Решение № 23 от 13.04.2020, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 492/2019
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 13.04.2020
- В сила
- 12.10.2020
- Състав
- НИКОЛИНКА ЛАЗАРОВА КРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.344, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.367, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.368, ал.1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр.Оряхово, 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 10.03.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№492/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:
От „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Д.Д.– зам.управител чрез юрисконсулт Ц.Х.С., с правно основание чл.415, ал.2 от ГПК, вр.чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.33 от ЗПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД срещу А.В.А., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** за приемане за установено по отношение на А.В.А., на вземането на ищцовото дружество, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.06.2017г., издадена по ЧГД №38283/2017г. по описа на РС – София, т.е., че ответникът дължи на ищеца по договор за потребителски заем №CREX - 12809606, сключен между ищцовото дружество и ответника, както следва:
- сума в размер на 496.80 лева / четиристотин деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки / - главница;
- възнаградителна лихва за периода от 20.03.2016г. до 20.02.2017г. в размер на 83.40 лева / осемдесет и три лева и четиридесет стотинки /;
- мораторна лихва в размер на 45.03 лева / четиридесет и пет лева и три стотинки / за периода от 20.04.2016г. до 11.03.2017г.;
- законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата;
- направените от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящето исково производство;.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2016г., ответникът А.В.А., сключил с ищцовото дружество договор за потребителски заем №CREX - 12809606, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 496.80 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Твърди се, че кредитополучателят е усвоил представените от банката парични средства в размер на 496.80 лева, като усвояването на сумата е удостоверил с полагането на подписа си в поле „ Удостоверение на изпълнението „.
Отразено е, че съгласно чл.1 от договора, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 48.35 лева, представляващи изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР и ГЛП, посочени в параметрите по договора.
Твърди се, че ответникът към датата на подаване на исковата молба не е погасил нито една месечна вноска, както и, че на основание чл.3 от договора, вземането на ищцовото дружество е станало изискуемо в пълен размер.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Д.В. е постъпил писмен такъв.Със същият изцяло се оспорва исковата претенция, както по отношение на процесуалното основание, процесуалната легитимация, материалното основание, така и по размер.Счита се, че с оглед представените с исковата молба доказателства, искът не е доказан.
По делото е приложено
ЧГД №38283/2017г. по описа на РС – София.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.Ответницата се представлява от назначения особен представител адв.Д.В. ***.
От особения представител по делото е представена писмена защита.Със същата се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за доказано задължението на ответника само по отношение на чистата сума по кредита – а именно за главница, без начислените лихви.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.Според заключението на вещото лице остатъкът от потребителския кредит, получен от ответницата е с общ размер от 625.20 лева, от които главница в размер на 469.80 лева, договорна лихва – 83.40 лева и законна лихва за забава в размер на 45.00 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение.Уточнява, че няма погасена нито една вноска по погасителния план.Сочи, че на ответницата е била преведена сумата от 459.00 лева по фактурата, както и, че застрахователната премия е от 36.80 лева, че същата не е включена в главницата и не влиза в погасителния план.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.02.2016г., ответникът А.А. сключила с „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, договор за договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX - 12809606.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- обща цена на стоките – 508.00 лева;
- първоначална вноска – 48.00 лева;
- размер на кредита – 496.80 лева;
- месечна погасителна вноска – 48.35 лева;
- брой погасителни вноски – 12 броя;
- обща стойност на плащанията / с първоначалната погасителна вноска / - 628.20 лева;
- ГПР – 33,84 %;
- лихвен процент – 29,50 %;
Отразено е, че финансираните стоки и услуги са както следва – за пералня – 459.00 лева и за удължена гаранция ТП – 49.00 лева или общо 508.00 лева.В договора е предвидена и услуга „ сигурност на плащанията „ с размер на застрахователната премия в размер на 36.80 лева.
В договора се съдържа погасителен план, от който е видно, че първата падежна дата е на 20.03.2016г., а последната на 20.02.2017г..В същия са посочени единствено размера на вноската, който за всички вноски е в размер на 48.35 лева и размера на оставащата главница.
По делото е представен и сертификат №CREX - 12809606, в който е отразено, че същият удостоверява, че застрахователите „ Кардиф Животозастраховане, Клон България “ и „ Кардиф Общо застраховане, Клон България “, със седалище и адрес на управление гр.София, срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложени Общи условия на застраховка „ Защита на плащанията „ ответницата А.А..В чл.7 от приложените ОУ е предвидено, че застрахователната премия ще се заплаща еднократно от застрахования при отпускането на кредита.Както приложения сертификат, така и общите условия съдържат подписа на застрахования и на представител на кредитора.
Тъй като по предоставения стоков кредит не постъпили плащания, на 22.03.2017г. ищцовото дружество - „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата.В РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №142/2017г..С Определение на РС – Оряхово, образуваното ЧГД било прекратено на основание чл.118, вр.чл.411, ал.1 от ГПК и изпратено по подсъдност на РС – София.
Пред РС – София било образувано ЧГД
№38283/2017г..По същото на дата 26.06.2017г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено ответницата да заплати на дружеството заявител както следва – сума в размер на 496.80 лева, дължима по договор за потребителски заем №CREX – 12809606/19.02.2016г., ведно със законната лихва за периода от 12.06.2017г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 83.40 лева за периода от 20.03.2016г. до 20.02.2017г., мораторна лихва в размер на 45.03 лева за периода от 20.04.2016г. до 11.03.2017г., както и 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По ЧГД №38283/2017г. по описа на РС –
София на 14.09.2018г. било постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор №CREX - 12809606, установяват възникналото заемно правоотношение между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София и кредитополучателя – ответник.
От съдържанието на договора се установява, че между страните е сключен договор за покупка на стоки или услуги, по силата на който ответникът се е съгласил, предоставения му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин, съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платено вземане на горепосочените търговци от кредитополучателя, и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски при годишен процент на разходите 33,84% и годишен лихвен процент 29,50%, при 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 48.35 лева.
В ал.2 от договора е предвидено, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, и изплащане на надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, както и, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора.
Следва да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Отпуснатият заем на ответницата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
Разпечатката съдържа 57 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4912299a-ed48-4d81-bc36-98bbe0e07699