Решение № 4897 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4897 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110213406 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от З. И. Т. от ххх, с ЕГН:

********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5179540 на СДВР, с който е било заснето, че на 28.07.2021г. в 10:40ч. в гр.София, управлявала по Околовръстен път № 174, с посока на движение от бул.,,Симеоновско шосе“ към ул. ,,Свети Климент Охридски", при ограничение от 80 км/ч. въведено с пътен знак В – 26 в населено място, управлявала моторно превозно средство лек автомобил ххх, със заснета чрез автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 575 скорост от 112 км/ч., превишавайки с 32 км/ч. максимално допустимата скорост, за което и е наложено административно наказание глоба 400.00 лева за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице навежда възражение за погасяване на административното нарушение по давност.

В съдебно заседание жалбоподателката З. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и 1 моли същата да бъде уважена, поради погасяване на административната отговорност на неговата доверителка по давност. Претендира разноски.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 28.07.2021г. в 10:40ч. в гр.София, управлявала по Околовръстен път № 174, с посока на движение от бул.,,Симеоновско шосе“ към ул. ,,Свети Климент Охридски", при ограничение от 80 км/ч. въведено с пътен знак В – 26 в населено място, управлявала моторно превозно средство лек автомобил ххх, със заснета чрез автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 575 скорост от 112 км/ч., превишавайки с 32 км/ч. максимално допустимата скорост.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я възприема като безспорно установена.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо 2 средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1 – M на Главна дирекция ,,Национална полиция“ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

Маршрута, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства и с поставен пътен знак В - 26.

Последното обстоятелство се установява от приложената по делото, където е имало въведен ограничение на скоростта от 80 км/ч.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Видно от постъпилата справка на МПС е, че към момента на заснемането на деянието собственик на лекия автомобил, е била 3 жалбоподателката З. И. Т.. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под административна отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери приложение хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно че собственикът на МПС - то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При извършена служебна проверка по законосъборазността на обжалвания електронен фиш и като съобрази наведеното от жалбоподателката и нейния защитник възражение за погасяване на административната отговорност по давност съдът констатира, че е налице изтичане на относителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, препраща по въпросите, изключващи административнонаказателната отговорност, към общата част на Наказателния кодекс. В ЗАНН не се съдържа изрична уредба по този въпрос, поради което уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност от общата част на НК, съгласно чл. 11 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административнонаказателния процес. Това се потвърждава и от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на Върховния Касационен Съд и Върховният Административен Съд по тълкувателно дело 1/2014г.

С изтичането на предвидената от закона погасителна давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79 ал. 1 т.2 от НК. Видно от материалите по делото е, че обжалваният електронен фиш № 5179540, издаден от СДВР е за деяние, извършено на 28.07.2021г.

Същевременно от приложената справка за дата на издаване и дата на връчване на акта се установява, че фишът е бил съставен на 21.08.2021г., а е връчен на 22.08.2024г. Следователно следва да се приеме, ме от момента на деянието до този на съставянето на обжалвания акт, давността е била прекъсната по реда на чл.81, ал.2 от ЗАНН, след което е започнала да тече нова давност.

Същевременно от момента на съставянето на електронния фиш до неговото връчване е изтекла относителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като по делото няма данни в този тригодишен период, административно наказващият орган да е предприемал действия по административното преследване на жалбоподателката, които да са обусловили последващото прекъсване на давността. Ето защо следва да се приеме, че макар и да не е изтекла абсолютната давност, в случая е изтекла относителната такава. Поради тази причина и електронния фиш следва да бъде отменен, а административното производство по делото – прекратено.

С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката З. И. Т. сумата в размер на 360.00 лева, представляваща 4 договорено и заплатено възнаграждение за упълномощен защитник.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5179540 издаден от СДВР, с който на З. И. Т. от ххх, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба 400.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административното производство по АНД № 13 406/ 2024г. по описа на СРС, НО, ,111 – ти н.с., поради изтекла давност.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на З. И. Т. от ххх, с ЕГН: ********** сумата в размер на 360.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5