Присъда № 25 от 19.08.2025, Софийски окръжен съд

МОТИВИ към присъда по НОХД № 528/2025 година по описа на Окръжен съд – София, 8-ми състав

Окръжна прокуратура - София е внесла обвинителен акт в Окръжен съд София с обвинение срещу подсъдимия: И . А . /I. A./, ПИН /ЕГН/: *********, роден на ***** г. в гр. М. /M.t/, Република Турция, с паспорт № *******, турчин, т. гражданин, неосъждан, неженен, основно образование, международен шофьор, с постоянен адрес: Република Турция, гр. М. /M.t/, обл. М. /M./, кв. „А. М.“ /“Y. m.“/ №**, п.к.: ***, в извършване на престъпление от общ характер за това, че: На 13.04.2025 год., около 16:45 часа на АМ „Хемус“, км 60 + 800, посока гр. С. е дал подкуп, представляващ парична облага - един брой банкнота с номинал 50 евро (петдесет евро) и серийни номера: № RE3**** на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - полицейският орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР - С. Г. Т. /младши инспектор OOP към РУ- гр. Е./, за да не извърши действие по служба, а именно съставяне на Акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата и по Кодекса на застраховането, а именно за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер и нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ - лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, предложение 3-то от НК.

В хода на разпоредителното заседание адв. А. Д., защитник на подсъдимия И. А. е направила искане по чл.248, т.4 от НПК, делото да се разгледа по реда на диференцираната процедура визирана в чл.371, т.2 от НПК. Подс. И. А., след като съдът му е разяснил правата по чл.371 от НПК и го е уведомил, че направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, е заявил, че признава всички факти, изложени в обвинителния акт по делото и не желае да бъдат събирани доказателства за тях. Окръжен съд – София след като е установил, че направеното самопризнание от подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на гореизложеното съдът незабавно е преминал към разглеждане на делото по диференцираната процедура, уредена в чл.371, т.2 от НПК.

В хода на съдебните прения прокурор Ц. Г. от Окръжна прокуратура – София, прави искане съдът да признае подсъдимия И. А. за виновен по обвинението, което му е повдигнато с обвинителния акт, като с оглед 1 признаване на всички факти от същия намира, че не следва да се събират допълнителни доказателства по делото. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание от 4 години „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3, съгласно чл.58А от НК. Държавният обвинител сочи, че на подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ за престъплението по чл.304а от НК.

Адвокат А. Д., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия И . А., намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства на подзащитния й А. – чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и младата му възраст. Намира, че както направеното в хода на досъдебното производство самопризнание от подзащитния й, така и самопризнанието от съдебното производство сочат на самокритичност от страна на подсъдимия и изразяване на съжаление за извършеното. Моли съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието на подс. А.. Прави алтернативно искане в случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК, да определени наказание на подзащитния й и при условията на чл.58А от НК. След определяне на наказанието моли съдът да отложи изтърпяването на наложеното наказание на осн. чл.66 от НК. Защитникът пледира за нисък размер на глобата, която съдът следва да му наложи, тъй като твърди, че към момента същият имал да заплаща 6 400 лева, представляваща общата дължима сума от наложените му с наказателни постановления глоби.

Подсъдимият И. А. заявява, че признава вината си и изразява съжаление за случилото се. В последната си дума поднася извиненията си на българската държава, за извършеното от него престъпление.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия И. А. /I. A./, ПИН /ЕГН/: *********, е роден на ***** г. в гр.

М. /M.t/, Република Турция, с паспорт № *******, турчин, т. гражданин, неосъждан, неженен, основно образование, международен шофьор, с постоянен адрес: Република Турция, гр. М. /M.t/, обл. М. /M./, кв. „А. М.“ /’’Y. m.”/ №**, п.к. ***.

Свидетелят младши инспектор С. Г . Т. - „полицай - ВПА“ в група „Охранителна полиция“ на РУ - Е. при ОДМВР - София встъпил в длъжност на 30.07.2024 г. съгласно Акт за встъпване в длъжност от същата дата.

Свидетелят младши инспектор А. С . П. встъпил на младша изпълнителска длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“ на РУ - Е. при ОДМВР София, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“ на 03.01.2023 г., съгласно Акт за встъпване в длъжност от същата дата.

За времето от 12:00 часа до 20:00 часа на 13.04.2025 г. двамата свидетели били командировани в изпълнение на длъжностните си задължения във връзка с изпълнение на план № 204р-3574/10.04.2025 г. за специализирана полицейска операция на територия, обслужвана от РУ - П., на пътен възел О. л., 60-ти км. + 800м., на автомагистрала „Хемус“, посока от гр. В. към гр. С..

2

Според специфичните характеристики на заеманите от двамата инспектори длъжности с peг. № 3****** и peг. № 3********* /т. 1, лист 89 93/, всеки от тях имал право и задължение непосредствено да осъществява дейност, свързана с опазване и възстановяване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната от тях територия, като осъществява явен контрол над лица, представляващи интерес на полицията, изпълнява конкретни задачи, взаимодейства с други органи, както и охранява и конвоира задържани лица.

Длъжностните им правомощия включвали също задачи, свързани с контрол на общоопасните средства, паспортния режим, контрола над чужденците, превенция и противодействие на престъпността съобразно функционалната си компетентност и др.

Двамата свидетели имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „А“ от НК, тъй като им било възложено да изпълняват със заплата постоянна служба в държавно учреждение. Същевременно двамата предвид длъжността, която са заемали, са били и полицейски органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

На посоченото място - пътен възел О. л., 60-ти километър, на автомагистрала „Хемус“, посока от гр. В. към гр. С., за времето от 12:00 часа до 20:00 часа на 13.04.2025 г., свидетелите С. Т. и А. П. били командировани със Заповед за участие в специализирана полицейска операция по предварително утвърден план във връзка с въвеждане на временна организация и безопасност на движението на пътен тунел „П. х.“ и пътен тунел „Т. д.“, намиращи се на автомагистрала „Хемус“. Конкретните задължения на двамата полицейски инспектори включвали осъществяване на контрол по спазване на правилата за движение, недопускане на движение в аварийна лента, превантивна дейност на обслужваната територия и др.

Двамата полицейски служители били облечени в полицейски униформи и светлоотразителни жилетки, като били спрели служебния автомобил на 60-ти километър + 800м., на автомагистрала „Хемус“, посока от гр. В. към гр. С. и изпълнявали задълженията си, изразяващи се в отбиване на трафика, състоящ се от тежкотоварни превозни средства над 12 тона.

Около 16:20 часа при служебният им автомобил спрял лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Титан“, с регистрационен номер С******. Водачът на автомобила свалил предното дясно стъкло и съобщил на свидетеля С. Т., че след него се движел товарен автомобил с марка “Man”, бял на цвят, без регистрационни табели. Мъжът не се представил заради динамичния трафик към момента, а впоследствие бил установен като М. О. Д., жената на мястото до шофьора - А. Е. П. - Д., и двамата от гр. С., а невръстното дете на задната седалка не било установено. М. Д. заявил, че въпросният товарен автомобил се движел със скорост, която надвишавала 130 км./ч. Докато провеждали разговора, на пътното платно се задал описания тежкотоварен автомобил. Той се движел в лява пътна лента за движение, в посока от гр. В. към гр. С., на 3 автомагистрала „Хемус“, с неустановена скорост.

В изпълнение на служебните си задължения, свидетелят С. Т. с подаване на сигнал със стоп-палката, която държал в дясната си ръка, указал на водача на тежкотоварния автомобил да отбие в негово дясно по пътния възел и посоката му на движение. Водачът на товарната композиция, установен покъсно като И. А. /I. A./, т. гражданин, работещ като международен водач на товарни автомобили, възприел подадените му сигнали, като единствено предприел намаляване на скоростта си. Свидетелят С. Т. му отправил втори сигнал за спиране по полицейско разпореждане, но водачът на автомобила отново не спрял.

Подсъдимият И. А. продължил да намалява скоростта, отворил лявата врата откъм шофьора на тежкотоварния автомобил, с дясната ръка държал кормилото, а в лявата - банкнота с номинал от 10 евро. Свидетелят С. Т. бил на разстояние около 5 метра от товарния автомобил и възприел подсъдимия, който насочвал банкнотата към полицейския служител и осъществявал пряк очен контакт с него. И. А. се обърнал към свидетеля с думите „комшу“, и започнал да прави мимики с движение на главата нагоре - надолу с цел да бъде разбран по - лесно. Подсъдимият продължил да прави жестове и мимики към свидетеля Т., докато не се приближили на около 2-3 метра един от друг.

Свидетелят Т. вдигнал двете си ръце нагоре, с идеята чрез жеста си да попита турския гражданин какво прави. Подсъдимият продължавал да държи банкнотата от 10 евро с лявата си ръка, с дясната започнал да търси нещо из вътрешността на автомобила. Няколко секунди по - късно извадил банкнота с номинал 20 евро, която сложил непосредствено върху тази от 10 евро.

Едновременно с това не спирал с мимиките и жестовете към полицейския инспектор, повтаряйки „комшу, комшу“.

Свидетелят възприел непосредствено действията и думите на турския гражданин като действия по даване на подкуп и включил боди камерата, закачена върху светлоотразителната му жилетка, марка “HIKVISION“, модел “DS-MH2311”, сериен номер AZ7347778.

Спреният за контрол товарен автомобил - марка “MAN”, с peг. № D*******, продължавал да се намира на пътното платно и зад него се образувала колона от други тежкотоварни автомобили. Свидетелят Т. реагирал на ситуацията, като отново подканил водача да отбие вдясно в отбивката на пътното платно, с думите на български език „Отбий“. Водачът на товарния автомобил изпълнил заповедта на полицейския служител и отбил вдясно.

Подсъдимият И. А. отворил шофьорската врата, продължавал да прави гореописаните жестове и мимики, и да търси очен контакт с полицейския служител, като започнал да говори на турски език.

Свидетелят Т. се приближил към шофьорската врата на подсъдимия и поискал документите на турския гражданин за проверка. Подсъдимият погледнал неразбираемо, при което полицейският служител поискал отново документите на английски език. Подсъдимият И. А. имал неадекватно 4 поведение, продължавал с мимиките и жестовете, и свил ръцете си в шепа пред полицейския служител.

Подсъдимият взел паспорта от вътрешността на товарния автомобил и демонстративно поставил един брой банкнота с номинал 50 евро (петдесет евро) и серийни номера: № RE3**** в него, за който по-късно било установено, че е с № *******, и че е издаден от Република Турция на името на И . А. /I. A./ . След това подал документа си за самоличност на полицейския служител за проверка.

При подаване на паспорта от страна на подсъдимия към свидетеля Т., свидетелят видял банкнотата с номинал от 50 евро, сгъната на две и поставена в документа за самоличност. Свидетелят С. Т. недвусмислено възприел сгънатата и поставена банкнота като даване на подкуп от страна на турския гражданин с цел да не бъдат извършени действия по служба, а именно да бъде преустановена започналата спрямо него проверка. Същият задържал документите и веднага уведомил оперативния дежурен център при РУ - П., както и прекия си ръководител за ситуацията с дадените пари. Уведомил и своя колега - свидетелят А. П., който изпълнявал задълженията си във връзка с осигуряване на пътната безопасност и не възприел лично и непосредствено ситуацията.