Решение № 21817 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21817 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110108090 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявило срещу Д. М. Б., Р. М. Б. и Т. М. А. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца в условията на разделност при квоти:

Д. М. Б. - 1/6, Р. М. Б. - 1/6 и Т. М. А. - 4/6 от следните суми: сумата от 976.95 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: г***************, аб. № ***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 182.01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата от 24.68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2022 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 3351/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което 1 претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. М. Б. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните суми, но не и техният размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Оспорва основанието за начисляване на лихва върху главницата за, както и ответникът да е бил поставен в забава, като нямало основание да се претендира и сумата за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. М. Б. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните суми, но не и техният размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Оспорва основанието за начисляване на лихва върху главницата за, както и ответникът да е бил поставен в забава, като нямало основание да се претендира и сумата за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. М. А. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните суми, но не и техният размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Оспорва основанието за начисляване на лихва върху главницата за, както и ответникът да е бил поставен в забава, като нямало основание да се претендира и сумата за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

2

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: г***************, аб. № ***** на стойност 976.95 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 182.01 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 24.68 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 5.41 лв. за периода от 01.2020 г. до 23.12.2022 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.08.1991 г., се установява, че М.Б.А. закупува следния недвижим имот, а именно:

******************, в град София. От представеното удостоверение за наследници с № 17512 от 14.12.2020 г. издадено от Столична община се установява, че М.Б.А. е починал на 26.11.2020 г., като е оставил за наследници по закон: Т. М. А. – съпруга, Р. М. Б. – син и Д. М. Б. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.

Видно от договор за продажба от 09.08.1991 г. М.Б.А. и Т. М. А. са придобили в режим на СИО процесния имот. Съгласно представеното удостоверение за наследници с № 17512 от 14.12.2020 г., издадено от Столична община М.Б.А. е починал на 26.11.2020 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН ответниците Р. М. Б. и Д. М. Б. са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния имот, а Т. М. А. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на договор от 09.08.1991 г. г. вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот. За задълженията на общия наследодател М.Б.А. до 26.11.2020 г. към ищеца отново следва да отговарят тримата ответници съобразно притежаваните от техния наследодател права върху собствеността, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя, а след смъртта му на 26.11.2020 г. до края на исковия период 30.04.2021 г. отговарят на собствено основание като съсобственици съобразно притежаваните от тях идеални части.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Р.

М. Б. 1/6 и Д. М. Б. 1/6 и Т. М. А. 4/6 . По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, 3 които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за липсата на облигационна връзка.

Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 976.95 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск. В случая всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът Р. М. Б. следва да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 162.82 лв., ответникът Д. М. Б. за 1/6 част от общия размер или за сумата от 162.82 лв., а ответникът Т. М. А. за 4/6 част от общия размер или за сумата от 651.30 лв., в които размери следва да бъдат уважени предявените искове.

След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.

1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 182.01 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., доколкото по делото е отделено за безспорно размерът на мораторната лихва начислена върху главницата за топлинна енергия. Ответниците Р. М. Б. и Д. М. Б. следва да отговарят за сумата от по 30.33 лв., а ответника Т. М. А. следва да отговаря за сумата от 121.34 лв.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е 4 продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.