Решение № 461 от 10.12.2021, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№461 10.12.2021г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА

ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия

Г. Динкова КАН дело № 407 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Гурково против Решение № 62 от 09.07.2021 г., постановено по АНД № 384/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-33 от 08.03.2021 г. на Заместник-председателя на ДАМТН –

София, с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 6000 лв.

С касационната жалба се твърди, че въззивното съдебно решение е постановено при наличие касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, тъй като несъответна е правната квалификация на деянието под чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, която не предвижда имуществена санкция за неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 от същия закон. Следващото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание съобразно изискванията на чл.27 от ЗАНН ,предвид че се касае за едно и първо по ред административно нарушение на ЗВ и липса на факти, сочещи на тежест, обуславяща размера от 6000лв. Поддържа се, че не би следвало собственика на язовира да изпълнява задължения за почистването му, когато е отдаден под наем. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени, алтернативно да се измени наказателното постановление в частта относно размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения от чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ.

Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор София, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара

Загора счита, че жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение на Районен съд - Казанлък да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Община Гурково против Наказателно постановление № НЯСС-33 от 08.03.2021 г. на

Заместник-председателя на ДАМТН – София

,с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лв., за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 02.07.2020г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от Закона за водите от контролни органи на ДАМТН проверка на язовир "Паничерево", находящ се в поземлен имот № ***, в землището на сПаничерево, общ.Гурково, който язовир е собственост на Община Гурково съгласно Акт за публична общинска собственост № 18/ 04.02.2011 г., е установено, че не е изпълнено от собственика на язовира задължителното предписание, дадено с констативен протокол № 07-03-15/ 11.02.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос“, със срок на изпълнение 18.05.2020г.

Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от Гурково нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите - неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като основание за налагане на административна санкция. С изложени съображения, че извършеното нарушение е със завишена степен на опасност за населението и държавната инфраструктура въззивният съд е приел, че наложената на санкционираното лице имуществена санкция е правилно определена и няма основания за нейното изменение чрез намаляване.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 във вр. с чл.190а, ал.2 от ЗВ.

Неоснователен е довода на касатора, че административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на основание на която е санкционирана Община Гурково, не предвижда отговорност за неизпълнение на предписание, дадено на основание чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ.

Задължението за изпълняване на предписанията, издадени на основание чл.190 ал.1 т.3, е вменено изрично с разпоредбата чл.190а ал.2 от ЗВ, за чието неизпълнение е предвидена наложената по чл.200 ал.1 т.39 от същия закон имуществена санкция.

Субект на задължението да се почистват и поддържат язовирните стени и съоръженията към тях е собственика на язовирната стена, съгласно чл. 141 от Закона за водите, поради което и субект на предписанията по чл.190а ал.1 т.3 и съответно на задължението за тяхното изпълнение, а оттук и административнонаказателно отговорно лице по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ е именно собственика Община Гурково.

Основателно обаче се явява оплакването на касационния жалбоподател за явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Размерът на имуществената санкция, предвиден в разпоредбата на чл.

200, ал.1, т.3 от ЗВ е в границите от 1000 до 20 000 лева. Индивидуализацията на административното наказание следва да се осъществява при спазване разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция от 6 000 лева, в размер над минималния, като не е изпълнил задължението си да индивидуализира този размер. При определянето му органът е следвало да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а мотиви за преценка на така определеното и наложено наказание не са посочени.

Изложените от въззивния съд съображения, че техническото състояние на язовира е от значение за безопасността на населението и държавната инфраструктура при климатични условия, не са съобразени с установената при извършената проверка изправност на елементите на язовирната стена /констативен протокол № 07-03-15/ 11.02.2020г/, от които зависи предотвратяване на риска от вредното въздействие на водите. В случая не са събрани доказателства, че нарушението е извършено при отегчаващи отговорността обстоятелства и при липса на данни за наличие на предходни нарушения от същия вид, за които Община Гурково да е била санкционирана, с оглед чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, съответно на нарушението, справедливо и достатъчно да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в минималния размер от 1 000 лв., предвиден в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

По тези съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което издаденото НЯСС-33 от 08.03.2021 г. на Заместник-председателя на ДАМТН – София да бъде изменено в частта за наложената имуществена санкция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 62 от 09.07.2021 г., постановено по АНД № 384/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № НАСС-33 от 08.03.2021г. на Зам.председателя на ДАМТН и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НАСС-33 от

08.03.2021г. на Зам.председателя на ДАМТН, с което на Община Гурково, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 6 000лв за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на 1 000лв.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.