Решение № 1301 от 24.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. Пловдив, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330117979 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищецът Н. Д. М., ЕГН ********** е предявил срещу

УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ, БУЛСТАТ ******, иск да бъде призната заповед на ***** на УХТ № ******., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “забележка” и като такава да бъде отменена, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Предявени са искове да бъде призната за незаконосъобразна заповед № *****г. на ****** на УХТ, връчена на ищеца на 10.11.2022 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ и като такава да бъде отменена, както и да се осъди ответника да възстанови на ищеца сумите, които незаконосъобразно са били удържани от заплатата му по силата на оспорената заповед, както и да му се присъдят разноските по делото.

Ищецът сочи, че е ******* в Университета по хранителни технологии - Пловдив (УХТ) от 01.01.1999 г. до настоящия момент. Освен преподавател бил заемал и длъжността „***********“, като в началото на 2020 г., след изтичане на мандата на предишните академични органи на УХТ, 1 бил освободен от т ака заеманата длъжност и преназначен на нова длъжност „***********“, която заема и към настоящия момент.

Сочи, че след като ответникът УХТ става бенефициер по проекта „Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университет по хранителни технологии - Пловдив“, изпълняван по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014- 2020, процедура за директно предоставяне BG******** „Подкрепа за висшите училища в Република България“ на ищеца била изготвена нова длъжностна характеристика на нова длъжност „*******“, подписана от ищеца на 11.10.2016 г. , според която му е вменено задължение да координира изпълнението на дейностите по проекта. Ищецът сочи, че администрирането на проекта се извършва л о чрез Интегрирана система за управление и наблюдение (ИСУН 2020), като проектът приключил на 16.06.2019 г.. След приключването на проекта ищецът с ДС от 14.01.2020г. бил преназначен на длъжността ръководител катедра, професор, с нова длъжностна характеристика на ****************, подписана от ищеца на 19.09.2019 г., която го освобождава ла от координиране на дейностите по проекта, описан по-горе. Посочено е, че като координатор на проекта ищецът имал достъп до система ИСУН и отговорност да въвежда документи и да комуникира с управляващия програмата държавен орган - **************** На 04.10.2022 г. ищецът получил писмо-искане от ********* на УХТ да предостави своя компютърен достъп до системата ИСУН 2020, на което ищецът отговорил с доклад с отказ. След което ищецът бил наказан за това, че по негова вина, бидейки единствено лице, което е имало достъп до документацията на проекта чрез система ИСУН, не бил извършвал периодичен контрол на документацията, въведена в системата.

В заповедта също така било отбелязано, че след приключване на проекта, продължавал петгодишен период на наблюдение, до 19.08.2024 г., в който управляващият орган можел да извършва проверки и да преразглежда взаимоотношенията по отпуснатите средства.

На 02.11.2021 г. в система ИСУН било получено Решение №***********г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, с което на УХТ- П. е отказана верификация и било установено публично задължение в размер на 14729.77 лв. Според оспорената заповед 2 ищецът не бил уведомил ръководството за постъпилото в ИСУН решение, достъп до който имал единствено ищеца, с което било нарушено законно нареждане на работодателя - да координира обмена на документи като координатор на проект по Заповед № ******* г., като поради късното узнаване от УХТ заплатило това задължение, заедно с начислена лихва от 1284.87 лв. В заповедта било посочено, че ищецът е станал причина работодателя му да претърпи имуществени вреди, изразяващи се в заплатената лихва и по този начин бил уронил престижа на УXT пред министъра на образованието и науката и министъра на финансите.

Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, доколкото след преназначаването му на нова длъжност с нова длъжностна характеристика, в която не се съдържат и вменяват задължения по проекта, за него не са се породили задължения и не може да му бъде търсена отговорност. Според ищеца, именно ръководството на УХТ, избрано в края на 2019 г., чийто мандат продължава и към днешна дата, било служебно задължено да се погрижи за фазата на отчитане на проекта и влизане във връзка с управляващия орган на ОПРР к а т о овласти нови длъжностни лица за достъпване на документацията в ИСУН. Освен това излага, че инструкцията „Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН) съдържа забрана за овластения потребител да разкрива паролата на други лица и го задължава при риск да я смени незабавно, поради което ищецът не е имал правото да предостави паролата на друго лице, затова е и отказал да я предостави.

Според ищеца ръководството на УХТ е осъществило бездействие по отношение управлението на проекта в неговата последваща фаза, като за УХТ не е съществувала пречка да установи контакт с управляващия орган и да възложи връзката с него на ново оторизирано лице.

Ищецът прави възражение за изтекъл давностен срок по чл. 194, ал. 1 КТ.

От ответника има постъпил писмен отговор в срок, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради което се моли съдът да го отхвърли.

Твърди, че на 16.09.2016 г. между Университета по хранителни технологии- П. и Министерството на регионалното развитие и 3 благоустройството- Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (УО), на осн. чл. 45 ал. 2 от ЗУСЕСИФ бил сключен Административен договор № *******г. (АДБФП) за предоставяне на бенефициента УХТ безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобреното проектно предложение № BG16RFOPOO 1-3.003- 0002 „Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университета по хранителни технологии- Пловдив“.

Със Заповед № ****** г. на предишния ****** *****. К. бил определен екип за изпълнение на договора от страна на УХТ, като за негов координатор бил посочен ищеца- ******Н. М..

Административният договор би изпълнен изцяло, считано от

19.08.2019 г.- датата на окончателното плащане по него, като съобразно чл.

67, ал. 2 от Общите условия- неразделна част от адм. договор, в петгодишен срок от тази дата Управляващият орган можел да приложи Глава XVIII и да констатира нередности, с всички последици от това.

Ответникът счита, че независимо от приключването на фактическата работа по проекта през 2019 г., административният договор продължава да действа и към момента, като от страна на УХТ по него не била извършена промяна в екипа, тъй като отговорността в петгодишния срок на контрол следвало да остане за същият екип, доколкото членовете му продължават да бъдат служители в УХТ. Твърди се, че ищецът е имал задължението да осъществява кореспонденцията в системата ИСУН- 2000 относно сключения административен договор, поради което и е бил длъжен да уведомява ръководството на УХТ за разменената там кореспонденция. Освен това самият ищец признал в дадените от него по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ писмени обяснения, че е извършил действия през м. октомври 2021 г. във връзка с проверка на място от Управляващия орган по повод констатирани нередности и отстраняването им, като достъпил Решението на Управляващия орган от 02.11.2021 г. и бил в течение на неговото съдържание. А на въпроса дали е бил наясно със съдържанието на Решението от 02.11.2021 г., което вменявало финансово задължение на УХТ, видно от отговора му, ищецът не дал еднозначен отговор. На искането да предостави паролата си и елементите за достъп до системата на работодателя му , ищецът с писмо от 06.10.2022 г. заявил такава готовност при определени условия, включително и да се 4 определи на кои дати е осъществяван достъп от името на УХТ в системата.

На следващия ден

- 07.10.2022 г. обаче ищецът уведомил ръководството на УХТ, че няма да предостави достъп до системата ИСУН. От писмата личало унизително отношение на ищеца към ръководството на УХТ , безпринципно поведение и незачитане на ръководството като такова. С непредоставянето на информация за решението на Управляващия орган от 02.11.2021 г. и въвеждането на финансово задължение за УХТ, ответникът следвало да изплати и натрупани лихви за забава на изпълнение на държавно вземане, които биха били избегнати, ако ищецът е изпълнил коректно задължението си. Поради забавата за плащане на задължението, поради незнанието от страна на ръководството на УХТ за това задължение, Управляващият орган б и л уведомил Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите, че държавното висше училище УХТ- Пловдив не изпълнява задълженията си навреме като по този повод нанася вреди на бюджета, като УХТ е представен на двете ведомства като некоректен към бюджета платец и така е уронен престижа му на най- високо ниво. Всеки работодател разчитал на коректно отношение на служителите си към него, включително и за оповестяване на научени от тях факти, които биха могли да увредят името на работодателя, да го злепоставят, да го представят в отрицателна светлина и т.н. Тези етични норми на поведение са обективирани в чл. 72 от Правилника за вътрешния трудов ред н а УХТ, публикуван на интернет страницата на ХУТ и са валидни за всички служители, вкл. и за ищеца, независимо от преките им задължения по трудовия договор. В този смисъл ищецът единствен бил наясно с решението на УО от 02.11.2021 г. като съзнателно не бил уведомил ръководството, вероятно търсейки ефекта на злепоставяне на ръководството му пред принципала МОН и пред Министерството на финансите.

Н а УХТ била нанесена и имуществена вреда в размер на платените лихви върху неизплатеното държавно вземане за повече от десет месеца до 23.09.2022 г., когато задължението е платено изцяло. Изложеното по- горе определяло действията на ищеца като злоупотреба с доверието и уронване на престижа на работодателя. Ето защо счита, че оспорената с исковата молба заповед за определяне на наказание е законосъобразна, спазени били всички законови изисквания при издаването й и същата отразявала вярно и точно извършеното от ищеца и резултата от него. Определеното наказание 5 отговаряло и на степента и последиците от действията на ищеца. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание

“забележка” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.

Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да наложи процесното дисциплинарно наказание на работника, което означава,че следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, водещи до извода за виновно нарушение на трудовата дисциплина.

Видно от съдържанието на заповедта за наказание ищецът е бил наказан за това, че не е изпълнил възложените му задължения по Заповед № 915/29.09.2016г. – да координира обмена документи в качеството му на координатор на проекта и е злоупотребил с доверието и е уронил престижа на предприятието. Със заповедта на осн. член 12, ал. 1, т. 6 от Вътрешните правила за организация на работната заплата е разпоредено ДТВ да се изплаща в намален размер за срок от три месеца.

От представения по делото административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ 4 2014-2020 процедура за директно предоставяне BG*********** „Подкрепа за висшите училища в Република България“ № от ИСУН **************************г. е видно, че страни по договора са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, управляващ орган по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и УХТ, като бенефициент.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4904bd82-9c5c-4399-a3cc-ebc69383ead7