Решение № 4937 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4937 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , с вх. № 237041/07.07.2025 г. подадена от ответника А. А. Н. ,чрез адв.С. Г. , срещу решение № 9948/29.05.2025год. постановено по гр.дело № 48197/2024год. по описа на СРС, 144 състав,поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №19495/29.10.2025год. ,в частта в която е признато за установено , че А. А. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София 1 336 обл. София общ. Люлин ж.к. "******** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1635.64 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1336 обл.София общ. Люлин , ж.к. "******** с аб. № ********, обезщетение за забава в размер на 231.84 лв. за периода 15.09.2022 г., до 29.04.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и за дялово разпределение - 43.06 лв. - главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника ,на основание чл.78,ал.1 от ГРК да заплати на 200 лева ,съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение,поради противоречие с материалния закон и събраните доказателства.Излагат се 1 доводи ,че ответника нямал качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не притежавал вещно право върху процесния имот в процесния период.Сочи ,че с влязло в сила съдебно решение договорът за покупко-продажба от 27.10.2014год. бил развален ,като съгласно чл.88,ал.1 от ЗЗД развалянето имало обратно действие,поради което в периода 2021год. – 2023год. ответникът не бил тутиляр на вещно право върху имота, не бил негов владелец или ползвател.Поради това за него не било възникнало задължение за заплащане стойността на доставената топлинна енергия.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенциите на ищеца бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции . Въззиваемата страна „Топлофикация София “ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба.С отговора са наведени доводи ,че въззивната жалба е неоснователна,поради което моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Третото лице – помагач на страната на ищеца „Топлоконтрол“ ООД не е депозирало отговор .

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо,поради което съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

Пред районния съд са предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Ястребец“ № 23 Б против А. А. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София 1 336 обл. София общ. Люлин ж.к. "********, в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр. София 1336 обл.София общ. Люлин , ж.к. "******** с аб. № ******** по реда на чл.422 от ГПК ,положителни установителни искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответника дължи на „Топлофикация София“ следните суми: сумата от 1635.64 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023., мораторна лихва за забава в размер на 231.84 лв. за периода 15.09.2022 г., до 29.04.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и за дялово разпределение - 43.06 лв. - главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на 2 задължението и 9.68 лв. - лихва за периода 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г., за които суми се твърди, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 31.05.2024г. по ч.гр.дело № 28423/2024 г. по описа на СРС.

Основателността на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на съответен период от време, през който задължението не е платено.

Настоящата инстанция намира за основателен довода във въззивната жалба на ответника А. А. Н. относно първата предпоставка за уважаване на исковите претенции поради следните съображения:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.

153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС/.

Източникът на продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди може да бъде не само собственикът или ползвателят, който изрично е дал съгласието си за топлофициране на сградата. Законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява 3 придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота от новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

В случая съгласно договор за покупко –продажба ,обективиран в НА за покупкопродажба на недвижим имот от 27.10.2014г. с № 103, рег. № 6385, дело 98, А. Н. е придобил правото на собственост на недвижим имот в гр. София 1336 обл.София общ. Люлин , ж.к.

"********.

Установява се от Решение № 260225/ 10.04.2024г., ,постановено по гр.дело № 9030/2020год. по описа на СГС , влязло в сила на 08.06.2024г. че на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл. 189 от ЗЗД договора за продажба от 27.10.2024г. е развален.

Посоченото решение ,с което е уважен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, има ретроактивно действие- чл. 88, ал. 1 ЗЗД, т.е. ответникът не е собственик на имота ,тъй като е загубил това право от момента на сключване на договора за покупко-продажба.

Не се установява и възникването на облигационно правоотношение за битови нужди между ищеца и ответниците , въз основа на индивидуален договор,предвид че не е налице заявление от последния за откриване на партида за процесния апартамент.Напротив ,налице е Молба ,вх.№Г-18123 от 12.08.2019год. отправена до „Топлофикация София“ЕАД ,в която А. Н. изрично се е противопоставил на служебното му откриване на партида и фактурирането на задължения за доставена топлинна енергия.

В тази връзка от Акт за държавна собственост №02401 от 16.11.2000год. и Акт за частна държавна собственост № 02743 от 30.01.2001год. се установява ,че е актуван като държавна собственост апартамент № 77 и е предоставен на основание чл.18,ал.1 от ЗДС на областния управител,,който се явява и страна по правоотношението ,предвид че е ползвател на имота.Този извод се потвърждава и от представените от третото лице помагач на страната на ищеца писмени доказателства ,предвид че в Талон за отчет за ап.77,аб.№******** е отбелязано на 14.05.2021год. ,че е запечатан от София Област и няма консумация на вода .

Поради изложените аргументи настоящата инстанция намира, че ищецът „Топлофикация София " ЕАД не е установил с допустимите доказателствени средства пасивната материална легитимация на ответника и качеството му на длъжник на посоченото в исковата молба юридическо основание, поради което и съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият състав намира за недоказано твърдението за наличие на облигационна връзка между страните в процеса.

Поради изложените съображения въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд ,че страните по делото да са били обвързани от облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния период.

Поради липса на предпоставка от фактическия състав за пораждане на претендираните субективни права неоснователни се явяват претенциите за цена за доставена и незаплатена топлинна енергия, за извършена услуга дялово разпределение, както и лихва за забавено изпълнение на главните задължения.