Определение № 23007 от 27.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23007 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Ивайло Св. Илиев Въззивно гражданско дело № 20261100508826 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 182209/08.06.2026 г. по регистъра на СРС, подадена от Софийски градски съд, представляван от Председателя Руси Алексиев, чрез И.Б. – съдебен помощник, срещу Решение № 9438/20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 3521/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 166 състав в частта, с която е осъден на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да заплати на Е. Д. М. сумата в размер на 350 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 14240/2019 год. по описа на СГС за периода 10.11.2019 год. – 14.01.2025 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 год. до окончателното изплащане.

Софийски градски съд, като съобрази предмета на спора намира следното:

Страна в настоящото въззивно производство е Софийски градски съд, ответник по претенцията на Е. Д. М. по гр. д. № 3521/2025 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.

Съгласно чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от 1

Конвенцията.

В чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В изр. 2 е посочено, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Съгласно решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“, „Софийски градски съд е разгледал иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност. При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора.“. От мотивите на решението следва, че съдът, в който е образувано дело, по което страна е самият той, не следва да го разглежда по същество, тъй като в противен случай биха били налице обективни съмнения в безпристрастността му.

В настоящия случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ като въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледана от найблизкия съд и това е Софийски окръжен съд.

Независимо, че в посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ не е предвидено изрично кой е компетентният съд, който да разгледа подадената въззивна жалба, в случаите когато ответник е въззивният съд, то при логическо и систематическо тълкуване на нормата, както и изследването на мотивите при приемането й, следва да се приеме, че следва делото да бъде прекратено и да бъде изпратено на най-близкия родово компетентен съд.

В мотивите на законопроекта вх. № 854-01- 47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл. 7 от същия, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото „Боян Господинов срещу България“, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна 2 на българския съд, в случая Окръжен съд – Стара Загора на изискването за обективна безпристрастност на същия.

С други думи, волята на законодателя е била да предвиди гаранции за обективна безпристрастност на съда, който разглежда исковете по ЗОДОВ, включително и пред въззивния съд, който е ответник по иска.

Този извод се налага и от чл. 7, ал. 2, изр. второ ЗОДОВ, който посочва, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Тоест единственото изключение, което се допуска от общото правило е, когато ответник по иска е Върховен касационен съд или Върховен административен съд и не може да бъде намерен друг по-близък съд, който да е компетентен да разгледа исковете като последна инстанция.

По отношение на практиката в Софийски градски съд всички съдии да се отвеждат един по един на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“, същата води до забавяне на разглеждането на делото и създава основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато не би следвало да е волята на законодателя. Отделно от това, преценката за наличие на основание чл. 22, ал.

1, т. 6 ГПК по принцип е на всеки един от съдиите. В този случай обаче, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията, направено от ЕСПЧ в редица актове, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

Съдът счита, че не намира приложение в настоящия случай тълкуването, дадено с Определение № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на върховната инстанция касае производство по частна жалба, с която е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност. В настоящия случай по въззивната жалба съдът следва да се произнесе по същество.

Следователно, Софийски градски съд като ответник по делото, не е функционално компетентен да разгледа въззивната жалба, по която е образувано в. гр. д. № 8826/2026 г. Делото следва да бъде изпратено на найблизкия функционално компетентен съд – Софийски Окръжен Съд, за произнасяне по въззивна жалба с вх. № 182209/08.06.2026 г. по регистъра на 3

СРС (в този смисъл Определение № 107 от 21.03.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 78/2022 г., IV г.о., ГК, Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 1319/2023 г., IV г.о., ГК, Определение № 145/09.04.2021 г., по ч.гр.д. № 568/2021 г., на ВКС, III ГО, Определение № 1002/09.05.2023 г. по гр.д. № 1675/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 4857/12.10.2024 г. по ч.к.гр.д. № 3702/2024 г. на ВКС, IV ГО, 1 с-в, Определение № 979/28.02.2025 г. по ч.гр.д.

№ 588/2025 г. на ВКС, IV ГО).

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството по в.гр.д.

№ 8826/2026 г. по описа на СГС, ІV-Б въззивен състав.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивна жалба с вх. № 182209/08.06.2026 г., подадена от Софийски градски съд срещу Решение № 9438/20.05.2026 г. по гр. д. № 3521/2025 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4