Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1329 от 01.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2063/2026
Вид
Определение № 1329
Подписан
01.04.2026
В сила
01.04.2026
Състав
Ани Захариева, Аделина Иванова, Мила Панайотова Лазарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно частно наказателно дело № 20261100602063 по описа за 2026 година

Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 25.11.2025г. по НОХД № 10327/25г. по описа на СРС, 13-ти състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП.

За да постанови горното определение първостепенният съд е приел, че са налични съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с описание на процесната престъпна деятелност по чл.325 ал.2 НК досежно квалифициращите елементи, в частност липса на яснота в изложеното фактическо описание относно елементите „изключителен цинизъм и дързост“, отразяване на тези елементи в условията на алтернативност касателно подсъдимите П., Й. и К. и липса на отразени в обстоятелствената част на ОА факти относно елемента „съпротива срещу орган на власт“.В допълнение СРС акцентира и на необходимостта от изрично посочване на причинени на полицейския служител Хр.К. телесни увреди и на необходимостта от изрично уточнение дали действието по раздаване на яйца (включено в обвинението на подсъдимите П. и К.) представлява извършителство или друга форма на престъпно съучастие и в този контекст съзира също нарушения на процесуалните правила по см. на чл.249 ал.1 т.4 НПК.

Срещу определението в частта му и по чл.248 ал.1 т.3 НПК е подаден частен протест от СРП с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна. Релевира се довод за липса на твърдените съществени процесуални нарушения и в тази вр. се излагат определени теоретични аргументи, а единствената конкретика е свързана с 1 елемента „съпротива срещу орган на власт“, като се подчертава изложеният в ОА факт на присъствие на инкриминираната дата и място на полицейски служители, чиито разпореждания са пренебрегнати.

Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден от оправомощен орган в кръга на компетенцията му, в рамките на преклузивния срок по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Въззивният съд приема, че следва да потвърди атакуваното определение на СРС, макар и да не споделя изцяло изложените в същото мотиви.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 4528/23г. е образувано по повод депозиран в съда ОА против шест подсъдими лица с вменено им престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК – съгласно заключителната част, обвинението на всички подсъдими включва квалифициращия елемент „изключителен цинизъм и дързост“, а за подсъдимите Д.Щ., Цв.Т. и И.Б. включва и елемента „деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт“.Както правилно е отбелязал и основния съд, обвинителният диспозитив не страда от пороци и съставомерните елементи на процесното престъпление са изчерпателно и прецизно отразени.

В обвинителния титул обаче се наблюдават несъответствия между обстоятелствена и заключителна част, неяснота и липса на фактическо описание на всички съставомерни елементи, в частност квалифициращия такъв по чл.325 ал.2 НК „съпротива срещу орган на власт“.

На първо място е нужно да се посочи, че в обстоятелствената част на ОА и касателно подсъдимите М.П., С.К. и Ст.Й. след описание на реализираните действия се твърди, че инкриминираното деяние се отличава с „изключителен цинизъм или дързост“, респ. налице е несъответствие с обвинителния диспозитив, в който съюзът „или“ е заменен със съюза „и“, а това от своя страна води до промяна и по същество се оценява за неяснота във волята на държавното обвинение.Действително в материалната норма на чл.325 ал.2 НК този квалифициращ елемент е визиран в условията на алтернативност, но подобна алтернативност е недопустима в ОА, който следва да е ясен и категоричен.

За съществено процесуално нарушение се приема и липсата на описание на конкретни факти относно квалифициращия елемент „деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт“.Според СРС, отразените в тази насока обстоятелства за подсъдимите Б. и Щ. са изключително лаконични, а за подс.Т. въобще липсват.Въззивният съд обаче намира, че факти в този смисъл не са посочени за нито един от горните подсъдими – действително за подс.Т. не са описани никакви обективни действия (а само и 2 единствено относно субективната страна се сочи наличие на съзнание за „пренебрегване на полицейски разпореждания“), а за останалите двама подсъдими са отразени определени действия (съответно по изблъскване с ръка на ст.полицай К. за подс. Щ. и по хвърляне на яйца с червена боя за подс.Б.), но тези действия не носят характеристиките на съпротивителни такива, а представляват по-скоро нападение.В случая в ОА не е описана никаква конкретна и то активна деятелност на присъстващите на място полицейски служители в насока дадени разпореждания и то такива, изискващи определено поведение от подсъдимите, като именно по този повод последните да са оказали съпротива.Както вече се отбеляза, за подс.Т. липсва всякакво фактическо описание, а отразените обстоятелства касателно подсъдимите Щ. и Б. носят фактическа информация за нападение, а не за съпротива.Т.е. в тази насока проверяваното определение е правилно такова и визираното в същото процесуално нарушение е съществено и подлежи на отстраняване.

Останалите изложени в определението на СРС доводи са неправилни и визираните нарушения не се оценяват за такива.Според първостепенния съд, обстоятелствата, запълващи основния състав на престъплението, се различават от тези, запълващи квалифициращите елементи и следва по ясен начин да бъдат описани фактите, относими към елемента по чл.325 ал.2 НК „изключителен цинизъм и дързост“.Тук е нужно да се подчертае, че държавното обвинение е изложило конкретни обстоятелства, касаещи време, място, заобикаляща действителност и конкретно реализирано от подсъдимите поведение, като именно тези обстоятелства в своята съвкупност са приети за действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост.Т.е. даденото описание е достатъчно, доколкото изключителният цинизъм и дързост е белег на самото изпълнително деяние.По мнение на СГС, мотивното изложение на основния съд за налагащо се описание на „конкретните действия, които водят до това то да се отличава с особена дързост или цинизъм“ изисква по-скоро анализ на вече описаните действия, а не отразяване на допълнителни факти.Т.е. в тази вр. проверяваното определение е неправилно и отразената констатация не представлява съществено процесуално нарушение.

Не се оценява за съществено процесуално нарушение и твърдението на СРС, че липсва яснота дали осъщественото от някои от подсъдимите поведение по раздаване на яйца е форма на извършителство или друга форма на престъпно съучастие.В тази вр. ОА е ясен и липсва несъответствие между обстоятелственото описание и обвинителния диспозитив – деятелност в горния смисъл е инкриминирана за подсъдимите М.П. и Сл.К. и изрично се твърди, че същите както лично хвърляли пълни с червена боя яйца, така и раздавали такива яйца на други неустановени лица, като именно това им поведение е възприето за форма на извършителство на хулиганските действия и самото обвинение в заключителната част на ОА е формулирано по този начин.Т.е. това е волята на държавното обвинение и самото престъпление е квалифицирано за извършителство, съобразно текстовата и цифрова правна квалификация.

3

Въззивният съд не приема за основателен и довода на СРС за необходимост от изрично посочване на причинени на полицейския служител Хр.К. телесни увреди – в случая на подс.Щ. не е повдигнато обвинение за причинена телесна повреда, респ. не е нужно детайлно описание на евентуално причинени телесни повреди на полицейския служител.

В заключение СГС подчертава, че независимо от частичната ревизия на отразените в определението на СРС доводи, то в процесния ОА се наблюдават съществени процесуални нарушения, подлежащи на отстраняване.

При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.11.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 10327/2025г. по описа на СРС, н.о., 13ти състав, с което определение е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4