Определение № 205 от 24.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500083 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 618б от ГПК.

Образувано по частна жалба от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 831507493; против определение № 260311/01,11,2023 г., постановено по гр. д. № 19607/2019 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искане вх. № 265609/24,10,2023 г. по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска същото да бъде отменено и да се издаде исканата европейска заповед за запор, като за целта бъде отправено и посоченото в раздел 7 от молбата искане за получаване на информация относно сметки на длъжника.

След преценка на събраните доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

С решение № 261472/30,11,2020 г. по гр. д. № 19607/2019 г., влязло в сила на 20,01,2021 г., е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че длъжникът В. А. Г., ЕГН **********; дължи на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 831507493; суми, за които е издадена Заповед № 8009/11,09,2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по 1 ч. гр. д. № 14334/2019 г. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист, въз основа на който кредиторът „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е присъединен като взискател в производството по изпълнително дело № 910/2017 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова. Към 25,10,2022 г. (датата на издаване на удостоверението на л. 118) задълженията не са погасени и не е установено имущество, с което да бъде удовлетворено вземането на присъединения взискател.

С молба вх. № 265609/24,10,2023 г., предявена съобразно изискванията и на формуляр по чл. 8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 г на Европейския Парламент и на Съвета, кредиторът е поискал издаване на европейска заповед за запор. Трансграничният характер на делото се обосновава (раздел 4 от молбата) с твърдението, че: 1/ КРЕДИТОРЪТ има местоживеене в Германия; 2/ БАНКОВИТЕ СМЕТКИ на длъжника се държат в Германия (такова предположение молителят обосновава, като се позовава на профилната снимка и информация за местожителство на потребител на Фейсбук с име В. Г. с посочено местожителство Франкфурт, Германия (копия от снимки на л. 112-113); 3/ сезиран с молбата съд (постановил изпълняваното решение) е българският. Необходимостта от исканата заповед (раздел 10 от молбата) се основава на твърдението, че за изпълнение на вземането по издадения в полза на молителя изпълнителен лист, същият се е конституирал като присъединен взискател в две изпълнителни производства, висящи срещу същия длъжник, и въпреки положените усилия не е открито имущество на длъжника, въз основа на което вземанията да бъдат събрани.

Същевременно се твърди, че длъжникът е променил местожителството си и се е установил във Франкфурт, Германия, не се сочи точен адрес (това, според длъжника, се установява от публикуваната профилна снимка и информация за местожителство на потребител на фейсбук с име В. Г. – л. 112-113). Поради това и поради наличието и на други непогасени задължения – предмет на изпълнение на територията на Република България, молителят счита за очевидно, че длъжникът няма намерение да погаси задълженията си, и за много вероятно длъжникът да пропилее или да се разпореди с имуществото си в Германия, както е сторил с имуществото си в България. Това налагало спешна нужда от съдействие и издаване на Заповед за запор на банкова сметка. С молбата (раздел 7) се предявява и искане за събиране на информация относно банките и номерата на евентуалните банкови сметки, 2 които се предполага, че длъжникът държи в Германия.

Като извърши самостоятелна преценка на представените с молбата доказателства във връзка с твърденията на страната, въззивният съд приема искането за неоснователно по следните съображения:

Регламент № 655/2014 г. дава възможност на кредитора на получи заповед за запор на банкова сметка с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. По същността си производството е аналогично на съществуващите в националните законодателства обезпечителни мерки и има за цел избягване на затруднения при трангранично изпълнение на осъдителни съдебни решения. Безспорно е, че процедурата е достъпна и за кредитор, който вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, които изискват длъжникът да заплати сумата по вземането на кредитора (пар. 11 от Преамбюла). Заповедта се издава, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува опасност изпълнението да бъде осуетено или значително затруднено. (чл. 7, ал. 1). В пар. 14 от Преамбюла се уточнява, че във всички случаи, дори когато вече е получил съдебно решение, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда спешната необходимост от закрила поради съществуваща реална опасност към момента на започване на изпълнението длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие.

Уточнено е още, че доказателствата за наличие на опасността, могат да бъдат свързани с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите му и с всякакви действия по отношение на последните. Самото неплащане или оспорване на вземането или наличието на повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, нито факта, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава. Тези фактори могат да бъдат взети предвид от съда при цялостната преценка за съществуването на опасност. (пар. 14, абз. 3 и 4 от Преамбюла).

Следователно, спешната необходимост от закрила се корени в съществуваща опасност, създадена от поведение на длъжника, насочено към 3 осуетяване изпълнението на вземането на кредитора. Описаните в раздел 10 от молбата обстоятелства не сочат такова поведение. Липсват данни длъжникът да е притежавал имущество, което да е пропилял, укрил или унищожил. Предполагаемото установяване на длъжника в чужбина (за което и липсват категорични доказателства) би могло да обоснове необходимост от признаване и изпълнение на съдебното решение в друга държава (за което европейското законодателство въвежда самостоятелен ред), но не и наличие на опасност от осиутяване на изпълнението и спешна необходимост от обезпечителен запор.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че при тежест върху молителя същият не установява да съществува опасност изпълнението на съдебно признатото му вземане да бъде възпрепятствано или съществено затруднено, поради което искането за издаване на заповед следва да бъде оставено без уважение. До тези изводи е достигнал и РС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№

260311/01,11,2023 г., постановено по гр. д. № 19607/2019 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение предявеното от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 831507493; искане вх. № 265609/24,10,2023 г. по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4