Решение № 1349 от 23.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503348 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 46183/20.07.2022 г. от П. И. З., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, бул. „***“, № **** срещу Решение № 1002/03.05.2022 г., по гр.д. № 9653/2020 г., на СГС, ГО, I-21 с., в частите, с които е осъдена да заплати на Я. И. З., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № **, следните суми: - 100000.00 лв., част от главница по Договор за заем от 24.07.2017 г., цялата в размер на 400000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2017 г. до изплащането; - 7500.00 лв., договорна лихва върху частичната главница от 100000.00 лв., за период от три години; - 1277.78 лв., обезщетение за забава върху частичната главница от 100000.00 лв., за периода 25.07.2020 г. – 08.09.2020 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Въззивницата счита постановеното решение, в атакуваните му части за необосновано и неправилно, поради противоречие на материалния закон.

Релевира процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд и в съответствие с тях прави доказателствени искания. Счита, че по делото са представени доказателства, от които се установявали твърденията й, че св. Ю.

В., непосредствено след предоставянето от страна на въззивницата на сумата, я изтеглила в брой и я държала в сейф. Счита, че неправилно съдът е приел недоказаност на твърдяната симулативност на процесния договор за заем.

Сочи, че документът, на който основава твърденията си – декларация от св.

Ю. В. от 06.07.2020 г., бил непротивопоставим на ищеца, тъй като не бил 1 подписан от него, но представлявал начало на писмено доказателство, създаващо вероятност за симулация и бил предпоставка за допустимост на гласни доказателства. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства твърдяната симулативност на Договора за заем от 24.07.2017 г., се установявала, поради което и последният бил нищожен. От друга страна твърди, че била използвана като подставено лице, с цел прикриване на действителната воля на ищеца и Ю. В., каквато роля тя приела да изпълнява.

Излага оплакване, че съдът не бил обсъдил, евентуалното й възражение за наличие на обстоятелствата по чл. 75, ал. 2 ЗЗД, че сумата е било преведена по сметка на посочено от ищеца лице – Ю. В., което обстоятелство било установено по делото. По същество моли за отмяна на решението в атакуваните му части и отхвърляне на предявените искове В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Я. З., депозира отговор вх. № 74628/09.11.2022 г., в който счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Репликира всяко от твърденията за извършени процесуални нарушения, изложени във въззивната жалба. Счита, че събраните доказателства оборват твърденията на въззивницата за привидност на заемното правоотношение, обективирано в процесния Договор за заем и, че единствената роля на въззивницата била на опосредяващо лице в отношенията между ищеца и св. Ю. В.. Излага доводи в подкрепа на изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение на тези твърдения. Счита, че правилно коментираната от въззивницата декларация от св. В. от 06.07.2020 г. не е била възприета от съда нито като обратно писмо, нито като начало на писмено доказателство. Счита, че неподкрепено от доказателствата е останало и възражението за недължимост на сумата, в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, тъй като овластяване на св. В. да получи сумата, от страна на ищеца не е налице. Напротив, счита че безспорно се е установило, че получаването на сума в размер на 420000.00 лв. е по друго заемно правоотношение между въззивницата и св. В., по което въззивницата предприела активни действия по връщане на предоставената в заем сума, в т.ч. чрез образуване на изпълнително производство и предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД, с цел удовлетворяването й. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат наведените във въззивната жалба и отговора оплаквания и доводи.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Първоинстанционният СГС е бил сезиран с искова молба от Я. З., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове, първият от които частичен, за осъждането на П. З. да заплати следните суми: 100000.00 лв., част от главница по Договор за заем от 24.07.2017 г., цялата в размер на 400000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2017 г. до изплащането; - 7500.00 лв., договорна лихва в размер на 2.5 %, на година, върху частичната главница от 100000.00 лв., за срока на действие на договора - три години; - 1305.66 лв., обезщетение за забава върху частичната главница от 100000.00 лв., за периода 25.07.2020 г. – 08.09.2020 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че по силата на Договор за заем от 24.07.2017 г. е предоставил на ответницата сумата от 400000.00 лв., срещу задължението на 2 последната да върне сумата в срок от три години, т.е. до 24.07.2017 г.

Уговорена била възнаградителна лихва за срока на договора в размер на 2.5 %, годишно. Сочи, че на датата на сключване на договора сумата била преведена по сметка на ответницата, която след настъпване на крайния падеж – 24.07.2020 г. не изпълнила задължението си да върне сумата, нито била заплатила дължимата договорна лихва. Счита, че освен главницата и договорната лихва, ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. На посочените обстоятелства основава правният си интерес от предявените искове.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответницата депозира отговор вх. № 120/09.02.2021 г., в който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответницата сочи, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД като привиден. Сочи, че тя и ищецът не са имали действителна воля да бъдат страни по заемно правоотношение. В подкрепа на това възражение излага, хронология на банкови преводи извършени между нея, ищецът и тяхната майка – Ю. В.. Твърди, че е използвана като подставено лице, т.н.

„сламен човек“ в отношенията между В. и ищеца. В случай, че бъде възприето, че процесният договор не е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, релевира възражение за недължимост на сумата, в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на това възражение твърди, че след получаването на сумата, предмет на сключения договор от 24.07.2017 г., добросъвестно е изпълнила задължението си да я върне като я превела на майката на ищеца Ю. В., на 25.07.2017 г., в изпълнение на нареждането на ищеца. Посочените обстоятелства сочи, че се установявали от подписана от В. декларация от 06.07.2020 г.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не било предмет на спор, а и се установява от представения Договор за заем от 24.07.2017 г., че между ищеца като заемодател и ответницата като заемополучател, е било договорено предоставянето в заем на сумата 400000.00 лв., за срок от три години, от датата на сключване на договора като предаването на сумата е уговорено да се извърши по банков път. Съобразно чл. 2 от Договора била уговорено заемополучателят да дължи годишна възнаградителна лихва в размер на 2.5 %.

Видно от представеното от ищеца извлечение от банкова сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е, че на 24.07.2017 г. по сметка на ответницата е била преведена сумата 400000.00 лв. като основание на превода е посочено – заем. Получаването на сумата не се оспорва от ответницата.

Видно от представеното извлечение от банкова сметка на ответницата в „Юробанк България“ АД, за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2017 г. е, че на 25.07.2017 г. сумата 400000.00 лв. е била преведена по банкова сметка на Ю.

Г. З.а. Като основание на превода е посочен Договор за заем от 13.07.2017 г.

Видно от същото извлечение е и, че на 31.07.2017 г. ответницата е захранила сметката си с вноска на каса на сума в размер на 20000.00 лв., която в същият ден е превела по сметка на Ю. З.а като основание за превода отново е посочен Договор за заем от 13.07.2017 г.

Не е било предмет на спор, а и се установява от представените доказателства, че лицето Ю. В. и Ю. З.а са едно и също лице и, че е майка на 3 ищеца и ответницата.

От страна на ответницата е представена Декларация от 06.07.2020 г., изходяща от Ю. З.а, в която последната е декларирала, че получената през м. юли 2017 г. от ответницата, нейна дъщеря, сума в размер на 400000.00 лв. е изтеглила в брой и предала изцяло на сина си – ищеца, което сторила с тяхно знание и съгласие през м. август 2017 г., за уреждане на отношенията им във връзка със сключен между тях договор за заем от 24.07.2017 г. Документът е оспорен от ищеца като неистински досежно неговото съдържание и авторство, както и че същият представлява писмени свидетелски показания.

(с.з. 13.05.2021 г.)

Във връзка с оспорване от страна на ищеца е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка автентичността на положения в декларацията подпис и почерка на лицето Ю. В.. По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието от първоинстанционния съд и кредитирано от него. Заключението се цени и от въззивната инстанция като обективно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че ръкописния текст и подписите, съдържащи се в представената Декларация от 06.07.2020 г., са изпълнени от лицето Ю. Г. В..

Следователно оспорването автентичността на документа не е успешно проведено.

По делото по реда на чл. 192 ГПК са постъпили извлечения от банкови сметки на лицето Ю. В., разкрити в „Юробанк България“ АД.

От извлечението от сметка с IBAN **********, за периода 21.07.2017 г.

– 31.08.2017 г. се установява, че на 25.07.2017 г. по сметката е постъпил превод на сумата 400000.00 лв. от ответницата на осн. договор за заем от 13.07.2017 г. На 31.07.2017 г. е изтеглена в брой сума в размер 30000.00 лв.

На същата дата сумата 300000.00 лв. е преведена по друга сметка с титуляр В.. На същата дата – 31.07.2017 г. по сметката е постъпил превод на сумата 20000.00 лв. от ответницата с посочено основание договор за заем от 13.07.2017 г. На 09.08.2017 г. от сметката е изтеглена в брой сумата 25000.00 лв. На 14.08.2017 г. е изтеглена в брой сумата 30000.00 лв. На 24.08.2017 г. е изтеглена сумата 20000.00 лв. и на 29.08.2017 г. е изтеглена сумата 14500.00 лв.

От извлечението от сметка с IBAN **********, за периода 31.07.2017 – 31.10.2021 г. се установява, постъпването на 31.07.2017 г. на сумата 300000.00 лв., която сума е изтеглена на каса от В. на 31.08.2017 г. и сметката е закрита.

По делото са представени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017, 2018 и 2019 г. на ответницата. От декларациите се установява, че във всяка една от посочените години, в Приложение № 11 – предоставени/получени заеми ответницата е декларирала, както получения по силата на процесния Договор за заем в размер на 400000.00 лв. от ищеца, така и предоставения на В. заем в размер на 420000.00 лв. Видно от декларацията за 2019 г. е, че и по сумите и по двата договора са изцяло непогасени.

От представените годишни данъчни декларации на Ю. В. за 2017 и 2018 г. се установява, че през 2017 г. същата е декларирала полученият заем от ответницата, в размер на 420000.00 лв. От декларацията за 2018 г. се установява, че предоставеният заем е изцяло непогасен.

От изисканото ч.гр.д. № 69448/2017 г., на СРС, се установява, че по силата на издадена на 09.10.2017 г. Заповед по чл. 417 ГПК е разпоредено 4 длъжникът Ю. З.а да заплати на кредитора П. З. – ответницата по настоящото дело, сумата 420000.00 лв., главница по Договор за заем от 13.07.2017 г., ведно с лихва за периода от 02.10.2017 г. до изплащане на вземането и разноските по делото. По делото е представено извънсъдебното изпълнително основание – Договор за заем от 13.07.2017 г., рег. № 8052/2017 г., на Нотариус рег. № ***, с район СРС.

Разпечатката съдържа 42 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/490588ef-39e5-436d-930f-7887c41bac9d