Определение № 49 от 18.01.2023, Административен съд - Стара Загора

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№49 18.01.2023г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, IІ състав, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА като разгледа докладваното административно дело № 460 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. чл.248 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/ във връзка с чл.144 от АПК /Административно-процесуален кодекс/.

Образувано е по молба, подадена от адв.Г.М., в качеството му на процесуален представител на „МИКРО КРЕДИТ“АД, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 487 от 08.12.2022г. в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана на жалбоподателя П.К.П. безплатна адвокатска помощ и съдействие. Твърди се, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е приложил неправилна редакция на разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие между П.П. и адв.М., не е било в сила изменението на посочената норма /обн. ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./, поради което съдът е следвало да определи адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съответстващ на минималния такъв съгласно редакцията на разпоредбата обнародвана в ДВ, бр.84 от 2016г.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че договорът за правни услуги е бил сключен на 08.11.2022г., към която дата е в сила новата редакция на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното предвидено възнаграждение за процесуално представителство е 1000лв.

Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.

Условията за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението респ. на определението по въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.

В случая направеното от процесуалния представител на Националната агенция за приходите искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество искането се явява неоснователно, по следните съображения:

С постановеното по делото Решене № 487 от 08.12.2022г. е отменен по жалба от П.К.П. ***, мълчалив отказ на „Микро Кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подаденото от П.П. заявление от 27.05.2022г. /наименовано „искане“/, като ответникът по делото - „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на жалбопадателя П.К.П. сумата от 10.00лв /десет лева/ - направени разноски по делото, както и да заплати на адвокат М.В.М. ***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на П.К.П. безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В случая адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя е определено в размер на 1000лв., по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, обн.ДВ, бр.88 от 04.11.2022г. Не може да бъде споделен довода на процесуалния представител на „МИКРО КРЕДИТ“АД, че е следвало да се приложи старата редакция на подзаконовата разпоредба, обн.ДВ, бр. 84 от 2016г. Видно от приложения на л.43 по делото Договор за правни услуги, сключен на 08.11.2022г. между П.К.П. и адв.М.М., правоотношението между страните по него е възникнало при действието на новата редакция на Наредба № 1/ 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила от 08.11.2022г., арг. чл.5, ал.5 от КРБ/, в чл.8, ал.3 на която е регламентирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.

С оглед на изложеното и доколкото произнасянето на съда не се основава на грешки в обуславящите го фактически и правни основания, искането за изменение на решението в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК, Старозагорският административен съд

О

П Р Е

Д Е Л

И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Г.М., в качеството му на процесуален представител на „МИКРО КРЕДИТ“АД, за изменение на постановеното по делото Решение № 487 от 08.12.2022г. в частта за разноските, в която „МИКРО КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на адв.М.М. сумата от 1000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на жалбоподателя П.К.П. безплатна адвокатска помощ и съдействие.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: