Определение № 1344 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1344 гр. София, 15.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина И.а като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002900212 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца И. Г. Г. против решение № 251/07.11.2022г. по в. гр. д. № 20221400500242/2022г. на Окръжен съд-Враца, с което, след отмяна на решение № 272/13.05.2022г. по гр. д. № 15/2022г. на Районен съд-Враца, е отхвърлен предявения от И. Г. И. срещу "ОТП Факторинг България" ЕАД иск за признаване за установено по отношение на ответника, че не му дължи в качеството си на поръчител сумата 7 113,75лв. - главница по договор за кредит от 27.05.2005г., сключен между Ю. С. Д. и "Банка ДСК" ЕАД, сумата 672.19 лева - договорна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 508,08 лево - наказателна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 165,77лв. - деловодни разноски и сумата 290 лева - юрисконсултско възнаграждение, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и поради изтекла погасителна давност.

Касаторът счита, че решението е постановено при пълно противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила, включително в противоречие на събраните по делото доказателства. Поддържа възражението си, че от издаването на изпълнителния лист - 16.01.2008г., образуването на изпълнителното дело № 192/2008 и наложения запор на трудово възнаграждение на 22.10.2008г. не са извършвани други годни да прекъснат давността действия. До датата на образуване на новото изпълнителното дело № 194 от 2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б. са изтекли повече от пет години. Счита, че през този период от време е текла погасителна давност, през която не са предприемани никакви действия на 1 принудително изпълнение, нито е прекъсвано по друг начин течението на давността.

Твърди, че погасителната давност за вземанията на ответника по изпълнителен лист, издаден на 16.01.2008г. от РС Враца по ч. гр. д. № 94/2008 г. на РС Враца, въз основа на подадена молба на Банка ДСК ЕАД с правно основание чл. 237, б. „в“ ГПК /отм/, е била изтекла към 22.10.2013г.

Намира за неправилен извода на въззивния съд, че до 26.06.2015г. давност не е текла, с оглед постановките на ППВС № 3/80г. и решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 на IV г.о. на ВКС т. е. че давностният срок е спрял да тече по време на изпълнителния процес. Касаторът се позовава на мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че в изпълнителния процес /за разлика от исковия/ давността не спира, а само се прекъсва (защото кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа - да не иска нови изпълнителни способи) и нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето всяко едно валидно изпълнително действие по събиране на вземането. В тази връзка сочи следната съдебна практика: решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, четвърто г. о., решение № 131/23.06.2016г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 12/02.06.2016г. по т. д. № 3788/2014г. на ВКС, първо т. о., решение № 451/29.03.2016г. по гр. д. № 2306/2015г. по описа на ВКС, четвърто г. о., решение № 269/03.02.2016г. по гр.д.№ 795/2012г. на ВКС, трето г. о., решение № 209/02.02.2016г. по т. д.№ 1248/2013г. на ВКС, първо т. о. Твърди, че неправилно въззивният съд е приложил правната норма на чл. 116, б. „в” ЗЗД съгласно тълкуването й, направено с ПВС № 3/80г., което постановление е изгубило сила още с приемането на Конституцията от 1991г., макар това да е констатирано едва с ТР № 2/2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК. Предвид гореизложеното, счита, че няма опора в закона и в задължителната съдебна практика виждането на Окръжен съд - Враца, че давността е била спряна, докато трае изпълнителният процес.

На следващо място, касаторът сочи, че дори при действието на ППВС 3/1980г. се приема, че погасителната давност не тече от датата на перемирането на изпълнителното дело, а от датата на последното поискано действие на принудително изпълнение, която винаги предхожда перемирането. Сочи, че според мотивите на ТР № 2 /2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, нова давност започвала тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

На последно място ищецът сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон относно приетото от въззивния съдебен състав решение, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД не изтекъл и поръчителството по договора не е прекратено. Счита за правилно приетото от първоинстанционния съд за настъпила преклузия по смисъла на чл.147 ал.1 ЗЗД. В тази връзка излага съображения, че в молбата за издаване на изпълнителен лист до ВРС, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 94/2008г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД (праводател на въззивника) е зявил и потвърдил, че кредитът е станал предсрочно изискуем и отнесен в просрочие на 29.06.2007г. Позовава се и на 2 приложения към заявлението договор за кредит за текущо потребление, в който в раздел VI, т. 18.2 е предвидено, че при забава в плащанията на главницата за повече от 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. Заявлението до РС е било подадено с вх. № 209/16.01.2008г., т.е. повече от 6 месеца след настъпване падежа на задължението. Позовава се на т. 4б от ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. , че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен, т. е. с изтичането му се прекратява самото поръчителство. Окръжен съд – Враца, позовавайки се на Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС, в нарушение на материалния закон е приел, че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита и съответно преклузивният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД по отношение на поръчителя започва да тече от 27.10.2013г. - падежа на последната вноска. Твърди, че решението на въззивния съд не е основано на установените обстоятелства по делото и на закона, като е направена неправилната преценка на правната природа на тълкувателните решения и постановления на ВКС. Претендира присъждане на съдебните разноски за трите инстанции.

Ответникът по жалбата и по делото, „ОТП Факторинг България” ЕАД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

На първо място, въззивният състав е намерил за правилен извода на районния съд, че възражението на ищеца за погасяване на вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност, е неоснователно. Прието е за установено, че изпълнителният лист е издаден на 24.01.2008г. на основание чл.237, б. „в" ГПК /отм./ и въз основа на него на 03.04.2008г. е образувано изп. д. № 192/2008г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, по което на 19.05.2008г. е наложен запор върху собствен на ищеца лек автомобил и върху трудовото му възнаграждение, насрочен е опис на движими вещи, но суми за погасяване на задължението му по изпълнителния лист не са постъпили, като такива са постъпвали в периода 2009-2015г. в резултат от предприетото изпълнение спрямо другия солидарен длъжник - също поръчител. С молба от 11.01.2013г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател на изпълнителното делото, като е представил договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 16.08.2012г., с който са му прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит, заедно с обезпеченията по него, включени в Приложение №1. Представено е пълномощно, с което "Банка ДСК" ЕАД е упълномощила ответника да уведоми от нейно име всички длъжници /кредитополучатели/ за извършената цесия. Представено е и известие за връчване на съобщението за цесията на длъжника на 26.09.2012г. чрез неговата дъщеря. На 14.03.2018г. изпълнителното производство е 3 прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, но въз основа на върнатия на взискателя изпълнителен е образувано изп.д. № 194/2018г., по описа на същия съдебен изпълнител, по което на 29.03.2018г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Обединена българска банка" АД, за който същият е уведомен на 20.03.2020г., а въз основа на това изпълнително действие по изпълнителното дело е постъпила сумата 5 362,14 лева.

Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че петгодишната погасителна давност за вземането по издадения срещу ищеца изпълнителен не е изтекла.

Позовал се е на даденото в ППВС № 3/1980 тълкуване, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Същевременно е съобразил задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно изпълнителните действия, чието предприемане прекъсва давността, в т. ч. налагане на запор. Посочил е, че взискателят е длъжен чрез свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, които се намират в рамките на посочения от него изпълнителен способ, включително да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акта за прекратяване на принудителното изпълнение, като този акт има само декларативен, а не конститутивен характер. С оглед изложеното съдът е заключил, че новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемане от страна на взискателя на последното по време изпълнително действие. Окръжният състав е съобразил, че с горното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г., според което образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Позовал се е на практиката, обективирана в решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г., IV г.о. на ВКС и решение № 51/21.02.2019г. по гр. д.№ 2917/2018г., V г.о. на ВКС, според която прилагането на даденото с тълкувателното решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период, по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване с действащото към този момент ППВС. Поради изложеното е заключил, че даденото с отмененото постановление на Пленума на ВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това е приел, че извършената с т.10 от коментираното тълкувателно решение отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като 4 даденото в т.10 от същото разрешение се прилага от тази датата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.