Решение № 161 от 30.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100902370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 16, ал.1 ЗМТА вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на “Е.И. – Р.” С. А.( в несъстоятелност ), ЕИК ******* срещу решение на председателството на Международния арбитражен съд при Института по международно частно право от 01.12.2023 г. по МАД № 0032/2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвод на арбитър Б.М. от участието в посоченото арбитражно дело.

Доводите за незаконосъобразност са изведени при две групи твърдения. обосноваващи липса на безпристрастност и независимост на арбитъра Б.М., сочени като неправилно преценени от решаващия орган, при отхвърляне на искането за отвод.

Едната, касае обстоятелства, обосноваващи свързаност между арбитъра Б. М., ПП “Продължаваме промяната”, адвокатско дружество “Д., Г., К. и В.”, представляващо ищеца и свързани с него дружества, както и свързаност между арбитър М. и другите арбитри от състава, В.П. и С.Й., във връзка с общо участие в Сдружение “Институт по Международно Частно Право” и МАС при сдружението; свързаност във връзка с Катедра “Международно право и международни отношения” при Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и обща научна дейност, включително по съставяне на редица сборници.

Конкретно по тези основания се твърди, че е налице свързаност чрез адвокатската кантора, която представлява интересите на ищеца ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД и на свързаните с него дружества „Е.И. Груп“ АД и „Еврохолд България“ АД и ПП „Продължаваме промяната", която води до обосновани съмнения за свързаност и пристрастие между Б.М. и „Еврохолд“, поради следното: От официална публикация на интернет страницата на Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В." се установява, че това адвокатско дружество представлява интересите на Еврохолд пред ICSID, по дело свързано именно с презастрахователния договор, предмет на арбитражното производство. Политическите лица Н.М. и Л. Б. са адвокати от Адвокатско дружество Д., Г., К. и В.. Адвокат Н.М. ( който е и народен представител към момента от Коалиция „Продължаваме Промяната - Демократична България„ ), е вписан и като практикуващ адвокат с адрес на адвокатската си кантора – адреса на АД „Д., Г., К. и В.“. В това адвокатско дружество съдружник е и майката на М.

1 адв. В.С. - М.а. Н.М. и Л. Б. са и членове на Изпълнителния комитет на ПП „Продължаваме промяната“, както и Б.М., което поражда основателни съмнения в безпристрастността на този арбитър.

Освен това MAC при Сдружение „Институт по Международно Частно Право" е с адрес, посочен на интернет страницата му: адрес: 1000 София, ул. "*******, на който адрес обаче не се помещава Международния арбитражен съд, а Адвокатско Дружество „С., Т., Х.И С.". Един от съдружниците в това дружество - адв. М.С., е придобил научна стелен „доктор“, защитена пред научно жури в състав доц. д-р Б.М. – Председател; доц. д-р Таня Градинарова; доц. д-р В.П.; проф. д-р И.И. и доц. д-р Д.К.. След придобиване на научната степен е избран за заместник – председател на МАС на общо събрание, на което председател е била доц. д-р Б.М., което създава зависимост, която влияе върху процеса по назначаване на арбитри. Налице е свързаност между Б.М. и другия арбитър В.П., тъй като двамата представляват Сдружение „Институт по Международно Частно Право", както и поради това, че и двамата са част от катедрения съвет на Катедра “Международно право и международни отношения” при Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, а отделно от това доц. д-р Б.М. е ръководител на катедрата, в която Васил Петров е редовен преподавател, което го поставя в положение на зависимост от нея. Лицата са свързани и по причина на участие в съставянето на научни трудове. Твърди се, че е налице основание за конфликт на интерес, посочено в чл. 3.5.3 от Насоките на IВА, тъй като арбитър Б.М. е заместник председател на MAC при ИМЧП, поради което е член на Председателството на съда, съответно назначаващ орган, което обстоятелство е била длъжна да декларира пред ответника, което задължение не е изпълнено, което поражда съмнение за пристрастие.

Другата група обстоятелства, касаят допуснати от арбитражния съд процесуални нарушения, изразяващи се в разглеждане на делото, въпреки открито, по отношение на ответника, производство по несъстоятелност, което е основание за прекратяване, съответно спиране на арбитражното производство, в каквато насока е направено възражение от назначения синдик, по което няма произнасяне, както и нарушение на процедурата по избор на арбитри, респективно формиране на арбитражния състав. В тази връзка се твърди, че е зачетен избор на ищеца за арбитър, въпреки, че е направен след предоставения срок, а от друга страна на ответника е назначен служебен арбитър, без да му е предоставена възможност да номинира такъв, тъй като не е бил уведомен за отхвърляне на искането за прекратяване, респективно спиране на производството, което следва от императивни разпоредби на румънското право, приложимо към производството по несъстоятелност на ответника. Отделно от това арбитър М. пристъпила и се произнесла по искането за прекратяване и спиране, без да проведе закрито съвещание, а изчела предварително подготвено определение, преди ответникът да изложи аргументи по спорните въпроси, по реда на чл.24, ал.3 от Правилника на арбитража.

Всички тези обстоятелства счита, че са достатъчни, за да се приеме, че е налице основателно “съмнение” в безпристрастността на арбитъра, ,по смисъла на чл.14 ЗМТА , без да се доказва безспорно съществуване на зависимост. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на отказа за отвод е посочено нарушение на кворума, тъй като решение е взето от двама от четиримата членове на Председателството.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна. Твърди, че не е налице сочената свързаност между арбитъра, адвокатското дружество и ПП “Продължаваме промяната”, а едни публично известни факти се интерпретират субективно и не са годни изначално за обосноват пристрастие, още по – малко такова може да обоснове правото да се ползват адвокатски услуги от различни кантори. Участието на арбитрите в управителен орган на сдружение или факултет не е основание за отвод, което е посочено и в наръчника, издаден от Международната асоциация на юристите ( МАО ) и не е обстоятелство, което арбитърът е длъжен да разкрива, тъй като не може да обоснове конфликт на интереси.

2

Относно твърденията за допуснати процесуални нарушения, счита, че такива принципно не могат да обосноват основания за отвод.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Арбитражно дело МАД 0032/2023 г. по описа на Международен арбитражен съд е образувано по искова молба на ЗД “ЕИГ Ре” ЕАД срещу “Евроинс Румъния Застраховане – Презастраховане С. А.

С искания на ответника от 02.11.2023 г. и 28.11.2023 г. е направен отвод на тримата арбитри по делото – Б.М.; В.П. и С.Й., а с искане от 15.11.2023 г. е направено искане за отвод на председателя на арбитражния състав – Б.М..

С решение от 01.12.2023 г. на Председателството на международния арбитраж, в състав проф. А.К. – председател на МАС и д - р М.С. – заместник – председател на МАС исканията са отхвърлени. Отказът е мотивиран с това, че преди приемане на арбитражната длъжност доц. д-р Б . М. е подписала декларация за безпристрастност и независимост, в която са посочени всички обстоятелства, които биха могли да доведат до основателни съмнения за безпристрастност и независимост, съгласно чл.23, ал.1 от Правилника на МАС, а съществуването на професионални връзки с другия арбитър не засягат безпристрастната и независима преценка по въпроси, относими към спора. Тези отношения, както и членуването на арбитрите в сдружение “Институт по Международно частно право”, са изрично посочени като такива които не обосновават конфликт на интереси, съгласно Наръчник на Международната асоциация на юристите, в т. нар. “Зелен списък” ( т.4, 3.3 и т.4.3.1 ). Относно твърденията за допуснати процесуални нарушения от арбитъра подробно е аргументирано законосъобразно поведение на арбитражния състав, а конкретно относно твърденията за предварително становище при произнасяне на състава по искания на ответника в открито съдебно заседание, е посочено, че в съдебно заседание ответникът е повторил възраженията си, изложени във вече представена писмена молба, поради което за произнасянето не се е налагало нарочно обсъждане.

От писмо на МАС при ИМЧП вх. № 2838/10.01.2024 г. се установява, че към тази дата МАД № 0032/2023 г. е висящо и не е приключило с окончателен акт, поради което е налице интерес от разглеждане на жалбата.

Решението на председателството на МАС по искането за отвод е връчено на жалбоподателя с уведомление изх. № 18.12.2023 г., получено от него на същата дата ( факт изрично признат в жалбата ), поради което жалбата, като подадена в срока по чл. 16 ЗМТА, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл.14 ЗМТА отвод на арбитър може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните.

Всички обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят, за да обоснове основания за отвод на арбитъра, са относими към нарушаване изискването за безпристрастност ( липса на предубеждение ).

Това изискване е основна гаранция за справедлив процес, залегнала в чл.6 от ЕКЗПЧ, във всяко спорно правораздавателно производство, независимо дали е съдебно или не, поради което при извършване на преценката в настоящото производство следва да се изхожда от тълкуването, дадено от Европейския съд по дело Kyprianouc. Chypre [ГК], № 73797/01, §§ 118-121, ЕСПЧ 2005‑XIII. Съгласно това тълкуване безпристрастността се определя с липсата на предубеждение или пристрастност и съществуването се преценява чрез два подхода: субективен подход, който се опитва да определи личното вътрешно 3 убеждение на даден съдия или какъв е бил интереса му в това конкретно дело и обективен подход, насочен към наличието на достатъчно гаранции, за да се изключи спрямо него всяко основателно съмнение.

В настоящото производство не се поставя въпроса за субективната безпристрастност, поради което въпросът за безпристрастността на арбитъра ще бъде разгледан, съгласно обективния подход.

Първата група обстоятелства, сочени от жалбоподателя, за да обоснове липсата на безпристрастност са свързаност между арбитъра Б. М., ПП “Продължаваме промяната”, адвокатско дружество “Д., Г., К. и В.”, представляващо свързано с ищеца дружество в друго производство, както и свързаност между арбитър М. и другия арбитър от състава - В.П., във връзка с общо участие в Сдружение “Институт по Международно Частно Право” и МАС при сдружението; свързаност във връзка с Катедра “Международно право и международни отношения” при Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и обща научна дейност, включително по съставяне на редица сборници,

Тези въпроси по същество могат да се обобщят до това дали свързаност като посочената може да обоснове извод, че арбитърът може да бъде повлиян, при взимане на решения от друг арбитър или трето лице.

Отговорът на този въпрос е всякога конкретен и свързан с преценката дали посочената принадлежност към професионална организация, политическа партия и извършването на обща научна дейност, сама по себе си е достатъчна да предизвика основателни съмнения за обективна безпристрастност на арбитъра, като се изходи и от страните в спора и характера му, тъй като такова съмнение може да е основателно ако с оглед тези отношения е налице интерес от изхода на спора или определени отношения със страните по него. Конкретно, в случая членуването на арбитъра в политическа партия, в която на ръководни постове са адвокати, работещи в кантора, защитаваща в друго производство свързано с една от страните в арбитражното производство лице , членуването в сдружение, заедно с другия арбитър, преподаване в един и същ факултет и отношения на субординация в тези рамки, от външна страна създава привидно впечатление за определен вид връзки. Съдът споделя също така и твърдението на жалбоподателя, че не следва да се доказва безспорно съществуване на зависимост. Също така обаче, тази свързаност съдът намира, че сама по себе си не е достатъчна, за да обоснове основателни съмнения, относно обективната безпристрастност на арбитъра, при решаване на конкретния спор между страните. Това, че арбитър Б.М., членува в политическа партия, заедно с други адвокати, работещи в кантора, защитаваща интересите на свързано лице, не може да обоснове извод, че и арбитър Б.М., е заинтересована от изхода на спора, доколкото този спор дори потенциално не би могъл да се отрази на това членство, което именно е релевантната отправна точка за заинтересованост. Пример за такава заинтересованост би била ситуация, при която дружество, в което обаче самият арбитър е съдружник консултира някоя от страните и получава значителни финансови приходи от това ( 1.4 от “червен списък” на наръчник относно конфликта на интереси в международния арбитраж на Международната асоциация на юристите) и то с условности. При всички случаи това, че една кантора, с която самият арбитър не е свързан по никакъв начин консултира и политическа партия, в която арбитърът членува, и свързано със страна по делото лице, не може да обоснове заинтересованост от изхода на спора. Обратното означава недопустимо априори ограничаване на правото на сдружаване или на професионална реализация ( правото на труд ), и двете конституционно закрепени.