Решение № 4974 от 27.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13837/2023
- Вид
- Решение № 4974
- Подписан
- 27.08.2024
- Състав
- Любомир Василев, Виктория Недева, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 1, 2 и 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 1, 2 и 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 1, 2 и 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
- § 1, т. 7 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 69 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 69, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 69, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 145 · Закон за съдебната власт
РЕШЕНИЕ
№ 4974 гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир В.ев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100513837 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. П. срещу решение № 20102546/11.09.2023 г. по гр. д. № 4055/2020 г. на Софийски районен съд, 155 състав, с което е отхвърлен искът на П. срещу Т. Н. М. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване по отношение на ответницата, че същата е проявила дискриминационно отношение спрямо ищеца на основание признаците лично и обществено положение, изразяващо се в отказ да го призове за разпит по пр. пр. № 48216/2018 г. по описа на СРП, като по този начин допуснала нарушение на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 ЗЗДискр.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението. Сочи се, че в нарушение на процесуалния закон СРС не е уважил искането на въззивника-ищец за изискване на пр. пр. № 48216/2018 г. по описа на СРП, поради което е направено искане копие от същата да бъде изискано от въззивния съд, което искане е уважено на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че от материалите по посочената преписка ще се установят всички относими към случая обстоятелства – дали ответницата е работила по преписката, дали въззивникът е бил призован и по какъв начин. Сочи се, че от особено значение за спора е докладна на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“, от която се установява, че въззивникът не е призоваван. В жалбата се излагат и оплаквания за допуснати нарушения при преценката на доказателствения 1 материал по делото, и в частност – на свидетелските показания, като се излагат подробни съображения за неправдоподобност на показанията на разпитаните по делото свидетели. Неправилно първоинстанционният съд не обсъдил представените от ищеца призовки, въз основа на които следвало да се направи извод за неравно третиране на П. спрямо сочените от него лица. Освен това се излагат твърдения, че той не е призован, тъй като сигналът му е свързан с корупционни практики на служители на 8 РУ на СДВР. С оглед на това, въззивникът отправя се искане за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Н.
М., чрез адв. В. С., с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.
С обжалваното решение СРС приема, че в противоречие с твърденията на П., че ответницата е отказала да го призове, от доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил призован по телефона по повод подадена от него жалба, разпределена на ответницата, в качеството й на служител на МВР, като призоваването по телефона не е в нарушение на закона. Не е установено ищецът да е бил поставен в понеблагоприятно положение в сравнение с други лица, призовани писмено с призовка.
Поради това искът с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е отхвърлен като неоснователен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Ищецът твърди, че на ответницата Т. М., качеството й на инспектор в Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, била възложена работата по преписка, образувана във връзка с негов сигнал, като тя проявила дискриминационно отношение спрямо него, отказвайки да го призове, за да го разпита, и впоследствие да комуникира с него по телефон. Сочи, че в средата на ноември 2018 г. ответницата му се обадила по телефона във връзка с неговия сигнал, при който разговор той я уведомил, че е в чужбина и ще се яви за разпит, когато се върне в България. Твърди, че през януари 2019 г. осъществил контакт с ответницата и предложил да определят дата за разпит, но тя му казала да я потърси на следващия ден, след което не могъл да осъществи контакт с нея. Поради това ищецът счита, че е третиран по-неблагоприятно в сравнение с други посочени от него лица (например телевизионният водещ С.Т.), на които са изпращани и се изпращат писмени призовки за разпит като свидетели, съдържащи данни за номер на преписка, името на прокурора и за какво е преписката. С поведението си ответницата го дискриминирала на признаци лично и обществено положение, с оглед на високата му обществена активност, изразяваща се подаване на 2 множество жалби и сигнали срещу служители от 08 РУ – СДВР – колеги на ответницата.
С отговора на исковата молба Т. Н. М. излага становище за неоснователност на иска. Не отрича, че й е било възложено извършването на проверка по пр. пр.
48216/2018 г. по описа на СРП, в качеството й на служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, като към момента не е служител на посоченото звено. Твърди, че в изпълнение на указания, дадени от СРП, установила контакт с ищеца на 11.12.2018 г. с оглед призоваването му за снемане на допълнителни сведения по случая, като в хода а разговора П. заявил, че е извън страната и дал допълнителни сведения, касаещи сигнала, без да излага конкретика, и отказал да съдейства. При разговора използвал нецензурни думи и отказал да отговори на зададените му от ответницата въпроси. На 24.01.2019 г. М. отново провела разговор с П., иницииран от него, като му предоставила информация за имената на служителите, на които е възложена работа по преписката, но при опит да уточни подходящо време за среща, той прекъснал разговора. Твърди се, че за разговора е изготвена докладна записка. Поддържа се, че ответницата е приключила проверката, като е изпълнила всички указания, дадени от СРП, в съответствие с нормативните изисквания за извършване на проверка, включително е правила поне два опита да призове ищеца, за да бъде разпитан. Сочи се, че начинът на комуникация с ищеца е бил идентичен с начина за комуникация с всички жалбоподатели, по чиито сигнали се извършва предварителна проверка, възложена на основание чл. 145 ЗСВ, както и че начинът на призоваване от органите на Дирекция „Вътрешна сигурност“ се извършва съгласно чл. 69 ЗМВР. Оспорва се да са налице сочените от ищеца дискриминационни признаци, както и да е налице поразлично третиране на П. спрямо останалите лица.
Като писмени доказателства по делото са прието справка относно извършена проверка по преписка вх. № 513000-9494/21.02.2019 г. по сигнал на Т. П., изготвена от инспектор Р.Н., както и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство въз основа на сигнал на П. за осъществени неправомерни действия от страна на ответницата в качеството й на служител на МВР.
В подкрепа на твърденията си за неправно третиране ищецът е представил призовка до Н.Д.Т., призован по преписка № 338300-3153/2015 на 08 РУ на СДВР – като свидетел. Представени са и призовки до Т. Д. П. по преписка вх. № 513009494/21.02.2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7234/20.02.2019 г. и по преписка вх. № 51300-7011/11.02.2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6046/07.02.2019 г.
Въз основа на приета като доказателство по делото справка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР се установява, че ответницата Т. Н. М. е била служител на дирекцията през периода 20.10.2015 г.-13.05.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. М. и 3
Р.Н..
Свидетелката М. - служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, заявява, че познава ответницата от 2016 г.; че към 2019 г. М. е работила в дирекцията; че знае, че М. е работила по сигнал на Т. П., която информация й е станала известна в процеса на работа; че са били в едно работно помещение, поради което свидетелката е запозната със съответния случай. Спомня си, че в Дирекция „Вътрешна сигурност“ е постъпило постановление от прокуратурата за извършване на проверка на база депозиран сигнал от лицето Т. П. спрямо служители на 08 РУ на СДВР, като било необходимо с подателя на сигнала да бъде проведена беседа за снемане на допълнителни данни с оглед планираните последващи оперативно-издирвателни мероприятия от страна на дирекцията. Свидетелката заявява, че е присъствала на неколкократни разговори на М. с П., проведени по мобилния телефон. Тъй като бюрата им били разположени близо, свидетелката чула разговорите, при които П. категорично отказал да се яви в дирекцията, използвал нецензурни думи и агресивен тон спрямо М. и спрямо служителите на 08 РУ на СДВР. Свидетелката сочи, че за проведените разговори ответницата, съгласно надлежния ред, е изготвила докладни записки, с които ръководството на дирекцията се е запознало. Свидетелката сочи, че в процеса по работа по сигнали се налага да използват мобилни телефони, тъй като в Дирекция „Вътрешна сигурност“ не разполага с лице, което да връчва призовки.
Свидетелката сочи, че М. не е разпитвала други лица, тъй като в такива случаи първоначално се провежда беседа с източника на сигнала, както и че на П. не му е налагана глоба, нито е правено предложение за глобяване.
Свидетелката Н. – охранител на териториална група към отдел „Охранителна полиция“ към СДВР, сочи, че е работила по преписка, образувана по жалби на П., във връзка с която той бил призован по имейл, като свидетелката си спомня, че едната жалба била срещу колегата й Т. Толева (М.), а другата срещу служители на 08 РУ.
Свидетелката не си спомня подробности по жалбата, но сочи, че била свързана с призоваването на П.. Във връзка с тази преписка свидетелката снемала сведения и от ответницата, и от П.. Сочи, че П. бил призован по имейл и се явил пред управлението, а с ответницата се срещната в приемната а министерството и там снела допълнително сведения, като изпратила преписката без да е констатирала нарушения. Свидетелката сочи, че при посочен телефонен номер е практика да се осъществява контакт по телефона.
От приобщената по делото в хода на въззивното производство прокурорска преписка № 48216/2018 г. по описа на СРП, се установява, че същата е образувана по сигнал на Т. Д. П. от 08.11.2018 г., съдържащ твърдения за извършено от началника на 08 РУ-СДВР и неговите подчинени неизпълнение на служебните им задължения, тъй като не са предприели действия във връзка с друг сигнал на П. от 2016 г. за извършено 4 престъпление („кражба на ток“), поради което той счита, че вероятният извършител на това престъпление е прикриван от началника на 08 РУ на СДВР и служителите му. В подадения сигнал П. е посочи телефонен номер за контакт и имейл адрес. С постановление от 14.11.2018 г. на прокурор при СРП на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ е възложено на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР извършването на предварителна проверка, при която да се снемат обяснения от Т. П. и от всички лица, имащи отношение към случая, както и да се извършат други необходими действия с оглед установяване на факти и данни, включени в предмета на проверката. С резолюция от 22.11.2018 г. преписката била разпределена за работа от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на инспектор Т. М..
По преписката е приложена докладна записка от 24.01.2019 г., изготвена от инспектор Т. М., с която е посочено, че на 24.01.2019 г., в 15:45 часа, М. получила обаждане от Т. П., който говорил на висок тон и настоявал да разбере имената на служителя, работещ по жалбата му, с оглед използването на исканата информация при сезиране на други институции във връзка с дейността на 08 РУ на СДВР. Посочено е, че след предоставяне на исканата информация, М. е осъществила опит да договори среща във връзка с извършващата се проверка, при което П. прекъснал разговора.
Данни във връзка с призоваването на Т. П. са налице и в съдържащия се в преписката доклад от 12.02.2019 г., изготвен от инспектор Т. М., от който се установява, че в изпълнение на указанията, дадени от СРП, на 11.12.2018 г. е установен контакт с Т. П. с оглед неговото призоваване и снемане на допълнително сведение по случая. Посочено е, че при проведения разговор П. заявил, че е извън територията на Република България, без да посочи за какъв период, което обстоятелство се потвърдило от служебно извършена справка, според която той е напуснал страната на 11.12.2018 г. през ГКПП Аерогара София. В докладната записка е посочено, че при разговора П. изразил недоволството си от началника на 08 РУ на СДВР, както и от подчинените му служители за бездействието им при изпълнение на служебните им задължения; изложил твърдения, че началникът на 08 РУ на СДВР покровителствал лице, което според П. пребивало нелегално в жилище в ж.к. „Дружба“, без да посочи в какво се изразяват покровителството и отказът да окаже съдействие, използвал нецензурни думи по отношение на служителите на 08 РУ на СДВР, за да изрази разочарованието си, като отказал да изложи конкретна причина, както и да отговори на зададените му въпроси. Посочено е още, че на 24.01.2019 г., в 15:45 часа отново бил проведен разговор, иницииран от Т. П., при който той, на висок тон, настоял да разбере имената на служителя, работещ по сигнала му, която информация му била необходима с оглед използването й пред други институции, които възнамерява да сезира със сигнали във връзка със служители на 08 РУ на СДВР. След предоставяне на поисканата информация, отново бил направен опит за договаряне на среща във връзка с извършваната проверка, при което П. прекъснал разговора.
Разпечатката съдържа 33 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4902020a-010c-4806-ad15-2fafcec2a635