Решение № 1451 от 25.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. София, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110200090 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Й. Б. Д. срещу Заповед за задържане на лице№ 225зз-1382/02.12.2025 година, издадена от младши полицейски инспектор при 01 РУ - СДВР.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед за задържане като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. В тази връзка на първо място се изтъква, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.72, ал.2, т.2 ЗМВР, доколкото не съдържа фактически данни и обстоятелства, които да обосноват издаването й, като е налице единствено бланкетно изложение на мотиви чрез посочване на текст от НК, което препятства преценката за законосъобразност, както и затруднява възможността за организиране на защитата от страна на жалбоподателя. В подкрепа на този довод се привеждат аргументи от практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ. На следващо място се изтъква, че задържането като форма на принудителна административна мярка не съответства на целта на закона, доколкото е осъществено в момента, в който жалбоподателят не просто не е вършил престъпление, а в действителност е потърсил съдействие от органите на МВР. Най-сетне в жалбата неколкократно се акцентира върху липсата на доказателства за извършено престъпление от страна жалбоподателя, респективно недоказаност на основанието за задържането му и несъразмерност на приложената принуда.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. хх, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като акцентира върху факта, че цитирането на текста на разпоредбата на чл. 325 НК не изпълнява изискването за посочване 1 на фактически основания за задържането. Пледира за отмяна на обжалваната заповед за задържане и присъждане на сторените по делото разноски в полза на жалбоподателя, като представя договор за правна помощ и списък на разноските.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно младши полицейски инспектор при 01 РУ - СДВР, редовно призован, се представлява от юрк. хх, който оспорва жалбата като моли същата да бъде оставена без уважение и в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които се излагат доводи за процесуална и материална законосъобразност на оспорената заповед, като се излагат общоважими аргументи, почерпени от практиката на АССГ, ВС и ЕСПЧ. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Тук е мястото да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от закона и не се идентифицира е конкретното лице, което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал заповедта- "младши полицейски инспектор при 01 РУ - СДВР", без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2025 година в 00:00 часа жалбоподателят Й. Б. Д. бил задържан със заповед за задържане на лице № 225зз-1382/02.12.2025 година, издадена от младши полицейски инспектор при 01 РУ – СДВР на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Същият бил освободен на 02.12.2025 година, в 17:10 часа. Като фактически и правни основания за издаване на заповедта в същата било вписано "чл. 325 от НК, извършва непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото на бул.

„Васил Левски“ и ул. „Врабча“.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства Заповед за задържане на лице № 225зз-1382/02.12.2025 година, протокол за обиск на Й. Д., декларация за правата на задържано лице, разписка за върнати вещи и пари от задържано лице, заверен препис на удостоверение от СДВР, Отдел „Човешки ресурси“ за компетентността на издателя на заповедта. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат 2

"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя Й. Д., а именно- хх, е служител на 01 РУ-СДВР, към група "Териториална полиция"- Слатина на сектор "Охранителна полиция" и заема длъжност младши полицейски инспектор. С оглед на това същият от една страна заема полицейска длъжност в областна дирекция на МВР- СДВР, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

Заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето при отказ да я подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел съгласно чл. 74, ал. 5 ЗМВР, с което са спазени формалните изисквания по издаването й.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В Заповед № 225зз-1382/02.12.2025 година въз основа, на която е осъществено задържането на жалбоподателя Й. Д. обаче не се съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се сочи единствено цифров текст на разпоредба от НК – чл. 325 от НК и дословно е пресъздадено нейното законово съдържание „извършва непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото“, като е уточнено мястото на извършването им- „на бул. „Васил Левски“ и ул. „Врабча“. С това обаче по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на време, място, вида престъпление и в какво се е изразило поведението на лицето, конкретно какви непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се твърди да е извършило задържаното лице. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до цитиране на правна норма от Наказателния кодекс, което съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация.

Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В същия смисъл е и 3 разрешението дадено от СЕС по дело C-608/21, съгласно което също е допустимо фактическото основание на издадената заповед да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а следва да е в момента на задържане или в кратък срок след началото на същото.

В настоящия случай, тази информация не е била съобщена на жалбоподателя нито към момента на задържането нито въобще в рамките на същото, предвид, на което съдът намира, че Заповед № 225зз-1382/02.12.2025 година не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, като в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. Последната категорично не допуска едно лице да бъде лишено от свобода, независимо за какъв срок, на неизвестни за него основания, като е недопустимо фактите, обосноваващи подозрението за извършено престъпление, въобще да отсъстват от акта въз основа, на който се извършва задържането- атакуваната заповед. Без съмнение обема и детайлността на тази информация не е необходимо да съответстват на стандарта за формулиране и предявяване на обвинение по НПК, но това не означава, че фактическите основания на задържането могат да се изчерпят с цитиране на нормативни актове, и без да се изложат абсолютно никакви данни относно конкретните обстоятелства, действия, бездействия на задържаното лице, които го свързват с извършване на престъпление от посочения вид. (изрично в този смисъл и актуалната практика на АССГ- Решение № 2890 от 25.01.2025г. по адм.д. № 8479/2024г. на АССГ и цитираната в същото практика на ЕСПЧ, Решение № 38822 от 21.11.2025г. по адм.д. № 9404/2025г., Решение № 39700 от 25.11.2025г. по адм.д. № 8652/2025г. на АССГ).

С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя Й. Д. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането като незаконно от процесуална страна и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл и константната практика на АССГ, например Решение № 4301 от 27.06.2022г. по адм.д. № 3980/2021г., Решение № 4094 от 17.06.2022г. по адм.д. № 7988/2021г., Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по описа на АССГ).

Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на заповедта т. е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, единствено при наличието на мотиви "съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт.", 4 при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се търсят в кориците на друго производство или да се излагат от друг орган.