Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1363 от 11.12.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 4283/2017
Вид
Решение № 1363
Подписан
11.12.2017
В сила
11.12.2017
Състав
ДЕСИСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ ЛЮБОМИРОВ, ДОРОТЕЯ ИВАНОВА МИШКОВА-КЕХАЙОВА, ХРИСТИНКА КОЛЕВА ХРИСТОВА БОЖКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……………. гр. София, 11.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, ХVІ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА при секретаря Албена Ламбева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧХД № 4283 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда от 15.02.2017 г., по НЧХД № 5428/2016 г., Софийският районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 121-ви състав, е признал подсъдимата Л.Ц.Г., със снета по делото самоличност, за невиновна в това, че на 01.12.2015 г. в жалба до началника на 02 РУ-СДВР с вх. №226000-11984/01.12.2015 г., е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя К.З.Б. чрез изразите: „...премахна колчетата, за да паркира автомобила си на зелени площи”, „получава незаконно доходи като придружител на баща си...”, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител, който в законния срок, е депозирал въззивна жалба и допълнение към нея против първоинстанционния съдебен акт, с които се прави искане за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и постановена при нарушаване на правата на частния тъжител. Излагат се и аргументи за неизяснена фактическа обстановка.

В жалбата се сочи необходимост от събиране на доказателства, изразяващи се по-конкретно в искане за: провеждане на допълнителен разпит на свидетелите С.и В., с оглед установяване на данните за местоживеенето им и актуалните им адреси; допускане на разпит в качеството на свидетел на Т.К.- кмет на район „Сердика“; изискване на доклад от „Гео Защита – Перник“ за обследване на терена на ул. ********; допускане на СТЕ, която да отговори на въпросите дали теренът, на който частният тъжител е паркирал автомобила си е дворно място или е част от уличното платно и дали начинът на паркиране, указан в скица към разрешението за паркиране от 17.12.1984 г. заема част от тротоара или е изцяло в рамките на регулационните линии на имота; и да бъде назначена СМЕ на бащата на частния тъжител за установяване на обективното физическо и здравословно състояние.

В разпоредително заседание проведено на 02.10.2017 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В откритото заседание пред втората инстанция частния тъжител поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея, ведно с мотивите, изложени в тях. Пред съда преповтаря значителна част от своите съображения и доводи. Твърди, че поради факта, че районът около мястото на което паркира автомобила си е определен от Центъра за градска мобилност като „зелена зона“ е невъзможно, ако е паркирал в нарушение, то същото да не е установено и санкционирано. Относно второто изявление на подсъдимата, че частният тъжител „получава незаконно доходи като придружител на баща си“ изказва твърдения, че Г. с обясненията си пред първоинстанционния съд е затвърдила тези свои клеветнически твърдения, изнасяйки, че той е придружавал баща си с инвалидна количка, когато последният е трябвало да бъде освидетелстван от ТЕЛК. Сочи, че от приложеното като доказателство по делото удостоверение от Агенцията за социално подпомагане по категоричен начин се доказва обстоятелството, че нито той, нито баща му са били социално подпомагани, което от своя страна доказва неистинността на твърденията на Г.. Моли за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск, претендира и осъждането на подсъдимата да му заплати направените по делото разноски.

Защитникът на подс. Г. – адв. П., моли въззивния съд да отхвърли жалбата на частния тъжител като неоснователна, тъй като намира, че не са налице визираните в нея нарушения на процесуалния и материалния закон. Прави искане за потвърждаване на атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Заявява, че показанията на двамата разпитани по делото свидетели са непротиворечиви, както и че подзащитната й не е действала виновно, доколкото не е съзнавала, че твърденията, които е отразила в жалбата си се явяват неистински. Във връзка с изнесеното от частния тъжител обстоятелство, че района за паркиране е под контрола на центъра за градска мобилност, защитата моли съда да вземе предвид факта, че въпросният контрол на паркирането не се осъществява денонощно и е възможно неправилното паркиране от страна на Б. да не е засечено от контрольорите, тъй като е било извън работното им време. Моли с потвърдителното решение на въззивния съд да се присъдят и разноските за адвокатското възнаграждение направени пред настоящата съдебна инстанция.

В правото си на лична защита, подсъдимата заявява, че не е виновна по повдигнатото й обвинение и че именно тя е била жертва на нападение осъществено от частния тъжител. В последната си дума моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалбата и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подс. Л.Ц.Г. не е извършила престъплението, за което е обвинена.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие, в хода на което е приобщил чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК събраните писмени доказателства, а именно: материалите по пр. пр. № 10669/2016 г. по описа на СРП; писмо изх. № 9511/04.11.2016 г. на Център за градска мобилност гр. София; решение № 148/22.03.2012 г. на Столичен общински съвет; заповед № РД-09-05-476/03.09.2012 г. на Столична община; Протокол № 43/29.10.2013 г. на дирекция „Транспортна инфраструктура” при СО; комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот; удостоверение изх. № 2201-УД-1840/27.10.2016 г. на АСП; отговор от председателя на ТЕЛК към V- та МБАЛ вх. № 96096/15.12.2016 г.; проведен е бил и разпит на свидетелите Г.Х.С.и И.И.В..

Пред настоящата съдебна инстанция не беше проведено съдебно следствие и не бяха събрани нови доказателства, поради което, съдът изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка. Първостепенният съд е кредитирал изцяло всички събрани по делото доказателства, включително и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 195 дело № 34193/1997 г., който правилно е приел за неотносим към предмета на доказване, като въз основа на тях е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на така установената от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяната й по същество, а от друга такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените източници, извършен от въззивния съд. Поради това настоящата инстанция напълно възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал, а именно:

Подсъдимата Л.Ц.Г. е родена на *** г. в гр. Сливница. Същата е разведена и неосъждана.

Частният тъжител К.З.Б. и подсъдимата Г. *** в блокове, намиращи се в съседство, като отношенията им са влошени от години.

На 27.11.2015 г. вечерта, на кръстовището на ул. „*******” и ул. „Странджа”, Г. и Б. имали конфликт във връзка с обстоятелството, че тъжителят редовно разхождал кучето си, без след това да почисти екскрементите след него. Заради станалото на тази дата и твърдения на подсъдимата, че тъжителят Б. я нагрубявал, блъскал и опитал да я души, се наложило тя да се обади на спешен телефон 112. На място пристигнали полицейски служители от 02 РУ-СДВР, които предупредили двамата да решават споровете си по законен начин. Подсъдимата подала жалба за станалото до началника на 02 РУ-СДВР, входирана с №226000-11984/01.12.2015 г. В нея Г. описала подробно станалото на 27.11.2015г., завършвайки жалбата си срещу Б. по следния начин: „...премахна колчетата, за да паркира автомобила си на зелени площи”, „получава незаконно доходи като придружител на баща си...”.

Била изготвена докладна и образувана пр. пр. № 10669/2016 г. по описа на СРП. Частният тъжител бил поканен в приемната на ПИ Д.А., който го запознал с подадената от Г. жалба.

Б. категорично заявил в подписаните от него 2 бр. сведения, намиращи се по преписката, че твърденията на Г. не отговарят на истината. В същото време се почувствал засегнат от използваните от нея в жалбата изрази, които преценил, че са клеветнически.

С постановление от дата

10.03.2016 г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство по подадената от Г. жалба и прекратил пр. пр. № 10669/2016 г. по описа на СРП на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК.

С частна тъжба срещу Г. вх.№11670/16.02.2016 г. и 2 бр. уточнение към същата, /л.7 и л.11 от делото/, Б. сезирал Софийски районен съд, като било образувано настоящото НЧХД № 5428/2016 г. по описа на същия съд, 121-ви състав.

В хода на съдебното следствие пред районния съд са изискани от Център за градска мобилност и Столична община данни за това дали участък от ул.”*******”, явяваща се успоредна на ул.”Странджа” и ул.”Враня” е зелена зона, с поставени забранителни знаци. От ТЕЛК към V-та МБАЛ са изискани доказателства дали бащата на тъжителя има намалена работоспособност. Разпитани са свидетелите Г.Х.С.и И.И.В.. Изискана е от СРП пр.пр.№ 10669/2016 г., в която се съдържа подадената от Г. жалба.

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели - С.и В., като еднопосочни и непротиворечиви. От тях се установява, че двамата живеят на една и съща улица и познават добре както частния тъжител, така и подсъдимата и бащата на Б. - З.К.Б..

Установява се също така, че тъжителят паркирал лекия си автомобил марка „Хюндай” върху зелената площ, която била оградена с циментови колчета, които към момента липсват и по този начин тъжителят безпрепятствено навлизал и спирал върху тревата, за да му бъде по-близо до блока, в който живее. В идентична посока са и показанията на свидетелката В., която заявява, че колчетата, предпазващи зелената площ и ограничителните знаци били поставени, за да се спре самоволното паркиране на автомобили, в това число и този на тъжителя, но впоследствие „те започнали да изчезват”.

С.и В. не са очевидци на станалия конфликт между страните по делото вечерта на 27.11.2015 г., нито са видели тъжителят да премахва каменните колчета, поставени за възпрепятстване паркирането на зелената площ.