Решение № 5836 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5836 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Цветина К.динова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Цветина К.динова Въззивно гражданско дело № 20221100510003 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Решение № 8342/20.07.22г. по гр. д. № 73788/2021 по описа на СРС, 153-и състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, че жалбоподателят дължи на К. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 1 460 лв. като получена без основание, поради недействителност на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 860546/22.02.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 44 917/2021 г. по описа на СРС, 153-и състав.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Посочва се, че посоченият в договора годишен лихвен процент на разходите по кредита /“ГПР“/ съответства на действителните разходи, като начинът на изчисляването му е ясен и следва от закона. Обосновава се, че доколкото същият включва единствено известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е условие за отпускане на кредита, то разходите по обезпечаването на договора не биха могли да бъдат част от него, тъй като зависят от волята на длъжника и неговия съконтрахент. В тази връзка се разяснява, че потребителят има възможност да обезпечи кредита по различни начини, включително и чрез поръчителство от избрани от него лица. Следователно кредиторът не би могъл да бъде наясно с уговорките на 1 длъжника с трети лица, касаещи обезпечаването на кредита, в това число и относно евентуално уговорено между тях възнаграждение, поради което няма как да се очаква същият да бъде предвиден като част от разходите по кредита.

Посочва се също, че „Фератум Банк“ и „Ф.Б.“ ЕООД са различни правни субекти и дори и да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то неговата недействителност не би могла да се отрази на договора за кредит. В заключение жалбоподателят излага съображения относно законосъобразността на уговореното задължение за обезпечаване на отпуснатата сума, като твърди, че подобна клауза не се намира в противоречие с добрите нрави, а представлява допълнителна гаранция за връщане на отпуснатите кредитни средства, обичайна и необходима за функционирането на пазарния сектор. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. И., с който се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно подадената въззивна жалба- оставена без уважение. Излагат се подробни аргументи относно недействителността на чл. 5 от процесния договор, предвиждащ задължение за обезпечаване на предоставения кредит, а също и „скрито възнаграждение“ за кредитодателя, което същият е пропуснал да включи при изчисляване на ГПР по кредита. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2020г. е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 860546/22.02.2020 г. /“Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние“/ между „Ф.Б.“ ЕООД като заемодател и К.

Г. Д. като заемател, по силата на който дружеството поема задължение да предостави на лицето сума в размер на 800 лв., респективно то се задължава да я върне в срок от 45 дни, считано от датата на превеждането , заедно с уговорената лихва в размер на 5,12 %. В чл. 4 от Договора се посочва, че ГПР по заема възлиза на 49, 93%, а в чл. 5 се урежда учредяването на обезпечение в полза на заемателя, като се посочват условията на които то трябва да отговаря. Уговорено е, че същото следва да бъде под формата на поръчителство, сключено най- късно до края на работния ден, в който е сключен заемът, както и че след одобряването му от заемателя то става неоттегляемо от страните по него. Налице са и Общите условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние, както и Тарифата към тях.

По делото е представен и Договор за гаранция /поръчителство/, сключен на 23.02.2020 г. между „Фератум Банк“ и К. Г. Д., с който страните са уговорили дружеството да гарантира заема, като се задължи към „Ф.Б.“ ЕООД да обезпечи изпълнението на задължението на заемателя. Уговорена е 2 и такса за предоставянето му в размер на 343.04 лева. Налице са и Общите условия към Договора за гаранция /поръчителство/, подписани от заемателя.

Представена е и разписка от „Изипей“ за преведена на 22.02.2020г. от „Ф.Б.“ ЕООД към К. Г. Д. сума в размер на 800 лв.

Приложени са и разписки от „Изипей“ за изплащани от С.Д.Н. и К. Г. Д. суми към „Ф.Б.“ ЕООД.

По делото са приети заключение на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, свързани с погасяването на процесния заем, както и заключение по съдебно-техническа експертиза, касаеща процедурата по отпускане на заема.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за приложение на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Във връзка с оплакванията относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба които е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение.

Вторият фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл ППВС № 1/1979 г. В настоящия случай исковата претенция се основава на 3 първия посочен фактически състав, а именно начална липса на основание.

Ищецът навежда твърдения, че е платил на насрещната страна суми въз основа на недействителни договори /Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Договорът за гаранция/, поради което престираното от него се явява дадено без основание. За да установи основателността на претенцията си, в негова тежест е да докаже факта на плащане на претендираните суми, а в тежест на ответника- съществуването на валидно основание за получаването им, в частност, че действителността на посочените договори.

Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние длъжникът се задължава да върне на заемодателя общо сума в размер на 840, 96 лева, представляваща сбор от главница в размер на отпуснатия заем от 800 лева и лихва в размер на 5,12 %, равняваща се на 40,96 лева.

Видно от представените по делото разписки от „Изипей“, към кредитора са постъпвали суми от С.Д.Н. и К. Г. Д.. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки че плащания са извършвани от трето лице, обедняването е за длъжника. Това е така, тъй като макар „даването“ по смисъла на чл. 55, ал.1 от ЗЗД да е осъществено от такова лице, същото е действало от името и за сметка на длъжника, поради което резултатът от имущественото разместване е пряко рефлектирал именно в патримониума на последния.

Във връзка с установяване на обстоятелството за погасяването на кои задължения по Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са използвани тези суми е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От приетото по делото заключение, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че са извършени плащания в размер общо на 2 260 лева. От приложената към заключението Справка за получени плащания по Договор за кредит 860546 на К. Д. става ясно, че получените суми са отнесени от заемодателя за погасяване на разходите за събиране на вземането, на дължимата лихва, както и за частично погасяване на главницата.

Съгласно чл. 5 от Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние отпуснатият заем се обезпечава с поръчителство. Посочено е, че с одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с 4 обезпечението, не може да бъде отменена - нито от кредитополучателя, нито от поръчителя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. Видно от представения Договор за поръчителство, гарантът се е задължил солидарно със заемателя да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения, произтичащи от Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, срещу възнаграждение от 343,04 лева, платимо на гаранта.

При анализ на горепосочените договорни клаузи съдът намира, че посочените договорни правоотношения следва да бъдат разгледани като едно цяло. В този смисъл е и практиката на СЕС, съгласно която за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа деиност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба. Следва да се посочи, че свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ТЗ са лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице . След извършена служебна справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и на интернет страницата на „Фератум банк“ /https://ferratumbank.com/index.html/ се установява, че принципал и на двете дружества е Мултитют СЕ. Предвид това, налице е горепосочената хипотеза и процесните правоотношения следва да бъдат разгледани като едно цяло.

Изследвайки поетите въз основа на двата договора задължения настоящият състав стига до заключение, че уговореното възнаграждение за предоставено поръчителство по същество представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 5 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия случай, както бе вече посочено, заемодателят е обвързал отпускането на кредита с предоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя под формата на поръчителство. Въпреки наведените във въззивната жалба доводи, че заемателят е имал възможност за избор на поръчител/гарант преди сключване на договора, настоящият състав счита, че така уреденото в договора право на избор на гарант е напълно фиктивно и на практика не може да бъде упражнено, доколкото става въпрос за договор, сключван от разстояние, като предвид бързия характер на кредита, който предполага належаща нужда от парични средства, ако потребителят избере поръчителство от трето физическо лице, а не предложеното от кредитора и свързано с него лице – „Фератум Банк“, рискува заемът да не бъде навременно одобрен. В тази връзка следва да се има предвид също, че съобразно уговореното в чл. 5 от Договора за предоставяне на финансови услуги, от една страна, обезпечението следва да бъде одобрено от кредитора чрез одобряване на самия заем, а от друга- договорът за поръчителство да бъде сключен не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Следователно длъжникът бива поставен в ситуация, в която разполага със срок от един ден, в рамките на който да сключи договор за поръчителство, което на практика води до това да избере като гарант предварително одобреното и свързано със заемателя лице. С оглед на изложеното следва да се приеме, че дължимото на поръчителя възнаграждение представлява разход във връзка с предоставянето на кредита и като такъв следва да бъде включен в ГПР по него.