Определение № 400 от 18.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. София, 17.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000609 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба от 11.03.2024 г., подадена от инж. А. Ч., инж. Г.

М., Д. Б. и Б. Б., с която е поискано допълване на постановеното по делото Решение №44/19.01.2024 г. в частта за разноските досежно сторените такива във всички инсанции, както и съдът изрично да се произнесе по направеното от ищците оспорване на Заповед № 96 /21.07.2006 г., Протокол №35/ 24.07.2016 г., Заповед №98 /26.07.2006 г. и др. като неистински, антидатирани, включително по допустимостта на свидетелските показания, с които се потвърждават писмени доказателства. Сторени са искания съдът да се произнесе относно отказа на СГС да бъдат допуснати надлежно поисканите от молителите експертизи; относно отказа на СГС да се отмени хода по същество на делото предвид отвода на процесуалния им представител; относно логическата противоречивост на обжалваното първоинстанционно решение; относно твърдението за неправилно тълкуване на закона. На последно място е направено искане въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на СГС в частта, с която е присъдена законна лихва върху присъдените главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, да бъде обявено за недопустимо или нищожно, алтернативно да бъде поправено по реда на чл.247 от ГПК.

1

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна- „ВИК“ ООД.

Апелативен съд-София, за да се произнесе по така сторените искания, намира следното:

На първо място следва да се посочи, че исканията, изброени в т.2-7 от молбата от 11.03.2024 г., имат характер на оплаквания против постановеното решение по съществото на спора, компетентен по които да се произнесе е горестоящият съд, а именно ВКС. С постановяване на съдебното решение, с което се слага край на делото, правомощията на съответната инстанция се изчерпват по отношение на материалноправния спор между страните, поради което същият не разполага с компетентност да ревизира мотивите на своя акт като ги изменя или отменя. Съгласно чл.246 от ГПК след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. В случай че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, по реда на чл.250 от ГПК, постановеното решение може да допълнено по искане на страната.

Разпоредбата предвижда хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото, въведен от ищеца с петитума на исковата му молба.

СЪгласно чл.236, ал.2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Когато в решението не са изложени мотиви досежно сторените от страните оплаквания и това е довело до неправилност на постановения съдебен акт, страната разполага с процесуална възможност в предвидения за това срок да обжалва решението на съда, като изложи в какво се състои порочността на съдебното решение. Дали оплакванията са основателни е въпрос на инстанционна проверка, поради което и след постановяване на решението си, съответната инстанция е изчерпала своите правомощия и не може по реда на чл.250 от ГПК, неприложим в конкретния случай, да допълва мотивите на своя акт.

С оглед на това, настоящата инстанция намира, че исканията изброени в т.2-7 от молбата от 11.03.2024 г. не са искания с характер на молба по чл.250 от ГПК, а са такива относно правилността на постановеното по делото решение, компетентен по които да се произнесе е ВКС, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане.

2

По отношение на искането, посочено в т.1 от молбата, предмет на настоящото производство, настоящият състав намира следното:

На първо място, исканията представляват такива по чл.248, ал. 1 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските.

Молбата е подадена от активно легитимирана страна и в законоустановения в чл.248 ГПК срок, поради което се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби от страните по делото против Решение № 1339 от 13.08.2015 г., постановено по т.д.№ 648/2009г. по описа на СГС, като към въззивната жалба на ищците А. Ч. и Г. М. са се присъединили и останалите ищци в производството.

С постановеното по делото решение, настоящата инстанция е обезсилила Решение № 1339 от 13.08.2015г., постановено по т.д.№ 648/2009г. по описа на СГС в частта му, с която е присъден законна лихва върху присъдените главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, а решението в останалата му част е потвърдено поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции.

В молбата от 11.03.2024 г. е посочено, че искането за присъждане на разноски е за онези, сторени във всички инстанции, като доколкото СГС се е произнесъл с Решение №1339/13.08.2015 г. относно разноските, а САС не е обезсилил/отменил решението в тази му част, е поискано с настоящото да бъдат присъдени такива. Тези искания , настоящият състав намира за неоснователни.

На първо място, в постановеното по настоящото дело решение относно разноските са изложени мотиви, че с оглед изхода на спора, претендираните от страните такива във връзка с въззивното производство, следва да останат в тежест на всяка от тях, така както са сторени. И това е така, доколкото съдът е приел за неоснователни всички въззивни жалби, в това число и подадената от молителите, поради което и на същите не се дължат разноски. Поради същата причина и не подлежи на ревизия решението на СГС в частта за разноските, доколкото същото е потвърдено, включително и в частта с която е разпределена отговорността за разноски, имаща характер на определение. В допълнение следва да се посочи, че с Определение № 2259 от 20.04.2015 г., 3 постановено по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл по направените с подадената от „ВиК“ ООД жалба възражения относно изчислението на разноските като решението е изменено и разноските, които това дружество следва да заплати са определени на 5 284,23 лв.

Доколкото това определение не е обжалвано от страните, настоящият състав е приел, че този въпрос е разрешен и не е предмет на въззивното производство.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допълване на постановеното по настоящото дело Решение №44/19.01.2024 г. в частта за разноските, поради което молбата от 11.03.2024 г. в тази част се явява неоснователна, а в останалата част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

С оглед изложеното, Апелативен съд-София, ТО, 15-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №6518/11.03.2024 г. по описа на САС, подадена от инж. А. Ч., инж. Г. М., Д. Б. и Б. Б. за допълване на Решение №44/19.01.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата в останалата ѝ част.

Определението, с което молбата е оставена без уважение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване му на страните, а в останалата му част- пред ВКС в едноседмичен срок, считано от получаването му от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4