Решение № 14975 от 01.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33474/2022
- Вид
- Решение № 14975
- Подписан
- 01.08.2024
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 , т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 6 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 362, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 438, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 441, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 444, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 448, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 448, ал. 8 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14975 гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от Г ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20221110133474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството по делото е образувано по предявен от А. Г. Ц. против ЗК „Б.И“ АД частичен иск с правно основание чл. 448, ал. 1 вр. ал. 7 вр. чл.
441, ал. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. /част от сумата от 30 000 лв./ - застрахователно обезщетение по Групова застрахователна полица № *******/01.02.2018 г. във връзка със смъртта на застрахования Г Ц. Г. на 05.06.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.06.2022 г., до погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е наследник на Г Ц. Г. - служител по трудов договор № 222/22.12.2010 г. на работодателя „Принтек - България“ ЕАД, който по Групова застрахователна полица № *******/01.02.2018 г. е застраховал живота на служителите, сред които и Г Ц. Г.. Твърди, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие по покрит риск. На 18.04.2018г. застрахованият Г Ц. Г. постъпил в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ с оплаквания от задух, стягане и бодежи в гърдите, изпотяване, позиви за повръщане, като е бил контактен и адекватен. След приемането му в болница на 20.04.2018г. след припадък Г Ц. Г. е интубиран и поставен на апаратна вентилация. Състоянието му се влошава и на 05.06.2018 г. застрахованото лице, което баща на ищеца, почива. Ищецът твърди да е единствен наследник на Г Ц. Г. и бенефицер по застраховката. Ответникът застраховател с писмо от 12.12.2018 г. отказал изплащане на застрахователно обезщетение по мотиви, че Г Ц. Г. - професионален културист, към датата на постъпване в болницата е бил с медикаментозно отравяне на организма вследствие на прием на лекарството „Спиронолактон“ в тоскични/завишени 1 дози, което е довело до усложнения и смъртен изход. Ищецът оспорва да е налице изключен риск. Сочи, че Г Ц. Г. е страдал от високо кръвно налягане, поради което е приемал „Спиронолактон“ в доза, която не вреди на организма.
Сочи, че по време на престоя в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е извършено токсикологично обследване, което е отчело, че не е налице въздействие на токсикологични вещества.
Ответникът извън срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Ответникът не спори относно застрахования Г Ц. Г. да е сключена валидна застраховка „Живот“ със застраховащ неговия работодател, като в срока на застрахователното покритие Г Ц. Г. е починал в болница, както и че по принцип „смърт вследствие на злополука и заболяване“ съставлява покрит риск по договора. Не спори, че е знаел, поради това, че процесната застраховка е поредна, че считано от 16.06.2017 г. застрахованият е с поставена диагноза „хипертонично сърце без застойна дейност“, което обстоятелство му е било известно към момента на сключване на застраховката. Не спори и че към момента на сключване на застраховката му е било известно, че застрахованият е спортист в спорта културизъм.
Оспорва иска по основание и размер. Твърди да са налице няколко изключени риска по полицата и ОУ, а именно: на първо място, че смъртта на застрахования е настъпила вследствие на заболявания/хронични заболявания и техните рецидиви по см. на т. 11,3 ОУ.
В тази връзка излага, че процесната застраховка е поредна, а считано от 16.06.2016 г. застрахованият Г Ц. Г. е проявил симптоми на първична хипертония, а считано от 16.06.2017 г. е с поставена диагноза „хипертонично сърце без застойна дейност“. Твърди, че застрахованият Г Ц. Г. е страдал и от „исхемична болест на сърцето“ и „артериална хипертония“, които като съпътстващи заболявания са причинили застрахователното събитие, поради което е налице изключен риск. на второ място се позовава на изключен риск по т. 11,13 и т. 11,15 ОУ, а именно самолечение и умишлено нараняване;
Сочи в тази връзка, че около месец преди да постъпи по спешност в болница застрахованият, който е състезател по културизъм, е приемал лекарството „Спиронолактон“ в тоскични/завишени дози и без лекарско предписание, в комбинация с тестостерон на инжекции. Излага, че това лекарство стимулира отделянето на урина при пациенти с натрупване на течност тъканите и действа върху бъбреците. Оспорва лекарството да е било предписано от лекар на застрахования, като излага че след прегледа на застрахования на 16.06.2016 г., когато за пръв път е със симптоми на първична хипертония, лечение с медикаменти не е изписано. Твърди, че подобно лечение не било изписано и според амб. лист от 14.06.2017 г., когато застрахованият е диагностициран с „хипертонично сърце без застойна дейност“. Сочи се, че видно от справка от НЗОК на застрахования не е издадена рецепурна книжка и не е бил диспансеризиран.
Твърди, че основна причина за фаталния край е медикаментозно отравяне, 2 причинено от предозиране с непредписано лекарство „Спиронолактон“ в съчетание с инжекции тестостерон. Сочи в тази връзка, че действително в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е проведено токсикологично изследване, но то е било за откриване на евентуални психотропни вещества като марихуана, бензодиазепин, фенотиазин и антидепресанти, а не веществата, съдържащи се в „Спиронолактон“. Твърди, че застрахованият е проявявал типични странични и нежелание ефекти от лекарството като хипонатремия, сънливост, изпадал в безсъзнание, повръщал, като е било установено според ответника състояние дисметаболитна енцефалопатия - умиране на мозъчни клетки поради нарушен метаболитен баланс. Твърди, че Г Ц. Г. е приемал лекарството в доза 200 мг на ден около месец преди да постъпи в болница, като е започнал приема от доза 25 мг/ден. В тази връзка сочи, че застрахованият съзнателно е причинил смъртта си и е предприел самолечение, което било изключен риск според договора.
В открито съдебно заседание, провело се на 05.06.2023г., на основание чл.
214 ГПК, ищецът изменил размера на предявения иск чрез увеличаване на размера му от 1 000 лева на 24 999 лева - частичен от 30 000 лева.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че относно застрахования Г Ц. Г. е сключена валидна застраховка „Живот“ по застрахователна полица № *******, със застраховащ работодател „Принтек - България“ ЕАД, валидна от 01.02.2018 г. до 31.01.2029 г., със застрахователна стойност в размер на 30 000 лв. /л. 15/.
С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че считано от 16.06.2017 г. застрахованият Г Ц. Г. е с поставена диагноза „хипертонично сърце без застойна дейност“, което обстоятелство е било известно на ответника към момента на сключване на застраховката.
Между страните не се спори, че Г Ц. Г. е сключил трудов договор № 222 от 22.12.2010г. /л.8/ с дружеството „Принтек - България“ ЕАД.
Не е спорно и че трудовото правоотношение на Г Ц. Г. е било прекратено със заповед № 3 от 06.06.2018г., поради настъпила смърт на служителя, починал на 05.06.2018г.
От снетата му анамнеза при приемането му в УМБАЛСМ „Пирогов“ /л.289/ се установява, че Г Ц. Г. е заявил, че е културист по професия, като приемал „Спиронолактон“ от 1 месец преди да постъпи в болница със симптоми на задух, стягане в гърдите и потене. В анамнезата Г Г. е посочил, че първоначално е започнал прием на медикаментът „Спиронолактон“ по 25 мг. дневно, а в последствие, 8 дни преди да бъде приет в болница, по 200мг. дневно. Посочил е, че приемал едновременно и „Тестостерон“.
По делото не е спорно, че в срока на застрахователното покритие по сключената застраховка „Живот“ с ответното дружество, Г Ц. Г. е починал в болница.
От приложената по делото приложение към Аутопсионен протокол № 3
11/07.06.2018г. /л.288/се установява, че клиничната диагноза за смъртта на Г Ц. Г. включва ИБС, Артериална хипертония II-ра степен, състояние след ширококомплексна тихикардия, състояние след ЕКВ, психогенна полидипсия, хипонатремия, сепсис, пиелонефритис акута, пневмония декстра, дисметаболитна енцефалопатия, понтинна миелинолиза, locked in syndrome.
Видно от приложената по делото паталогоанатомична диагноза № 11/2018г. /л.290/ се установява, че по време на престоя си в болничното заведение Г Г. е приведен в реанимация с тежка неврологична симптоматика, като развива тежки усложнения от страна на дихателната система, като настъпва смъртен изход с картина на сепсис. От извършената аутопсия се установила двустранна бронхопневмония с исхемичен инфаркт по предния ръб на левия бял дроб, реактивен хепатити, пресен исхемичен инфаркт в областта на дясната capsula interna в главния мозък, пресни исхемични промени в донекротичен стадий на заден папиларен мускул на лява камера.
Описаните промени се развили в хода на тежко септично състояние.
От приетото по делото удостоверение за наследници /л. 7/ е видно, че ищецът А. Г. Ц. е законен наследник на починалото застраховано лице – Г Ц.
Г..
Установява се, че ищецът е завел искане за изплащане на застрахователно обезщетение срещу ответника, който с писмо от 12.12.2018г.
/л.255/ е отказал изплащане на обезщетение, позовавайки се на т.11 от ОУ по сключената застраховка, доколкото приел, че застрахованият сам е причинил увреждане на здравето си.
По делото са приложени Общи условия на ответника за застраховка „Злополука и заболяване“, които уреждат и сключената с Г Ц. Г. срочна рискова застраховка "Живот". В раздел IV. "Изключени рискове", т.11 е посочено, че застрахователят не носи отговорност за рискове настъпили вследствие на „предшестващи заболявания, хронични заболявания и техните рецидиви“, при „самолечение, неспазване а лекарските предписания за лечение“, „умишлено самонараняване, самоубийство или опит за самоубийство на застрахования“. В т. 54 е посочено, че при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят изплаща застрахователното обезщетение на застрахованият или на третите ползващи се лица.
От показания на свидетеля Л. С. К., се установява, че последната е живеела на семейни начала с Г Г.. Свидетелката споделя, че Г се занимавал с банков софтуер, а фирмата в която работел поддържала софтуера на банкомати и ПОС терминали. Посочва, че когато се запознали с Г през 2010/2011г. той бил доста пълен около 160 кг. и нямал отношения към спорта.
В последствие решил да влезе във форма, като започнал да ходи на пътека, за да свали килограмите, после започнал да тренира във фитнес зали. Свидетелят посочва, че Г Г. не е ходил по състезания по културизъм. Свидетелката посочва, че е виждала Г. да приема протеин на прах, както и аминокиселини, но не и да си поставя инжекции. Споделя, че всичко станало внезапно.
Въпросната сутрин Г я събудил и й казал, че не му е добре, започнал да повръща, бил пребледнял, треперел. Извикали линейка, която го откарала в 4
„Пирогов“.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Л. С. К., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По делото е приложена медицинска документация, която е предмет на изследване от назначените по делото съдебно-фармакологична експертиза, съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-медицинска експертиза.
От приетата по делото съдебно-фармакологична експертиза се установява, че медикаментът „Спиронолактон“ е диуретик от групата на калийсъхраняващите диуретици, който осъществява своя ефект, като противодейства на хормона алдостерон произвеждан от надбъбречните жлези и имащ основна роля в запазване на електролитния баланс на организма.
Максималната дневна доза на медикаментът „Спиронолактон“ е 400 мг. еднократно. Вещото лице посочва, че препаратът понижава слабо до умерено кръвното налягане и по принцип не се използва самостоятелно при лечението на хипертония.
Разпечатката съдържа 42 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4908d577-448a-40e8-a4ae-7578a51ab25b