Определение № 263 от 06.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. София, 06.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110133018 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена от „Е.М.“ ЕООД, искова молба против С. ЗЛ. ОГН., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл.

99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 10 701,59 лв. – част от претендираната в заповедното производство главница, представляваща сбор от непогасени вноски за главницата за периода от 23.12.2015 г. до 23.11.2020 г. по Договор за потребителски кредит № FL****** от 23.11.2010 г., сключен между „Ю. и Е. Д. Б.“ АД и длъжника, ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 115,18 лв. – част от претендираната договорна лихва за периода 23.12.2017 г. до 23.11.2020 г., както и сумата от 23,78 лв. – част от претендираната в заповедното производство лихва за забава за периода 23.11.2020 г. до 30.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.01.2021 г. по ч.гр.д. № 62601/2020 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 23.11.2010 г., между „Ю.Б.“ АД / с предходно наименование „Ю. и Е. Д. Б.“ АД/, в качеството му на кредитодател и С. ЗЛ. ОГН., в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL******, по силата на който банката е 1 предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 15 520.00 лв. Твърди се, че срокът на действие на Договора е 120 месеца или за периода от 23.12.2010 г. до 23.11.2020 г. кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на месечни вноски, дължими на 23-то число на месеца. Сочи се, че между страните е уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 12 % през първата година от срока на Договора, като за всяка следваща година кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за потребителски кредити в лева плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Към момента на сключване на Договора БЛП на банката е в размер на 12,750 %. В чл. 9 от Договора било предвидено, че при просрочие на дължимите вноски кредитополучателят дължи лихва за забава за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва.

Поддържа, че за погасяване на задължението длъжникът е направил плащания на 29.12.2010 г. – в размер на 180.00 лв.; на 11.05.2011 г. – в размер на 908.00 лв.; на 17.01.2012 г. – в размер на 460.00 лв.; на 08.03.2012 г. – в размер на 230.00 лв.; на 20.03.2012 г. – в размер на 230.00 лв. Внесените суми били удържани за просрочени главници, лихви, комисионни и такси. След 20.03.2012 г. до датата на депозиране на исковата молба не били извършвани плащания. Поддържа, че на 18.01.2016 г. по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) „Ю.Б.“ АД е прехвърлило на ищеца портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 4 към Договора за цесия, сред които било и вземането на настоящия ответник. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия с уведомление, приложено към исковата молба. Сочи се, че съгласно чл. 6 от Договора за потребителски кредит на 23.11.2020 г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, като считано от тази дата вземането било изцяло дължимо. Моли съда да уважи исковете за горепосочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е сключил Договор за потребителски кредит № FL******/23.11.2010 г. с „Ю. и Е. Д. Б.“ АД, както и че е усвоил сумата в размер на 15 520 лв. Оспорва да е уведомяван за извършеното прехвърляне на вземания. Моли съда да отхвърли исковете.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 10 701,59 лв. – част от претендираната в заповедното производство главница, представляваща сбор от непогасени вноски за главницата за периода от 23.12.2015 г. до 23.11.2020 г. по Договор за потребителски кредит № FL****** от 23.11.2010 г., сключен между „Ю. и Е. Д. Б.“ АД и длъжника, ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 115,18 лв. – 2 част от претендираната договорна лихва за периода 23.12.2017 г. до 23.11.2020 г., както и сумата от 23,78 лв. – част от претендираната в заповедното производство лихва за забава за периода 23.11.2020 г. до 30.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.01.2021 г. по ч.гр.д. № 62601/2020 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между „Ю. и Е. Д. Б.“ АД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № FL******/23.11.2010 г., по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 15 520 лв. и същият е усвоен от него.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения / чл. 154, ал. 1 ГПК/. Не подлежат на доказване факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон / чл. 154, ал. 2 ГПК/.

По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно сключването на Договор за кредит между ответника и „Ю. и Е. Д. Б.“ АД, по силата на който на ответника е предоставена заемната сума, че за ответника е възникнало задължение да върне кредита, изискуемостта на претендираната част от кредитните задължения и изпадането в забава за тяхното заплащане, че ответникът дължи възнаградителна лихва в размера индивидуализиран в исковата молба за процесния период, както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже погасяване на дълга на падежа.

По иска по чл. 86 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

3

ПРИЕМА представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 62601/2020 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1/ Усвоена ли е сума по кредита от С. ЗЛ. ОГН., ако е усвоена на коя дата и в какъв размер?

2/ Какъв е размерът на извършените от С. ЗЛ. ОГН. плащания по процесния договор за паричен заем и каква част от тях са отнесени за погасяване на главница, договорна лихва, такса разходи, неустойка и др.?

3/ Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора за периода 23.12.2015г. – 23.11.2020г., както и непогасеният размер на дължимата се договорна лихва за периода от 23.12.2017 до 23.11.2020г. ?

4/ Какъв е размерът на дължимата се мораторна лихва върху неизплатената главница за периода от 23.11.2020г. – 30.11.2020г.?, при депозит в размер на 350.00лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Юлия Иванова Нитова, тел. **********, като вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на вещото лице, което да послужи пред „Ю.Б.“ АД / с предишно наименование „Ю. и Е. Д. Б.“ АД./

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.03.2022г. от 11.15 часа , за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5