Решение № 1984 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1984 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100511031 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 8015 от 18.05.2023 г. постановено по гр.д. № 4878 от 2022 г. по описа на СРС, 120 с-в, е отхвърлен предявения от Б. И. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител В. В. С., ЕГН **********, срещу Л. П. С., ЕГН **********, осъдителен иск по чл. 50, изречение 2-ро във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500.00 лв., предявен като част от общ размер от 3000.00 лв., настъпили на 29.10.2021 г. около обяд от ухапване от домашно куче, собственост на ответницата, по лявото бедро на детето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен.

В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца Б. И. А., като малолетен действащ чрез своята майка и законен представител В. В. С. с изложени доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Счита, че неправилно районният съд е приел за недоказани елементите от сложния фактически състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Чрез събраните в производството доказателства е доказано противоправно поведение на ответницата и са доказани нанесените вреди на ищеца. Поддържа, че съдът е установил неправилно фактическата 1 обстановка по спора, тъй като е направил неправилен анализ на обсъдените доказателства и незаконосъобразно е отхвърлил иска му. Неоснователно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля У., а се е позовал единствено на показанията на свидетеля Л.. В производството е установено, че кучето на ответницата е ухапало ищеца след като е излязло на улицата от двора на ответницата през отворената порта, която е била подпряна с камък. В този момент на улицата е имало само още едно куче- улично /кафяво/, което е лежало спокойно на тротоара. Не е имало други кучета, а след инцидента двете кучета тръгнали по пътя нагоре. Моли да се отмени решението, като се уважи иска. Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна Л. П. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението на СРС и претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че подадената въззивна жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С постановеното решение, СРС е приел, че не са доказани елементите на фактическия състав за непозволено увреждане указани с разпоредбите на чл.50 вр. чл.45 ЗЗД- противоправно поведение на ответницата, в пряка причинно-следствена връзка с което, да са нанесени неимуществени вреди на ищеца. Поради това е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение на понесени от ищеца неимуществени вреди във връзка с ухапване от куче собственост и под надзор на ответницата. За обосноваване на тези изводи съдът е дал вяра единствено на показанията на свидетеля Л., който сочи, че по време на инцидента, настъпил с ищеца, кучето на ответницата се е намирало край реката, която тече в гр. Банкя, а не на улицата, където детето е било ухапано от черно куче на процесната дата.

Същевременно съдът не кредитира дадените показания на свидетеля У., тъй като същият е заявил, че не уважава ответницата и не са в добри отношения с нея, поради лични и семейни 2 негови причини.

Решението е неправилно.

Настоящият състав намира постановеното решение за валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Предмет на въззивната проверка е цялото първоинтанционно решение, с което е отхвърлен иск, при квалификацията на чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ухапване от куче, което е под надзор на ответника.

Разпоредбата на чл.50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от животни, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животно, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда.

Отговорността по чл.50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи/ животни е безвиновна, обективна отговорност. Носителят на задължението за обезвредата може да е едновременно собственик, който като такъв поначало упражнява надзор върху на вещта/животното, от което е произтекъл вредоносния резултат, но може това да е и трето лице, което юридически или фактически упражнява надзор върху вещта/животното.

За да бъде основателен такъв иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на вреди, причинна връзка между вредите и поведението на определено животно, както и че това животно е собствено или поставено под надзор на ответника по този иск.

Настоящият състав намира че, чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени всички посочени предпоставки- елементи на фактическия състав на непозволено увреждане по чл.50 вр. чл.45 ЗЗД, поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена.

Така, чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение № 738/2021 г. издадено от Клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „А.ска“, два броя медицински бележки за освобождаване от спорт на детето Б. А., поради открита рана на бедрото за периоди съответно от 03.11.2021 г. до 17.11.2021 г. и от 17.11.2021 г. до 15.12.2021 година, издадени въз основа на Амбулаторен лист № 3362/03.11.2021 година и на медицинска бележка, 3 всички от д-р Л.С., УИН 2300005702, копия на фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2021 година, издаден от M3 „Център за спешна медицинска помощ - гр. София, филиал гр. Банкя“, лист за преглед на пациент в КБО/СО № 366512/30.10.2021 г., издаден от Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", лист за преглед на пациент в КБО/СО № 367613/01.11.2021 г., издаден от Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", лист за преглед на пациент в КБО/СО № 369004/04.11.2021 г., издаден от Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", както и чрез констатациите на приетата съдебно-медицинска експертиза, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че при инцидент на 29.10.2021 г. ищецът Б. И. А., на 7 год., е бил ухапан в гр. Банкя от куче в областта на лявото бедро, в резултат на което е получил рана от ухапване от куче в областта на лявото бедро, като раните от ухапване заздравявали за срок от около три-четири седмици, в зависимост от дълбочината на раните. През този период детето изпитвало болки в областта на раната и болки при ходене. Нараняването довело до временно разстройство на здравето и след заздравяването на раната към момента на изготвянето на експертизата детето било напълно възстановено. Останал белег от раната в областта на лявото бедро.

Сочените обстоятелства се потвърждават и от дадените пред първата инстанция показания на свидетеля А. /баща на ищеца/ преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед всички доказателства по спора при преценка евентуалната му заинтересованост. Чрез показанията му, съдът намира за установено, че на 29.10.2021 г. около 14 часа синът му е бил ухапан от куче по време на разходка с колело по ул. М.И. в гр.Банкя, на която разходка били заедно с неговата сестричка Г. и с неговата майка В. С.. Установено е, че децата били уплашени и разстроени след случката, като синът му имал болки и психическо разстройство от инцидента, които продължили една седмица. След това синът му продължил да изпитва страх от кучета.

Последните обстоятелства се потвърждават и от приетата пред първата инстанция съдебно-психологична експертиза, чийто констатации настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. С последните е установено, че преживяното от ищеца е оказало негативно влияние върху общото му физическо състояние. Инцидентът имал несъмнено травматичен характер, с трайни последици за обучението, общуването, семейните взаимоотношения на детето, степен на изразен психичен дискомфорт, без да може да се твърди за клинична изявеност на оплакванията. Поради семейната подкрепа, обгрижването през целия период 4 на възстановяването си, детето преработило този дискомфорт, като към дата на изготвяне на експертизата - 06.01.2023 г. още се маркирало умерено чувство на страх към животни, в частност към кучета.

В производството не е спорно и е установено, че ответницата е собственик на мъжко куче с име „Севар“ смесена порода, родено на 15.06.2016 г., на което са поставени всички ваксини.

Същевременно, съдът намира за установено чрез показанията на свидетелите А. и Л., че кучето, което се намира под надзор на ответницата и е нейна собственост често се разхожда без повод и без намордник.

В практиката на ВКС се приема, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време; дали впечатленията им са спорадични или системи; доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Така формираната практика се споделя от настоящия състав и е относима към разглеждания случай. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 247 ОТ 21.12.2023 Г. ПО ГР. Д. № 4508/2022 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.

В случая, съдът намира за установено чрез показанията на свидетеля У.-очевидец на инцидента, показанията на свидетеля А. и обясненията на майката - В. В. С., че кучето на ответницата е ухапало малкия Б. И. А.-ищец в производството. Чрез показанията му е установено, че след като чул писъците на децата и излязъл на улицата свидетеля У. е видял двете кучета – това на ответницата и другото – кафяво улично, като получил указания от децата, че черното куче /това на ответницата/ е ухапало Б.. Свидетелят е установил, че към този момент на улицата други кучета не е имало, както и че другите черни кучета в района са били по-малки. Същевременно, съдът намира че чрез показанията на свидетеля А., обясненията на В. В. С. и показанията на свидетеля Л. се установява, че двете кучета – черното на ответницата и уличното кафяво куче след инцидента се разхождали покрай реката в Банкя. Настоящият състав намира, че не е налице противоречие в показанията на 5 свидетелите при установяване на сочените обстоятелства. В своите показания свидетелят Л. не е категоричен с точно време досежно заявените обстоятелства, че двете кучета се разхождали около обяд покрай реката. Както е посочила в своите обяснения В. В. С. след инцидента двете кучета избягали по улицата.