по регулация място по силата на самата регулация, както и чрез изтекла в нейна ползва 10 годишна придобивна давност. Едва с въззивната жалба се позовава на факта на изтекла погасителна давност за дължимото обезщетение за придаваемото място, като се позовава на разпоредбата на чл.134 ал.3 ЗТСУ /отм./. По този начин едва с въззивната жалба А. М. навежда ново придобивно основание, което предвид разпоредбата на чл.214 ал.1 ГПК е недопустимо и не подлежи на разглеждане. Съдът дължи произнасяне на база на въведените от ищцата факти и заявения петитум. Следователно на разглеждане подлежат сочените придобивни основания : придаваемост по дворищна регулация и изтекла в нейна полза придобивна давност.