Решение № 598 от 20.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Русе, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й. при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно дело № 20244520201386 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Х. Й., чрез адв. М. Д., депозирана против наказателно постановление № 24-1085-002096/14.06.2024г. на началник-група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: по т. 1 НП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателят не е извършил вменените му във вина административни нарушения. Не се оспорва, че на посочената дата, в управляваното от жалбоподателя ППС, един от пътниците е загубил равновесие и е паднал по време на движение, но се оспорва причината да е в поведението на жалбоподателя като водач на същото и още по-малко да се дължи на несъобразяване със скоростта на движение, атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. Във връзка с нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП се твърди, че жалбоподателят не е извършил същото и дори да са налице от обективна страна признаците на нарушението, то липсва субективната страна, тъй като жалбоподателят не е разбрал, че при падането си, жената се е наранила.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, по изложените в същата 1 фактически и правни доводи. В допълнение се релевират доводи, че за първото нарушение, в наказателното постановление дори не са посочени онези препятствия или създадена опасност за движението, при наличието на които жалбоподателят е трябвало да спре, а не го е сторил. Във връзка с второто нарушение се поддържа, че същото е несъставомерно, поради отсъствие на субективна страна, тъй като от свидетелските показания и приобщения видеозапис се установява, че пострадалата жена не е уведоМ. жалбоподателя, че се е наранила, изпитва болка или има нужда от медицинска помощ и същата е напуснала ППС без да се оплаче и без външни признаци на нараняване, поради и което жалбоподателят не е възприел съставомерен резултат, поради и което неизпълненението на задълженията му по чл. 123 ЗДвП не е виновно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 1326655/23.05.2024г. за това, че на 23.05.2024г., в 12,20 часа, в град Русе, бул. „Христо Ботев“ на 100 метра преди кръстовището с бул. „В. Левски“ посока ж. к. „Чародейка“ като водач на тролейбус марка SOR, рама TK9S2TXXXBPLSL5099, с номер 58091, линия 29, собственост на Общински Транспорт Русе е извършил следното: 1. При избиране скоростта си на движение не се съобразява с превозваните пътници, при което при рязко ускоряване на скоростта, намиращата се на пътеката в предната част на тролейбуса пътничка В. А. А. губи равновесие и пада на пода като по този начин причинява ПТП с 1 леко ранен (пътничката А. си натъртва в областта на гърба и кръста, като след преглед в УМБАЛ „Канев“ е освободена за домашно лечение), което е субсумирано като нарушение по чл.

20, ал. 2 ЗДвП и 2. При причинено ПТП с пострадали хора не е уведомил компетентната служба за контрол на МВР, което е прието, че осъществява състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 24-1085-002096 от 14.06.2024г., при същите приети за установени факти и правна квалификация на всяко едно от деянията, както изложените в АУАН, като на жалбоподателя, за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 80 лева и 2

„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основана на показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител В. Н. П. и свидетелите - очевидци В. А. А. и И. С.

П., писмените доказателства – АУАН № 1326655/23.05.2024г., докладна записка, констативен протокол и справка за нарушител/водач и вещественото доказателство – запис от камерите в пътното превозно средство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Всяко едно от двете нарушения е описано подробно и по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран като, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на всяко едно от двете нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

С оглед изложеното неоснователни се явяват доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи допуснато нарушение при описанието на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, изрично е посочено, че в случая жалбоподателят, при избиране скоростта си на движение не се е съобразил именно с превозваните пътници.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с административнонаказателното обвинение, касаещо нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП от гласните и вещественото доказателство по делото, категорично се опровергава, приетото за установено в АУАН и НП, че е налице рязко ускорение на скоростта от страна на жалбоподателя. Видно, както от показанията на свидетелите И. С. П. и В. А. А., така и от приобщения и предявен на страните видеозапис се установява, че свидетелката след качването си в превозното средство не е седнала на свободните, в дясно, седалки, а е продължила движението си в превозното средство, като не се е държала за перилата на превозното средство, а в едната си ръка е държала бастун, а с другата е теглила пазарска количка, като видно от приобщения по делото видеозапис скоростта на превозното средство към момента на потегляне на пътното превозно средство е била 16 км/ч., а към момента на падането на свидетелката А., скоростта е била 18 км/ч. Това кореспондира и с показанията на свидетелката И. П., която също изнася, в своите показания, че не е било налице рязко ускорение на пътното превозно средство от страна на водача.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е 3 осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото напълно са опровергани изложените в АУАН и НП фактически констатации, че е било налице рязко ускорение от страна на водача на пътното превозно средство, вследствие на което да е налице падане на пътника в превозното средство.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая е налице специален състав на нарушение, а именно такова по чл. 132, т. 2 ЗДвП, което дерогира общия състав на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но освен че в обстоятелствената част на НП липсва посочване на факти, включени в състава на това нарушение, но и от доказателствата по делото не се установява, преди потегляне и по време на движение жалбоподателят, в качеството му на водач превозващ пътници, да не е осигурил всички условия за безопасното им превозване.

Във връзка с нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП от доказателствата по делото – показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели В. А. А. и И. С. П., а така също и от приобщения в хода на производството видеозапис от камерите в пътното превозно средство безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил уведомен, както от пострадалата, така и от някой от пътниците, че в резултат на падането на свидетелката А., на същата е причинено увреждане, поради и което в съзнанието на жалбоподателя не са намерили отражение представи, че е възникнало пътнотранспортно произшествие, по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, което е предизвикало нараняване на хора.

Както посочва самата свидетелка А., нито тя, нито някой от пътниците е уведомил водача, че същата има нараняване и едва, след като е слязла от превозното средство е усетила болки в гърба и е посетила УМБАЛ „Канев“. В същата насока са, както показанията на свидетелката И. П., която изрично посочва, „Никой не каза нищо, и тя не каза нищо, не се е оплакала, че нещо я боли. Никой от присъстващите не каза на водача, че нещо се е случило, самият водач попита, но никой нищо не му каза“. „Докато се возеше жената не съм чула жената да се оплаква на мен или на някой от другите пътници, че нещо я боли, или че нещо й е станало“. Гласните доказателства напълно се подкрепят и с приобщения по делото видеозапис.

С оглед изложеното не може да бъде обоснован извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.

„а“ ЗДвП, тъй като в съзнанието на същия не са намерили отражение представи, че в процеса на движение на управляваното от него ППС е възникнало събитие, което е предизвикало нараняване на пътник в превозното средство.

По гореизложените мотиви съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил съставите на вменените му във вина административни нарушения и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и издадено в нарушение на материалния закон.

По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя и не са представени доказателства за извършването на такива, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН‚ съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1085-002096 от 14.06.2024г., издадено от началник – група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на Г. Х. Й., ЕГН:**********, с адрес ****** са наложени следните наказания: по т. 1 НП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.