Определение № 17822 от 24.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9958/2025
- Вид
- Определение № 17822
- Подписан
- 24.09.2025
- В сила
- 24.09.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т.1,2 и 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т.1,2 и 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т.1,2 и 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 153 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17822 гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20251100509958 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 174180/19.05.2025 г. по описа на СРС, депозирана от адв. Д.С., процесуален представител на ответника в производството против определение 18 657 от 24.04.2025 г. на СРС, 51 състав по гр.д. 41 968/23 г., с което е оставено без уважение заявеното искане по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта, относно разноските. Моли обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК да бъде отменено като бъде постановено друго, с което да му бъде присъдена сума за адвокатско възнаграждение по повод осъществената от него правна защита по делото на основание чл. 38 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗА.
Ответникът по частната жалба, ищец в производството „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал становище по частната жалба в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, в което са наведени доводи за нейната неоснователност.
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:
Установява се от събраните по гр. д. № 41 968/23 г.
1 на СРС, 51 състав доказателства, че делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, след проведено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, против Л. И. А. по установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 ал.1 от ЗЕ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване дължимост на парични вземания.
С решение 16882/17.09.2024 г. СРС, 51 състав е отхвърлил предявените искове като е обективирал извод, че не се следва адвокатско възнаграждение предвид липсата на представен договор за правна защита и съдействие, а е представено само пълномощно.
С молба от 17.10.2024 г. процесуалният представител на ответника е сезирал СРС, 51 състав с искане за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
С обжалваното определение СРС, 51състав е оставил без уважение молбата на ответника, заявена по чл. 248 ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 36 ЗА постановява, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и неговия клиент, а при липса на договор - по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. В нормата на чл. 38 ЗА е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочените в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 категории лица.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ включват наличието на следните предпоставки: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА и в съответното производство да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените кумулативни предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат/определение №163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. на І ГО. на ВКС, определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на І ТО на ВКС, определение №442 от 28.06.2019г. по ч.т.д.№502/2019г. на ІІ т.о. на ВКС/.
2
Видно от приложеното пълномощно /стр.17 в заповедното производство/ адв. С. е осъществил правна защита и съдействие на основание чл. 38 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗА. С постановеното съдебно решение, заявените срещу доверителя му искове са изцяло отхвърлени. Заявено е и своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по сочения ред, видно от депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, където е обективирано искането. Налице са всички изискуеми предпоставки в закона за определяне на адвокатско възнаграждение по сочения ред на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.
На следващо място, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е само за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно като отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 на ЗА /определение 862/24.10.2023г. по ч.т.д.
№1276/2023г. на І ТО на ВКС/. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в производството следва да се определи в размер на 400 лв.
По тези съображения обжалваното определение на СРС, 51 състав като неправилно следва да бъде отменено като бъде постановено друго, с което да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските като на процесуалния представител на ответника се присъди сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
Воден от горното, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение 18 657 от 24.04.2025 г. на СРС, 51 състав по гр.д. 41 968/23 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение 16 882/17.09.2024 г., постановено по гр. дело 41 968/2023 г. по описа на СРС, 51 състав в частта относно разноските като:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК 831609046 да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Д.Ц. С., ВрАК, с адрес: гр. София, ул. ********, офис 3 сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението не полежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4