Решение № 693 от 08.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Варна, 08.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110200213 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Строителни конструкции Варна” ЕООД, с ЕИК: 205967449, със съдебен адрес: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане”бл. 72, вх.А, ет.3, ап.7 против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0034691, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на „Строителни конструкции Варна” ЕООД за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш. Излагат се аргументи, че наложената имуществена санкция в размер на 2 000. 00 лв / две хиляди лева/ е незаконосъобразна и неоснователна, а обжалваният електронен фиш- незаконосъобразен, като нарушението не е описано в достатъчна степен в това число от гледна точка на мястото му на извършване, неясно било на кое лице е издаден фиша – на юридическото или на неговия законен представител съответното физическо лице.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен и пледира за присъждане на сторените разноски за процесуално представителство.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В депозирани по делото писмени бележки се иска потвърждаването на издадения фиш като правилен и законосъобразен, в унисон с предвиденото в закона. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Електронен фиш Серия Г № 0034691 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 18.06.2021 г., в 09.55 часа в гр. Варна, по бул. Васил Левски на място с GPS координати N43.219302,Е27.941505 било установено управление на МПС автомобил марка „Пежо Партнер” с рег. № *********, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.

638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство МD1194.

При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на "Гаранционен фонд" било установено, че към дата 18.06.2021 г. за автомобил марка „Пежо Партнер ” с рег. № ********* няма активна застраховка "Гражданска отговорност".

При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост на „Строителни конструкции Варна” ЕООД, представлявано от К. Т. К. ЕФ бил издаден на собственика на МПС. Последният, чрез своя процесуален представител, в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ депозирал жалба срещу него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени /фотоснимки/, приобщени по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал.8 ЗДвП, приложим по препращане от КЗ и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното: Въззивното дружество е наказано за извършено нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 КЗ - глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Съгласно ал. 4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

2

Разпоредбата на чл. 647, ал.3 КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6.

Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Електронният фиш, предмет на настоящото обжалване съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш.

Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Обстоятелството, че във фиша не е посочено точно в кое платно се е движел автомобилът е от несъществен характер, доколкото в приложените по преписката материали ясно се виждат точните координати на автомобила.

От посоченото по-горе следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

3

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.

647, ал.3 КЗ, т.е. в него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е и сторено в случая.

В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съдът не споделя виждането, че субект на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, може да бъде единствено физическо лице. Настоящият съдебен състав намира, че КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за юридическото лице – собственик на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е не приложима общата разпоредба на чл. 188, ал.2 ЗДвП и не следва, а и не може да се наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл. 647, ал.3 КЗ, където е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет автомобил марка „Пежо Партнер ” с рег. № *********, е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.

Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкови разпечатки от АТСС и справки за регистрация на МПС по рег. №*********, че автомобил марка „Пежо Партнер ” с рег. № ********* е заснет на 18.06.2021 г. да се движи по бул. Васил Левски срещу Стадион Варна в посока бул. „Княз Борис“ на място с GPS координати N43.219302,Е27.941505 в гр. Варна. От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата, без значение от причините за това обстоятелство.

В този смисъл към дата 18.06.2021 г. е било налице нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка "ГО". Без значение за съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, по какви причини е било преустановено действието на вече сключена застраховка (които биха могли да се заключават включително и в неплащане на дължима вноска), като към дата 18.06.2021 г. безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.

Според настоящия състав на съда правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал.3 КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за 4 задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност".

Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата общодостъпна за всички граждани и държавни органи.

На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Ето защо не би могло да се ангажира отговорността на представляващия възз. дружество като физическо лице, т. к. не той е собственик на описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което е различен административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е имало задължение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.