Определение № 499 от 02.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Сливен, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500277 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Благоев пълномощник на С. И. С., ЕГН********** от гр.Сливен, ********* против определение №340/09.05.2024г. постановено по гр.д.№ 309/2024г. по описа на Новозагорския районен съд, с което е бил постановен отказ от допускане на обезпечение на предявения от жалбоподателката иск против Община Сливен чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изп.дело № 3596/2023г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно, тъй като неправилно РС не е изискал като доказателство по делото изп.дело № 3596/2023г., на ЧСИ Грозева в кориците на което се съдържали данни за настъпило погасяване на претендираните от Община Сливен суми. Освен това РС е можел да даде указания на жалбоподателя за отстраняване на нередностите, както в исковата молба, така и по отношение на нередовностите по искането за налагане на обезпечение. Страната посочва, че неправилно РС е изисквал внасянето на държавна такса по искането и за допускане на обезпечение, тъй като отделна такса се дължала единствено ако се касае за обезпечаване на бъдещ иск, а когато иск вече е предявен, държавна 1 такса не се събира.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено. Страната е направила искане да се изиска и приложи изп.дело № 3596/2023г., на ЧСИ Грозева.

Съдът намира доказателственото искане на жалбоподателя за неоснователно. В настоящето производство не може да се извърши преценка касаеща материалните въпроси на исковото производство (настъпила погасителна давност), а от представената с жалбата покана за доброволно изпълнение се установява, че изпълнително дело за събиране на сумите по АУ 02-1/2018г. на Община - Сливен е образувано пред ЧСИ Грозева.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Нова Загора е било образувано гр.д. №309/2024г. във връзка с депозирана искова молба от С. И. С. против Община Сливен. В исковата молба се твърди, че пред ЧСИ Грозева е било образувано изп.дело № 3596/2023г., за събиране на сумите по АУ 02-1/2018г. на Община - Сливен, за които е настъпила погасителна давност. Направено е било искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изп.дело № 3596/2023г., на ЧСИ Грозева. Било е поискано съдът да изиска изпълнителното дело за да се запознае с него. В исковата молба ищецът/жалбоподател не е изложил факти и обстоятелства, които да обосновават допустимостта на исканото обезпечение.

Към исковата молба не е бил приложен документ удостоверяващ заплатена държавна такса, поради което тя била оставена без движение с разпореждане № 770/05.04.2024г. Разпореждането на съда било получено от жалбоподателя на 09.04.2024г. и е следвало в срок до 16.04.2024г. същият да внесе дължимата държавна такса и да представи доказателства за това.

Държавната такса е внесена на 16.04.2024г. Към исковата молба не е бил приложен и документ удостоверяващ наличието на соченото от ищеца изпълнително дело № 3596/2023г., на ЧСИ Грозева, поради което същото е било изискано от съда на 18.04.2024г. ЧСИ писмено отговорил на РС – Нова Загора, че оригиналът на изп.дело не следва да му бъде изпращан, а копие от него би могло да бъде предоставено след заплащане на дължимата държавна такса от страната.

2

На 08.05.2024г. докладчикът по делото – съдия Златева се отвела и делото било разпределено на съдия Минчев.

На 09.05.2024г. било постановено обжалваното определение № 340. С него съдът приел, че по искането за допускане на обезпечение следва да се произнесе в деня на получаване на делото (извършено разпределение от 09.05.2024г.) и поради естеството на обезпечителното производство не може да дава указания на страната за отстраняване на нередовности, а да съобрази наличните такива. В случая не били представени доказателства, които да установяват наличието на изпълнително дело между страните за сумите и основанията посочени в исковата молба, а освен това не била заплатена държавна такса за обезпечителното производство.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 27.05.2024г., а честната жалба е депозирана на 03.06.2024г. (п.к.), в рамките на законоопределения срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 391 ал.1 от ГПК е посочено, че обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако 1. Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.395 (2) от ГПК, съдът следва да се произнесе по исканото обезпечение в деня на депозиране на молбата за допускането му. В това производство поради бързия и неотложен характер, съдът не дължи указания на страната за отстраняване на констатирани нередовности. Той се съобразява с представените по делото доказателства. В случая е била налична една искова молба, в която са изложени твърдения за образувано изпълнително дело между страните по иска. Това твърдение на страната не е подкрепено с никакви доказателства, а и служебно на съда няма как да е известно наличието му.

В тази хипотеза дори не може да се обсъжда предполагаемата обезпечителна нужда (предвид твърдения характер на парично вземане), тъй като делото е лишено от всякакъв доказателствен материал. Следва да се 3 съобрази и обстоятелството, че ищецът не е посочил дори в едно изречение, какви биха били вредните последици за него от неналагане на исканата обезпечителна мярка и как би се затруднило изпълнението на съдебното решение по предявения иск, ако той бъде уважен. Такова твърдение, макар и голословно е изложено едва с частната жалба.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че не дължи отделна такса във връзка с исканото обезпечение, но това обстоятелство не се отразява на крайния резултат по исканото обезпечение.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от адв.Благоев, пълномощник на С. И. С., ЕГН********** от гр.Сливен, ********* против определение №340/09.05.2024г. постановено по гр.д.№ 309/2024г. по описа на Новозагорския районен съд .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4