Решение № 1585 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1585 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235300102722 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. след отмяна на неприсъствено решение.

Ищецът М. И. Д. е предявил искова молба, уточнена с молба 18.01.2023 г., срещу ответницата П. А. У., с която предявява обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 38 368.34 евро - неизпълнено договорно задължение, и на сумата от общо 9 619 евро – мораторни лихви за съответните периоди, ведно с присъждане на разноски.

Твърди, че на 30.06.2009 г. е сключен предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за строителство между „ДИД И. Д.“ ЕООД, ЕИК 115746252, като продавач и изпълнител, и ответницата П. А. У., като купувач и възложител.

Според чл. 1, ал. 1 и 2 от предварителния договор, дружеството се е задължило да прехвърли на ответницата правото на строеж и да извърши строителството на следния обект: - апартамент № *****, кота +6,32 м, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, килер и 3 тераси, с обща площ от 104,46 кв.м, ведно с 6,987 % ид.ч. от общите части на сградата – блок *** в размер на 15,84 кв.м и от правото на строеж, ведно с паркомясто № *** с площ от 12 кв.м, разположено в северната част на сутеренния етаж, предвиден за подземен паркинг на кота -2,76 м, при описаните в ИМ граници, който обект ще бъде изграден в предвидената за построяване жилищна сграда блок ***, съгласно одобрени стр. книжа, в УПИ ***** с 1 площ от 1994 кв.м.

На свой ред ответницата П. У. се е задължила да заплати договорената между страните цена, като според чл. 16, ал. 2 от предварителния договор това е следвало да стане по следния начин: -7 050 евро – при подписване на предварителния договор; -16 550 евро – при сключване на окончателен договор; -6 500 евро– при подписване на Акт обр. 16; -40 680 евро на 63 равни месечни вноски по 645,71 евро всяка. На 30.11.2010 г. между страните по предварителния договор е сключен Анекс, според който П. У. е заплатила само 3 000 евро от дължимата вноска от 6 500 евро, като останалите 3 500 евро ще бъдат заплатени от нея при подписване на Акт обр. 16, а месечните вноски ще бъдат дължими след въвеждане на сградата в експлоатация. По предварителния договор и анекса към него ответницата изплатила общо 26 600 евро (7050+16550+3000). На 28.09.2017 г. е издадено от Район Южен – Пловдив Удостоверение № 90/2017 г. за въвеждане на строежа в експлоатация, като с нот. покана рег.№ ******, дружеството уведомило ответницата, че е издадено разрешение за експлоатация и следва да започне плащане от нейна страна на договорените вноски, но такова не било направено до момента. На 14.01.2022 г. между ищеца М. Д. и „ДИД И. Д.“ ЕООД, ЕИК 115746252, бил сключен Договор за цесия, съгласно който дружеството, като цедент, прехвърля възмездно вземанията си към П. У., произтичащи от предварителния договор и анекса към него, на ищеца като цесионер. Цедентът изпратил на ответницата уведомление за прехвърлените вземания чрез к. с. „Е“, но на 19.09.2022 г. тя е отказала да го получи. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати общо главница в размер на 38368.34 евро, представляваща сбор от 3 500 евро (част от вноската от 6 500 евро) и 34 868.34 евро (общо 54 месечни вноски по 645,71 евро за периода 25.04.2018 г. – 26.10.2022 г.), както и мораторна лихва в размер на общо 9 619 евро, представляваща сбор от лихвите от падежа на всяка закъсняла вноска до завеждане на иска, подробно посочени в ИМ, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

С протоколно определение от 08.03.2023 г. е допуснато изменение на предявения иск по чл. 86 ЗЗД, като е увеличен размерът на същия от общо 9619 евро на общо 9726 евро.

В срока за отговор ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства. Твърди, че строителят е бил неизправна страна по договора.

Многократно осъществявала срещи с него във връзка с изграждането на сградата.

Твърди, че сградата била незавършена. Твърди, че у. на дружеството се скрил от нея и години наред нямала никаква информация кога ще завърши строежа и кога ще получи акт 16. Посочва, че през последните години е завършила апартаментна и живее в него, 2 н о сградата още нямала асансьор. Извършила довършителните дейности сама.

Категорично заявява, че до момента все още не е издаден акт 16 по отношение на сградата. От удостоверението за въвеждане в експлоатация ставало ясно, че то се отнася единствено за 8 бр. апартамента, 4 бр. тавански складове, но не и за паркоместата. Твърди, че дружеството е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнило задълженията си по предварителния договор, а именно: прехвърляне на паркомясто в уговорения срок при платена вноска; за завършване на сградата в уговорения срок; за завършване на сградата със съставяне на акт 16; за монтаж на асансьор; за монтаж на блиндирана врата и вътрешни интериорни врати; за прехвърляне на идеални части от поземления имот. Формулира искане предявените искове изцяло като неоснователни да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме основателност на предявените искове, прави възражение за прихващане със сумата в размер на 7078 евро, представляваща дължимата от дружеството - продавач неустойка съгласно чл. 17 от предварителния договор за плащане на неустойка в размер на 10% от стойността на договора.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за строителство от 30.06.2009 г., сключен между „ДИД- И. Д.“ ЕООД като продавач-изпълнител и П. А. У. като купувач-възложител се установява, че дружеството се е задължило да прехвърли на ответницата правото на строеж върху апартамент № ****, находящ се в жилищна сграда „Блок ****“, заедно с паркомясто № *** с площ от 12 кв.м., разположено в северната част на сутерена, предвиден за подземен паркинг, срещу задължението за плащане на уговорената цена. В чл. 1, ал 2 е възложено дружеството да извърши строителството на обектите при условията и сроковете на договора. Последните са уредени в чл. 4 от договора и възлагат на дружеството да извърши строителна услуга по изграждането в груб вид на обекта и всички довършителни СМР до приемането на сградата и въвеждането й в експлоатация. Изпълнителят се е съгласил да построи сградата съобразно архитектурен проект, одобрен от съответните органи, включително с последващи одобрени екзекутивни и одобрени промени, така че да отговаря на всички изисквания за снабдяване с разрешение за ползване на РДНСК. В чл. 4 ал. 2 от договора дружеството се е задължило да извърши довършителни услуги по общите части на сградата, включващи монтаж на асансьор. Съгласно чл. 12 в тримесечен срок от въвеждането на сградата в експлоатация дружеството трябва да прехвърли на купувача (ответника) съответния на обекта процент идеални части от правото на собственост 3 върху парцела, в който построена сградата.

В чл. 13 е уговорено, че окончателен договор за прехвърляне на правото на строеж на обекта по чл. 1, ал. 1 следва да се подпише след плащането на втора вноска по чл. 16, ал. 2 от договора и при отлагателно условие, че правото на строеж или на собственост ще преминат в патримониума на купувача след плащането на последната вноска по чл. 16 от договора. Срокът за изпълнение на строителството е уговорен в чл.

14 на 20 месеца от получаването на строителна линия.

Плащането по чл. 16 предвижда, че цената за правото на строеж по чл. 1, ал. 1 и строителната услуга по чл. 1, ал. 2, описана подробно в чл. 4 е в размер на 70780 евро или тяхната левова равностойност. Ал. 2 предвижда, че цената следва да се плати на части, по следния начин: 1.) 7050 евро при подписването на договора, 2.) 16550 евро при сключването на окончателен договор, 3.) 6500 евро при подписване на акт обр. 16 и 4.) 40680 евро на 63 равни месечни погасителни вноски по 645.71 евро. В самия договор страните не са уговорили по какъв начин настъпва изискуемостта на задължението по т. 4, но с оглед останалите уговорки на разсрочването, може да се направи обосновано заключение, че плащанията следва да започнат след подписването на акт обр. 16 за сградата, в която се намира апартаментът и мястото за паркиране.

По отношение на сградата, в която следва да бъде изграден обектът е издадено разрешение за строеж от 04.08.2008 г. за жилищна сграда- блок ***, категория на обекта- пета.

На 05.08.2009 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който дружеството е прехвърлило на ответницата правото на собственост върху апартамент № ***, изграден към този момент в груб строеж.

На 30.11.2010 г. е подписан анекс към договора, съгласно който ответницата плаща на дружеството сумата от 3000 евро, като част от вноската по т. 3. След това страните са постигнали съгласие, че месечните вноски по т. 4 започват да се дължат след въвеждане на сградата в експлоатация от следващия месец. Уговорен е и конкретен срок за завършване на сградата до акт образец 15 и за подаване на документите за акт обр. 16, съответно до 15.01.2011 г. и до 31.01.2011 г.

От приложените по делото квитанции се установява, че ответницата е платила на дружеството изпълнител (цедент по договора с ищеца) сумата от общо 30100 евро, с което са погасени първите три плащания по чл. 16 от договора, включително претендираната с исковата молба сумата от 3500 евро. Оспорването на подписа на у. върху разписката от 30.10.2012 г. е неоснователно, като съгласно приетата СПочЕ, той е изпълнен от И. Д. Д.- представител на дружеството.

На 21.06.2016 г. между всички възложители на жилищна сградата блок *** е подписан протокол, с който са се съгласили за поетапно въвеждане в експлоатация на сградата в следния ред: първи етап- Апартаменти 8 бр. и ТСК 4 бр.; втори етап- 3 броя 4 офиси, кафе-аперитив и подземен гараж, трети етап- асансьорна уредба с 4 спирки.

Въз основа на този протокол е издадена заповед от 22.08.2017 г., с която е допълнено разрешението за строеж на жилищната сграда, като са определени описаните етапи на въвеждане в експлоатация.

Съгласно удостоверение от 28.09.2017 г. жилищната сграда е въведена в експлоатация по отношение на първи етап: 8 бр. апартаменти и 4 бр. тавански складове. В същата насока е и приетата СТЕ, която установява, че останалите обекти в сграда на първи и подземен етаж, както и асансьорът все още не са въведени в експлоатация.

С нотариална покана връчена на ответницата на 25.04.2018 г. дружеството е поискало от ищцата да започне плащането на предвидените в т. 4 месечни вноски.

Оспорването на подписа върху разписката за получаване на поканата е неоснователно.

Съгласно приетата СПочЕ подписът и изписването на имената са изпълнени от ответницата.

Съгласно договор за цесия от 14.01.2022 г. дружеството е прехвърлило на ищеца М. И. Д. вземането си към ответницата, описано като общо 47180 евро, представляваща сбор на сумата от 6500 лева вноска по т. 3 и сумата от 40680 евро, представляваща 63 равни месечни вноски от по 645.71 евро, ведно с лихвите, привилегиите, обезпеченията и всички други принадлежности. Към исковата молба е приложено уведомление за цесията, подписано от у. на дружеството- И. Д., което е било връчено на ищцата при отказ от нейна стана да го получи. Съдът намира, че описаните документи са достатъчни, за да удостоверят прехвърляне на вземанията и доказват материално-правната легитимация на ищеца да претендира плащане на процесните суми. Уведомяването на ищцата за цесията с приложената към исковата молба разписка е без значение за настъпване на последиците на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото това условие е било изпълнено с получаването на исковата молба и приложенията по делото. Уведомяване в хода на производството същото следва да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС. Дори да не се приеме горното становище, правата на ответницата не са нарушени, доколкото няма изложени възражения за плащане на задължения на цедента след сключването на договора за цесия през 2022 г., но преди уведомяването за нея. Плащането на сумата от 3500 лева се твърди да е извършени през 2012 г., т.е. преди цесията.