Решение № 1222 от 02.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000501444 по описа за 2024 година

С решение № 14 от 3.01.2024 г. по гр. д. № 6887/2022 г., СГС, І-19 с-в, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предявен от Д. И. И. срещу Фондация „Клуб Зебра“ за заплащане на сумата от 40 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди от три статии със заглавие „Грозна петъчна история за рекет в зелено“, „Соченият за екотерорист: Дарете ни 1 милион“ и „Екотерористът вън от екоминистерството?“, публикувани на 3.04.**** г., 9.04.**** г. и на 12.04.**** г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. И. И.. Не спори, че издателските права действително са прехвърлени на ответника на 29.03.2019 г., но намира, че по силата на чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 2 (относно отговорността към авторите) от договора, отговорност за вече съществуващите статии на сайта, които не са премахнати от него, следва да се носи от Фондация „Клуб Зебра“. Намира, че не е положена грижа да се прегледат материалите на сайта от новия собственик и обидните да се премахнат. Твърди, че докато причинителят на вредите е активен давност не тече. Подчертава, че с оглед практиката на ВКС продължителността на негативното въздействие, което статиите имат (8 години) следва да бъде ценено от съда. Отделно счита, че 1 давност може да тече от 23.11.2021 г., когато наказателното производство срещу И. (за „рекет“ и „екотероризъм“) е било прекратено. Счита за неправилни изводите на съда относно възприемането на свидетелските показания на свидетелите на ответника, и игнорирането на тези, осигурени от ищеца. Твърди, че позоваването на източници от страна на главния редактор М. А. не може да се взема предвид, тъй като тези източници са открити опоненти на ищеца. Твърди, че не е правено искане за дарение, а е отправена молба за такова, като единствен източник за финансиране на НПО. Намира, че е нелогично твърдението, че публикациите се позовават на предавания, които ги следват във времето и че това само сочи на предварителна договореност за оклеветяване. Счита, че използваните фрази и изрази не са оценки и мнения, а отделно възразява относно извода на съда, според който ищецът е приет за публична фигура. Моли да се отмени решението и да се уважи иска за сумата от 30 000 лв.

В писмен отговор ответникът Фондация „Клуб Зебра“ оспорва въззивната жалба. Счита, че жалбоподателят смесва предмета на делото с този в административното производство по ЗЗЛД пред Комисията за защита на личните данни и с този по ЗОДОВ. Поддържа, че към датата на публикациите не е възложител на работа на служителите в медии „Клуб Z“, тъй като датата на обявяване, регистриране и деклариране на Фондацията е 19.01.2019 г.

Счита, че давността тече от откриване на дееца. Намира, че деянието не е противоправно, тъй като при позоваване редакторите нямат задължение за проверка на информацията. Сочи, че думата „престъпник“ не се съдържа в материалите, а думата „екотерорист“ не е престъпник, а в градския жаргон означава човек, който поставя екологичните си цели над всичко друго.

Оспорва относимостта на представени от ищеца писмени доказателства и намира иска за завишен по размер.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Д. И. И. твърди, че в сайта "Клуб Зет", собственост на Фондация "Клуб Зебра" на 03.04.**** г., 09.04.**** г. и на 12.04.**** г. били 2 качени три статии със заглавия "Грозна петъчна история за рекет в зелено", "Соченият за екотерорист: Дарете ни 1 милион" и "Екотерористът вън от екоминистерството?", в които се съдържали обидни и клеветнически думи, като "екотерорист", "рекетьор", „престъпник“. Подчертано е, че ищецът е председател на екологична неправителствена организация "Коалиция за устойчиво развитие", но тази дейност според статиите е свързана с упражняване на натиск върху частния бизнес, с подкупи и престъпна дейност.

Изтъква, че макар да се касаело до пресъздаване на информация от предаване на „Нова телевизия“, отговорност следва да се носи и от ответника. Сочи, че вредоносния резултат е настъпил от публикуването на материалите, но той е продължил да има своето вредно въздействие в годините, тъй като е бил достъпен в интернет пространството. Твърди се, че в материалите имало и подигравателни сравнения и нецензурни намеци, с което се засягали достойнството, честта, доброто име на ищеца, неговата репутация и авторитет, а това му нанесло неимуществени вреди. Претендира като обезщетение сумата от 40 000 лв. (съгласно изменение от о.з. на 6.03.2023 г., л.

269), ведно със законна лихва от исковата молба и разноски.

Ответникът Фондация „Клуб Зебра“, оспорва иска, като намира, че не е пасивно материално правнолегитимиран, че е изтекла погасителна давност, както и че иска е неоснователен по същество, вкл. и досежно претендирания размер. Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа и правна страна:

Пред настоящата инстанция няма спор, че на посочените дати са публикувани визираните в исковата молба статии на сайта „Клуб Z“, съдържанието на които не е спорно. Всички материали са приложени по делото.

Видно от договор от 29.03.2019 г., „Зебра.БГН“ АД и „Клуб Зебра“ Фондация (ответник) са се договорили за продажба и прехвърляне на комбинирана търговска марка Клуб Z, комбинирана търговска марка Z Z Клуб и сайта „Клуб Z“, в това число всички права върху домейна, съдържанието на сайта и правата за използване на публикуваните в него материали, правата на хостинг, съответно системата за управлението им и администраторските права 3 на сайта, както и правата за издаване на списание „Клуб Z“ и електронното издание – сайта „Клуб Z“. Според чл. 3, ал. 4 прехвърлянето на правата за издаване на списанието „Клуб Z“ и електронното издание – сайта „Клуб Z“, се осъществява по силата на договора, считано от датата по ал. 1 (датата на постъпване на първата вноска от уговорената цена). Считано от тази дата купувачът сам, за своя сметка и на своя отговорност организира издателската дейност на изданията (списанието и електронното издание), в това число отношенията си с авторите на използваните в тези издания материали и носи свързаната с това отговорност. Уговорено е, че при необходимост от удостоверяване на прехвърлянето, продавачът издава на купувача удостоверение за извършването. В чл. 4, ал. 1 страните са уговорили, че от датата на прехвърлянето Фондацията поема всички права и задължения към разпространителите на списанието и към клиентите, а в ал. 2 е предвидено, че правата за използване на всички материали, публикувани в списанието и в сайта са отстъпени от авторите, като страните са се съгласили продавачът да не носи отговорност за евентуални възражения или претенции от авторите, а при възникване на такива – купувачът е длъжен да ги уреди с авторите за своя сметка или да преустанови ползването на материала.

Няма спор, че Фондацията-ответник е регистрирана на 19.01.2019 г.

Посоченото по-горе съглашение установява, че към датата на публикуване на материалите на сайта, през м. април **** г., ответникът не е бил собственик на същия – няма спор, че Фондацията е регистрирана едва през 2019 г., а закупуването на правата върху сайта е сторено няколко месеца по-късно. Според нормата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази гаранционно обезпечителна отговорност е свързана както с осъществяването на елементите на деликта, така и с установяването, че дадено лице (без значение на формата за това) е възложило на друго да извърши определени правни или фактически действия.

Отговорността на възложителя е обусловена от неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. В случая безспорно ясно е, че ответникът не е извършил никакви действия по възлагане на работа, свързана с изготвянето на процесните материали, и на това основание от него не може да се претендира да отговаря за поведение, което не е обективирал. Ответната фондация не е извършвала действия по възлагане, респ. не е нарушила 4 правилото за полагане на дължимата грижа при подбор на изпълнител.

Ищецът се домогва да установи, че гаранционно-обезпечителната отговорност за ответника е възникнала, по силата на договора, с който е закупен сайта, съдържащ публикациите. Съдът не възприема тази теза.

Страните изрично са уговорили, че считано от датата на първата вноска Фондацията сама, за своя сметка и на своя отговорност ще организира издателската дейност на изданията (вкл. и на сайта), вкл. по отношение на авторите и ще носи свързаната с това отговорност – чл. 3, ал. 4. Следователно страните не са обективирали намерение за прехвърляне на отговорността от издателската дейност, която вече е осъществена, към приобретателя по договора, нито са предвидили договорна солидарност за вече извършената дейност по издаване на електронни материали. Обратно – при тази изрична уговорка следва да се приеме, че страните са разпределили помежду си отговорността по издателската дейност и очевидно са изключили възможността за солидарност между стария и новия собственик на сайта.

Законова солидарност в случая не е предвидена. Липсата на изрична уговорка за съвместна отговорност или за цялостно прехвърляне на такава към новия титуляр, при наличието, в същото време, на цитираната друга договореност, категорично налага извода, че Фондацията не е желаела и не е поела задължения или права, произтичащи от действията на продавача, извършени преди сключването на договора, извън изрично посочените в предмета му. Не може да се сподели тезата, че Фондацията следва да отговаря по силата на аналогия с чл. 4, ал. 2. Сочения текст изрично урежда правата на авторите, които те имат спрямо купувача (Фондацията) по договора. Тази договорна клауза (изрична по своя характер) е насочена към регулиране на отношенията свързани с авторските права и тяхната защита, и задълженията, които купувачът поема спрямо авторите на публикациите в изданията. Тя обаче не съдържа никаква уговорка, че купувачът ще бъде отговорен за всички възникнали последици от извършени до момента действия на продавача.

Поемането на задължение не може да бъде по силата на аналогия, поради което претенцията на ищеца срещу новия собственик на сайта не следва да се уважи, поради липса на материална легитимация на ответника.

Вярно е, че в исковата молба е изрично подчертано, че процесните материали все още се намират на сайта, стопанисван от ответника. Подобно изложение обаче е свързано с тезата, че търпенето на вредите е продължило в 5 един много дълъг период от време. Това обстоятелство обаче е относимо към съществото на спора в частта относно размера на обезщетението (ако са налице предпоставките за присъждане на такова). Няма твърдение, че след 2019 г. поведението на самата Фондация (като стопанисващ сайта) съставлява неправомерно поведение, от което да са настъпили конкретни вреди, обособени самостоятелно като вид, респ. като размер на претенция за обезщетяване. Няма основание да се счете, че самото съхраняване на публикациите на сайта (като платформа за електронна информация) могат да обосноват отговорност за Фондацията. Както по-горе се посочи, страните са се договорили отговорността по издателската дейност да е за сметка на Фондацията след сключването на договора, т.е. изключена се явява възможността към нея да се отправят претенции, възникнали от публикации преди процесния договор според клаузата на чл. 3, ал. 4. Отделно от казаното по делото не се установява ищецът да е отправил показа за премахване на статиите от сайта и това да му е било изрично отказано, което поведение би могло да бъде обсъждано в светлината на деликтното такова, при наличие обаче на всички други елементи от фактическия състав на деликта. Простият факт на съхранение на определено печатно или електронно издание на интернет платформа не покрива критерият „разпространяване“ на клевета, обида и пр.