Решение № 17846 от 01.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17846 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря .... С. Д. като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110164698 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от ....... срещу М. Г. П. и В. М. П. искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно (всеки от тях по 1/2 част) следните суми: сума в общ размер от 5393.86 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабден имот, находящ се в ......, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.09.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 26.25 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.09.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 824.67 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.09.2022 г. и сума в общ размер от 5.40 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г. по ч. гр. д. № 52697/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.

В исковата молба се релевират съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана топлоенергия от ответниците, които съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендират се разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове като неоснователни, като в тази връзка са релевирани следните възражения: не е налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото; ответниците не са потребители на топлинна енергия; процесният имот не е топлоснабден; оспорен е размерът на вземанията; не е налице валиден договор за дялово разпределение. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач на страната на ищеца ....... не оспорва исковете, като изразява становище за основателността на същите.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч. гр. д. № № 52697/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 06.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. П. и В. М. П. за следните суми (всеки от тях по 1/2 част): сума в общ размер от 5393.86 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабден имот, находящ се в ......, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.09.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 26.25 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.09.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 824.67 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.09.2022 г. и сума в общ размер от 5.40 лева обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в .......

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно на М. Г. П. и В. М. П., които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу издадената заповед, съответно в указания му с разпореждане № 104902 от 01.11.2022 г. срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо ответниците в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1. валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент; 2. качеството потребител за ответниците – собственик; 3. изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на ответниците е възложено да установят, че са платили претендираните суми, както и правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е 2 форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. ...... е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представения и приет по делото Протокол от 22.02.1978 г. за уточняване и разпределение на имотите в ЖСК „......“ между членовете кооператори , се установява, че .... е получил в свой дял процесния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в ......

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № ......... г., издадено от Столична община, район „.....“, се установява, че ...., ЕГН ********** е починал на 16.05.2005 г., като е оставил за наследници по закон съпругата си В. М. П., ЕГН ********** и дъщеря си М. Г. П., ЕГН **********, върху които, по реда на наследственото правоприемство, е преминал притежавания от него процесен недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в ......

С оглед горните доказателства, съдът приема, че през процесния период ответниците В. М. П. и М. Г. П. са били собственици на процесния имот. От това следва, че последните са потребители на топлинна енергия, т. е. битови клиенти и между страните е възникнало 3 облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, тъй като същите са собственици на недвижим имот в сграда – етажна собственост, което е топлоснабдено.

В потвърждение на горните изводи на съда за наличие на облигационна връзка между страните в настоящото производство, е и представен Протокол от 13.09.2002 г. на етажните собственици от ул. .... за сключване на договор с фирма за извършване на индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия, в който като собственик на процесния апартамент е посочен наследодателят на ответниците.

Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия, поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят – чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).