Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 12.03.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 91/2024
Вид
Решение № 240
Подписан
12.03.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.20 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.20, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.22, ал.1, и ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.22, ал.1, и ал.3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100500091 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „МИГ МАРКЕТ“ООД, ЕИК 813208824, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***, срещу решение № 2072/09.06.2023г., постановено по гр.д. № 1553/2023 г. на ВРС, с което:

- е прогласен за нищожен поради противоречие със закона индивидуален договор от 06.12.2012г., за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на етажна собственост - на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус „А" и още като „комплекса", в който се намира собствения на ищеца ап.67, с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор *** в гр.Бяла, обл.Варна, на ул.“Цар Ивайло“ №1, в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на апартамента от 81.80кв.м., находящ се на втория етаж на сградата, ведно с принадлежащите му 0,6746%ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 25.01кв.м., според записаното в нотариален акт №119 том XXIII дело 4915/16.05.2009г.

1 по описа на Служба по вписванията – Варна, по предявения иск от А. Г. Ч., гражданин на *****, роден на ****г., с адрес: *******, М. Ч. р.28.08.1948г. гражданка на **** и Г. А. Ч. р.*****г. гражданин на ****, срещу „МИГ МАРКЕТ“ООД, ЕИК 813208824, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД от ЗЗД.

- въззивникът е осъден да заплати на А. Г. Ч., гражданин на *****, роден на ****г., с адрес: *******, сумата от 6267.60лв., равняваща се на 3204,30евро, представляващи платени за 2015г., 2016г. и 2017г. /по 1068.10евро на година/ абонаментни такси по нищожния договор от 06.12.2012г., за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на етажна собственост - на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус „А" и още като „комплекса", в който се намира собствения на ищеца ап.67, с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор *** в гр.Бяла, обл.Варна, на ул.“Цар Ивайло“ №1, в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на апартамента от 81.80кв.м., находящ се на втория етаж на сградата, ведно с принадлежащите му 0,6746%ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 25.01кв.м., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.34 от ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че липсва правна норма в ЗУЕС или друг нормативен акт, която да поставя изискването, че жилищен комплекс от затворен тип е налице само ако в него има повече от една сграда. Цитираната в решението практика няма задължителен характер и не е източник на право. Цитира се практика, според която жилищен комплекс от затворен тип е налице и при наличие на една единствена сграда, при наличие на други обекти, обслужващи собствениците по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС.

Същественото за дефинирането на имота е защитеността му от външни лица.

Излага се, че процесният договор включва съществените елементи на няколко различни договора – за услуги по обслужване и поддръжка на имота, за дългосрочно и възмездно ползване на всички съоръжения в дворното място на комплекса и за съдействие при отчитане на ел.енергия. Тези уговорки не противоречат на закона и на добрите нрави. Услугите, свързани с поддръжка и подобряване на терена, върху който собствеността не се притежава от 2 етажните собственици, са извън компетентността на ОС на ЕС. Поемането на разходи за услуги по поддръжка на обектите за общо ползване и собствения на ищците имот, изисква индивидуално съгласие и налага индивидуално договаряне. Договорено е постигане на незабранен от закона резултат, непостижим без изрично договаряне. Престациите на изпълнителя са реално предоставяни и ползвани през процесния период, което ищците не оспорват.

Те са се облагодетелствали от това, поради което ако ответникът върне полученото по договора, ще последва неоснователно разместване на блага.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Г. Ч., М. Ч. и Г. А. Ч., в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че изискване за наличие на повече от една сграда на основаното застрояване е налице, а именно – чл.22, ал.1, и ал.3 от ЗУТ и пар.5, т. 23 от ДР на ЗУТ. Основното застрояване според чл.20, ал.2 от ЗУТ е това, което съответства на основното предназначение на имота. За жилищен комплекс от затворен тип следва имотът да е с основно предназначение жилищно застрояване и жилищните сгради да са повече от една. В случая представеното по делото разрешение за строеж е за хотел и то за една сграда, т.е. имотът не е с жилищно предназначение и не е за повече от една жилищни сгради, а за хотелска сграда. Изводи в тази насока се извличат и от анализ на чл.3 от ЗУЕС, пар.1, т. 3 от ДР на ЗУТ и ТР 40/01.04.1960 г. и ППВС 4/30,10,1964г. и ППВС 2/04.0.1982г. на ВКС. Когато сградите в един имот не са повече от четири и/или не са жилищни, е невъзможно да възникне, въпреки спазване на другите изисквания от пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУТ, затворен жилищен комплекс.

Нормата на чл.2 от ЗУЕС е неприложима, тъй като тя е приета през м. май 2009г., а разрешението за строеж и проектите на сградата са от 2004г. и е нямало как да се проектира и да се разреши да се строи затворен жилищен комплекс преди възникване на правния модел за това. Изискването за защитеност на имота от външни лица е кумулативен критерий и сам по себе си не е достатъчен да обоснове извод за наличие на затворен комплекс.

Отделно от това в случая това изискване не е налице, тъй като хотелската дейност допуска външни лица без ограничения, сградата е на самия тротоар и без ограда и защита от минувачите. Излага, че ответникът е собственик на 57 от самостоятелните обекти в сградата и за тях няма сключени договори по чл.2 от ЗУЕС, т.е. само продадените обекти понасят разходите за общите 3 части, като една част от тях плащат по договори по чл.2 от ЗУИЕС, а останалите по реда на чл.51 и чл.20 от ЗУЕС. Счита този дуализъм в управлението на общите части за недопустим. Поддържа, че във въззивната жалба се съдържа признание, че процесния договор не отговаря на съдържателните изисквания на чл.2 от ЗУЕС, тъй като предметът му включва и дейност по поддръжка на апартаменти на ищците и на обекти за общо ползване собственост на ответника. Следователно процесният договор е излязъл извън ограничителната сфера на приложението на чл.2 от ЗУЕС.

Когато затворен комплекс липсва, както е в разглеждания случай, договорът по чл.2 от ЗУЕС противоречи на закона, защото нормата на чл.51 от ЗУЕС е императивна. Приложим е общият ред, плащания са дължими и за обектите притежавани от ответника, каквито последният отказва да извършва, а етажната собственост не може да ги претендира по съдебен ред, тъй като управителят на ЕС е винаги посочено или свързано с ответника лице. Оспорва твърденията, че ответникът е понесъл разходи за ток и вода, припадащи се на ищците, с твърдения, че ползването на ток и вода е основно за индивидуалните нужди на сградата и за хотела на ответното дружество, а платеното от ищеца за първите две години надхвърлят заплатените от ответника стойности.

Постъпила е и частна жалба от „МИГ МАРКЕТ“ООД, ЕИК 813208824, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***, срещу Определение №10212/28.08.2023г., постановено по гр.д. №1553/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена подадената от жалбоподателя молба с вх. № 49836/03.07.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че присъденият в полза на ищците размер на адвокатско възнаграждение от 6000 лева е прекомерен, тъй като надхвърля минималния размер по наредбата – 4427.04 лева, още повече, че връщането на делото за ново разглеждане се дължи на пропуска на процесуалния представител на ищците да насочи иска срещу всички необходими другари.

Моли за отмяна на определението и редуциране на възнаграждението до законовия му минимум.

В постъпилия отговор ответната страна по жалбата излага становище за правилност на обжалваното определение. Позовава се на фактическа и правна 4 сложност на делото, извършени множество процесуални действия и настъпили многобройни усложнения. Сочи, че ответникът също не е възразил срещу ненадлежната процесуална легитимация. Счита, че присъденото възнаграждение е в рамките на минималното при съобразяване на броя на исковете, размера на интереса, правилото за дължимост на хонорар за всяка инстанция, вкл. при връщане на делото (чл.2, ал.4) и в двукратен размер при фактическа и правна сложност (чл.2, ал. 9). Твърди, че минималният размер за една инстанция е 2780.28 лева (926.76 лева за иска по чл.34 от ЗЗД и 1853.52 лева по иска по чл.26 от ЗЗД в двоен размер на осн. чл.2, ал. 9). Поискани и присъдени са по 2000 лева за три инстанции и за върнатото дело по 500 лева за новите ищци или 1000 лева. За проведените две частни производства по в.ч.т.д. 1479/2018г. на ВОС и в.ч.т.д. 426/2020г. на ВАС, също се дължат отделно по 400 лева.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от А. Г.

Ч., М. Ч. и Г. А. Ч. р.*****г. срещу „МИГ-МАРКЕТ“ ООД в условията обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД за нищожност на сключения между страните индивидуален договор от 06.12.2012г. за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус „А“ и за осъждане на ответника да върне на ищеца А. Г. Ч. платената по нищожния договор сума в размер на 6267.06 лева (уточнение с молба вх.

№53249/09.08.2018г. на ВРС), представляваща платени абонаментни такси за 2015г., 2016г. и 2017г. (по 1068.10 евро на година), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2018г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус „А“ и още „комплекса“, в който се намира собственият на ищците ап.67, с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор *** в град Бяла, област Варна, на ул.

Цар Ивайло № 1, който договор е вписан в Служба по вписванията, според който изпълнителят се е съгласил да извършва подробно индивидуализирани 5 услуги срещу годишната такса в размер на10 евро на кв.м. обща площ, включваща застроената такава на апартамент №67 и площта, съответна на идеалните части от общите части, или сумата от 1068.10 евро годишно.

Поддържат се доводи за нищожност на сключения договор поради противоречие със закона, тъй като не е налице жилищен комплекс от затворен тип. Твърди се, че сградата не е проектирана и изградена като комплекс по смисъла на ЗУЕС, тъй като това е осъществено преди въвеждането на специалната уредба с цитирания закон. При липса на жилищен комплекс от затворен тип, въпросите относно управлението и поддръжката на общите части се регулират от императивните норми на ЗУЕС и са изцяло от компетентността на Общото събрание на етажната собственост. Предвид нищожността на договора се претендира за осъждане на ответника да върне на ищеца А. Ч. платените от него без правно основание такси за абонамент и обслужване за 2015г., 2016г., 2017г.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва сключването и съдържанието на сочения от ищците договор, правото им на собственост върху исковия обект и плащането на абонаментните такси по договора за процесния период. Твърди, че е инвеститор и строител на комплекса. Освен сградата в режим на етажна собственост, в която има 125 самостоятелни обекта, в парцела са изградени и обекти, които да обслужват собствениците, а именно: външен басейн, алеи с парково осветление, тревни площи и зони за почивка, външен фитнес, складови помещения, трафопост и др. На разположение на собствениците са направени още рецепция, бар-ресторант, игрална зала, магазин, които също се намират в сградата. Твърди, че в комплекс „Силвър Бийч“, корпус А, има контролиран достъп, който се осъществява чрез денонощна охрана, пропускателен режим и видеонаблюдение. Имотът е ограден изцяло, а достъпът е възможен само от определените за целта места, чрез ограничителен пропуск и електронна система с чипове. Излага, че още от въвеждането на сградата в експлоатация през 2009г. апартаментен хотел „Силвър Бийч“ се управлява от дружеството като комплекс от затворен тип, като „МИГ-МАРКЕТ“ ООД е сключило със собствениците на индивидуални обекти договори за поддръжка и управление на общите части. В изпълнение на тези договори ответникът е ангажирал и трети лица, на които заплаща възнаграждение за извършените услуги. Сочи, че дружеството има сключени договори за абонаментно обслужване и 6 поддържане на басейна, договор за абонаментно обслужване на асансьорните уредби, договор за осигуряване достъп до интернет в общите части и във връзка с извършване на видеонаблюдението в комплекса. Ежегодно дружеството сключва и договори за застраховка на общите части и имуществото на комплекса. За изпълнение дейността по поддръжката и управлението на комплекса "Миг- Маркет" ООД има наети на трудов договор лица на длъжност „портиер", „чистач хигиенист", „пазач“, „градинар“, „общ работник“ и други. В този смисъл счита, че е налице жилищен комплекс от затворен тип и сключеният договор валидно е обвързал страните, като всяка една от тях е изпълнявала задължението си по правоотношението.