Решение № 3393 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3393 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100503347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

С решение №1104/27.02.2024г., постановено по в.гр.д. №3347/2023г. по описа на СГС, IV-А въззивен състав, е отменено решение №397/09.01.2023г., постановено по гр.д. №15834/2022г. по описа на СРС, 144 състав, в следните части: в частта, с която е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ извършеното със заповед №35/26.01.2022г. на управителя на „К. по м., т. и м.“ на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ уволнение, считано от датата 01.02.2022г. на Ж. К. Т. с длъжността „Професор, висше училище“ с код по НКПД 23107005, с място на работа в гр. София, ул. ****; възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Ж. К. Т. на заеманата при ответника „К. по м., т. и м.“ длъжност „Професор, висше училище“, с място на работа в гр. София, ул. ****; Осъден е „К. по м., т. и м.“ да заплати на Ж. К. Т. сумата от 3792,80 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 01.02.2022г. до 01.09.2022г., която е намалена с уваженото възражение за прихващане на ответника със сума от 2807,20 лева, платена като обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2022г. до окончателното плащане; в частта, с която е присъдена 1 мораторна лихва върху вземането в размер на 12009,60 лева за периода от 01.03.2020г. до 14.06.2020г., както и в частта, с която е осъден „К. по м., т. и м.“ да заплати на Ж. К. Т. разноски по делото за разликата над сумата от 500 до присъдения размер от 1000 лева, и в частта, с която е осъден „К. по м., т. и м.“ да заплати по сметка на СРС държавна такса и направени от бюджета на съда разноски за разликата над сумата от 630,38 лева до присъдения размер от 844 лева, като са отхвърлени предявените от Ж. К. Т. срещу „К. по м., т. и м.“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед №35/26.01.2022г. на управителя на „К. по м., т. и м.“ на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ; за възстановяване на ищеца Ж. К. Т. на заеманата при ответника „К. по м., т. и м.“ длъжност „Професор, висше училище“, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6600 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от уволнението за периода от 01.02.2022г. до 01.08.2022г., като неоснователни.

Потвърдено е решение №397/09.01.2023г., постановено по гр.д.

№15834/2022г. по описа на СРС, 144 състав, в останалата част, с която е осъден „К. по м., т. и м.“ да заплати на Ж. К. Т. сумата от 12009,60 лева – обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение с придобито право на пенсия за 14 години и 11 месеца полагане на труд при ответника, ведно със законната лихва от 15.06.2020г. до окончателното плащане. Осъден е „К. по м., т. и м.“ да заплати на Ж. К. Т. разноски за въззивното производство в размер на 500 лева. Осъден е Ж. К. Т. да заплати на „К. по м., т. и м.“ разноски за първоинстанционното производство в размер на 1080 лева, както и за въззивното производство в размер на 1410 лева.

Постъпила е молба от въззивника – ответник в производството „К. по м., т. и м.“, чрез пълномощника адв. В. Х., за допълване на така постановеното решение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ с насрещно вземане срещу ищеца за платено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, а именно със сумата от 2807,20 лева.

Насрещната страна по молбата – Ж. К. Т., чрез пълномощника адв. К. К., я оспорва и моли да бъде оставена без уважение, като счита, че не са налице 2 предпоставките по чл.250 от ГПК за допълване на решението.

Съдът, като разгледа молбата по чл.250 от ГПК и взе предвид доводите на страните, приема следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

По смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК, непълнота на съдебния акт е налице, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет на делото и липсва формирана воля относно част от спорното право и допълнителните искания на страните, свързани с главния спорен предмет.

В случая неправилно първоинстанционният съд е разгледал и уважил направено от ответника възражение за прихващане със сумата от 2807,20 лева, представляваща платено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ като е прихванал това вземане с присъденото в полза на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. В подадения по реда на чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявения от ищеца иск по чл.222, ал.3 от КТ, като спорно между страните е обстоятелството дали ищецът е изпълнил изискването да е придобил 10 години трудов стаж при ответника през последните 20 години, респ. дали на същия се дължи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца или за 6 месеца. Не е било спорно между страните, че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а именно сумата от 2807,20 лева, като направеното в писмения отговор възражение в тази насока представлява възражение, че претендираното с иска вземане е погасено чрез плащане, а не представлява възражение за прихващане с насрещно вземане, което ответникът има към ищеца. Поради това неправилно първоинстанционният съд е разгледал и уважил възражение за прихващане със сумата от 2807,20 лева на присъденото в полза на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Това представлява процесуално нарушение на първоинстанционния съд, но в подадената въззивна жалба не са изложени доводи от въззивника – ответник в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, 3 когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, и предвид липсата на изложени доводи във въззивната жалба относно произнасянето на първоинстанционния съд по направеното от ответника възражение, че претендираното от ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е погасено чрез плащане, и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.

Поради изложеното не е налице непълнота на постановеното въззивно решение по смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника „К. по м., т. и м.“, чрез пълномощника адв. В. Х., за допълване на решение №1104/27.02.2024г., постановено по в.гр.д. №3347/2023г. по описа на СГС, IV-А въззивен състав, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ с насрещно вземане срещу ищеца за платено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, а именно със сумата от 2807,20 лева, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4