Решение № 3060 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3060 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110116900 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. М., С. Д. Б., Б. Д. М. и М. Д. М., както следва: от иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1775.37 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, блок № 26А, вх.А, за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., както и сумата от 46.21 лева за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020г.-30.04.2021г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 379.24 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 15.03.2023г., както и сумата от 11.03 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2020г.-15.03.2023г.

Сумите се претендира от ответниците разделно при следните квоти: 5/8 части от вземането спрямо Б. Б. М. и по 1/8 части от вземането по отношение на всички останали ответници.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността на потребената за него топлоенергия и цената за осъщественото дялово разпределение, което не са сторили.

Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.

1

Ответниците оспорват иска. Твърдят не няма качеството на потребители, а същото не се извежда от доказателствата по делото. Възразяват, че неоснователно са начислявани лихви за всеки месец, тъй като главницата е прогнозна и няма ликвидност на вземането за главница, върху което да се начисляват лихви. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност с изтичането на три години. Възразява по допускането на експертизи с довода, че вземането се оспорва само по основание. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Конституираното по делото трето лице-помага на страната на ответника Сървисис“ ЕООД, не взима становище по спора.

„Техем

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е договор от 02.11.2000г., сключен между Етажна собственост с адрес гр.

София, ул. „Братин дол“ бл. 26а, вх. А /където се намира топлоснабдения имот, удостоверение л. 11/ и „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Ответниците не оспорват, че в рамките на периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г. ищецът е доставял услугата по топлоснабдяване на процесния имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, блок № 26А, вх.А, както и че е извършена услугата за дялово разпределение, и двете в съответствие с изискванията на закона.

По делото са представени множество доказателства за установяване дали ответниците са собственици на топлоснабдения имот /л. 99-115, л.123/. От тях се извежда, че Д. К. М. е декларирал по реда на чл. 14 ЗМДТ към 1998г., че е собственик на ½ ид.ч. от имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Братин дол“ № 26А, вх. А, ет. 1, ап. 2, кв. Красна поляна, както и е посочено, че имотът е съсобствен при равни права с Б. Б. М..

От служебно извършените справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. става ясно, че Д. К. М., женен, е починал на 23.07.2017г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга – Б. Б. М., и деца – С. Д. Б., Б. Д. М. и М. Д. М.. Всички тези лица са ответници по делото /молба л. 36/ и спрямо тях ответникът претендира 5/8 спрямо първата и по 1/8 спрямо останалите част от вземанията.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите 2 заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем 3

Сървисиз“ ЕООД. Страните не спорят, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. Стойността се дължи щом услугата е извършена.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която 4 топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.