Акт от 02.10.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 400 гр.Горна Оряховица, 02.10.2019г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д

А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.Къцаркова и на прокурора …………….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№593/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове по чл.99 от ЗЗД ввр. чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ОТП

Факторинг България“ЕАД с ЕИК:*********(чрез юрисконсулт М. В.В. и юрисконсулт Ф.И.) твърди в молбата си, че съгласно Договор№11/12020939/02.05.2006г. за кредит за текущо потребление „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на кредитополучателя Х.Г.Х. кредит в размер на 15000.00лв. при лихва и Други условия, подробно уговорени с договора за кредит(кредитът бил усвоен от кредитополучателя – по негова сметка, като така, банката изпълнила задължението си).

Страните се договорили падежната дата за издължаване на месечните вноски е второ число на месеца; към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е 4.69%, стандартната надбавка – 7.76%, намалена с отстъпка 4,.5% или лихвеният процент по кредита е 7.95%.

Поради затруднения в обслужването на кредита между „Банка ДСК“ЕАД и ответника било подписано Допълнително споразумение от 13.11.2009г. към договора за кредит, с което се договорили: срокът за издължаване на кредита да се промени на 120 месеца с крайна падежна дата -13.11.2019г., лихвата по кредита – 14.95%;

ГПР – 16.02% с падежни дати - от второ на пето число от месеца. Съгласно чл.19.1 от ОУ към Допълнителното споразумение от 13.11.2009г., при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

Твърди се, че при обслужване на кредита, поради неплащане на вноските, така както е уговорено в Допълнително споразумение от 13.11.2009г. и съгласно погасителния план и на падежна пето число на месеца, са се натрупали просрочени суми. Поради неплащане на вноските по кредита, същият бил просрочен и съгласно чл.19.2 от ОУ и чл.20 ал.1 от ЗЗД, считано от 07.12.2010г., банката приела вземането по кредита за предсрочно изискуемо. По заявление от „Банка

ДСК“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ТПК срещу Х.Г.Х. за заплащане на сумите по кредита, ВРС издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело№19365/2010г. „Банка ДСК“ЕАД образувала срещу Х.Г.Х. изп.дело№568/2011г. по описа на ЧСИ Р.Тодорова с район на действие ОС-Варна.

Впоследствие, след подадено възражение от Х.Г.Х., новият кредитор-цесионер „ОТП Факторинг България“ЕАД подал установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. В хода на производството по гр.дело№572/2014г. ГОРС отхвърлил предявените искове с правно основание по чл.422 от ГПК, предвид липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането(Решението е потвърдено по в.т.дело№1034/2014г. на ВТОС), т.е. процесният кредит не е ставал предсрочно изискуем. „Банка ДСК”ЕАД(цедент), по силата на Договор за покупко-продажба на вземания прехвърлил на „ОТП Факторинг България“ЕАД(цесионер) вземането си от ответника в настоящото производство Х.Г.Х., произтичащо от Договора за кредит за текущо потребление от 02.05.2006г. и Допълнителното споразумение от 13.11.2009г. към него, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 17.09.2012г. Приложено било потвърждение от „Банка ДСК”ЕАД до „ОТП Факторинг България“ЕАД за прехвърлянето на вземанията, съгласно Договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от 17.09.2012г.(влязъл в сила). На базата на изрично пълномощно от страна „Банка ДСК”ЕАД „ОТП Факторинг България“ЕАД изпратило от името и за сметка на цедента уведомително писмо за станалата цесия до длъжника Х.Г.Х.(писмото било върнато в цялост като „неполучено“). Впоследствие било изпратено уведомителното писмо за цесия, получено от Х.Г.Х. като приложение към искова молба по гр.дело№572/2014г. на ГОРС(длъжникът следвало да се счита надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор-цедент, който е упълномощил за това цесионера - Решение№137/02.06.2015г. по гр.дело№5759/2014г. - IIIг.о. ВКС). Ако се приемело, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомителното писмо, то следвало да се счете, че е уведомен за цесията най-късно с връчване на исковата молба по гр.дело№593/2019г. на ГОРС, ведно с приложените към нея писмени доказателства(в т.ч. и договор за цесия, писмото-уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощието от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия – Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2008г. II т.о. ВКС). Доколкото цедентът „Банка ДСК“ЕАД не бил упражнил правото си да обяви вземането по процесния договор за кредит за предсрочно изискуемо и предвид наличието на предпоставките на чл.19.2 от приложимите ОУ, с връчване на исковата молба цесионерът „ОТП Факторинг България“ЕАД обявява на ответника Х.Г.Х. настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по Договор№11/12020939/02.05.2006г. за кредит за текущо потребление и Допълнителното споразумение към него от 13.11.2009г. Цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД се ползвал от правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземането поради настъпилите обективни предпоставки за това съгласно чл.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от ОУ към Допълнителното споразумение от 13.11.2009г. Ищецът се позовава на правото да обяви изискуемостта на процесното вземане по силата сключеното между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ЕАД Допълнително споразумение от 10.03.2017г. към Договори за покупко-продажба на вземания (цесия), сред които е и Договорът за цесия от 17.09.2012г., касаещ процесното вземане. Съгласно подписаното допълнително споразумение цедентът прехвърля изрично на цесионера преобразуващото право да обявява предсрочна изискуемост по цедираните вземания, при настъпване на обективните условия за това, предвидени в съответния договор за кредит. Съгласно чл. 19.1 от ОУ към Допълнителното споразумение от 13.11.2009г., при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва(в случая 14,95%), увеличена с наказателна надбавка от десет процентни пункта – т.е. върху главницата по всяка падежирала и неиздължена вноска се начислявала и наказателна лихва в размер на 24.95% годишно.

Непогасената по давност наказателна лихва върху непогасените по давност падежирали главници по анюитетните вноски с падежи от 05.03.2014г. до 05.02.2019г. се дължи от 20.02.2016г. до датата на подаване на исковата молба в размер 1343.00лв. Моли съда да осъди Х.Г.Х. да заплати на “ОТП Факторинг България“ ЕАД: сумата 8376.58лв., представляваща неизплатена падежирала част от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 02.05.2006г. и Допълнителното споразумение към него от 13.11.2009г., включена в анюитетните вноски с падежи от 05.03.2014г. до 05.02.2019г. вкл., съгласно погасителен план към Допълнителното споразумение от 13.11.2009г. и Договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от 17.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 1883.21лв., представляваща неизплатена предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от 02.05.2006г. и Допълнителното споразумение към него от 13.11.2009г., включена в анюитетните вноски с падежи от 05.03.2019г. до 05.11.2019г. съгласно погасителен план към Допълнителното споразумение от 13.11.2009г. и Договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от 17.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 2264.37лв., представляваща непогасената по давност възнаградителна лихва по Договора за кредит за текущо потребление от 02.05.2006г. и Допълнителното споразумение към него от 13.11.2009г., включена в анюитетните вноски с падежи от 05.03.2016 г. до 05.02.2019г., съгласно погасителен план към Допълнителното споразумение от 13.11.2009г.; сумата

1343.00лв., представляваща непогасената по давност наказателна лихва по чл.

19.1 от Общите условия, начислена върху главницата, включена в анюитетните вноски с падежи от 05.03.2014г. до 05.02.2019г. вкл., за периода от 20.02.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.02.2019г.

Претендират се направените по делото разноски.

Oтветникът

Х.Г.Х.(чрез адв.Д.Б. от ВТАК) оспорва предявените искове. Твърди за липсата на основание за отговорността му, поради неравноправност при хипотезите на чл.143 т.10, т.12 и т.18 от ЗЗП на клаузи от договора за банков кредит, споразумението към него, както и от Общите условия на банката, които като такива са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.7 от договора за кредит за текущо потребление за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж“(Приложение№2 към договора). Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4.69%, стандартната надбавка е в размер на 7.76% процентни пункта и е намалена с отстъпка от 4.5% процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7.95%. Съгласно чл.14 от договора, кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на ОУ и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя.

Съгласно т.III.7.1. от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката, кредитът се олихвява с плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора(кредиторът има право да променя базовия лихвен процент). Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално - чл.146 ал.1 от ЗЗП. Счита, че изброените клаузи по кредитното правоотношение са „неравностойни“ по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП - те били във вреда на потребителя-кредитополучател, не отговарят на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като позволявали на кредитора едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и без да има заложени обективни критерии за това.

Промяната на базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката без в договора да са посочени факторите, които налагат евентуалното му изменение. Липсва обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, което създава възможност за субективна преценка на кредитора, несъответстваща на изискването за добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което води до извод за неравноправен характер на изброените клаузи по чл.143 т.10 от ЗЗП и съответно тяхната нищожност - чл.146 ал.1 от ЗЗП(Решение№424/02.12.2015г. по гр.дело№1899/15г. - IVг.о. ВКС; Решение№77/22.04.2015г. по гр.дело№4452/2014г. - IIIг.о. ВКС; Решение№95/13.09.2016г. по т.дело№240/2015г.

- IIт.о. ВКС; Решение№98/25.07.2017г. по т.дело№535/2016г. - Iт.о. ВКС;

Разпечатката съдържа 25 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49091609-b0b6-4bb7-ae8d-6833058218d1