Определение № 248 от 20.06.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Смолян, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500261 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 ГПК

Постъпила е частна жалба с вх.№1763/29.05.2024г от адв.Е. И. пълномощник на

Ф. А. Б. против определение № 243/ 17.05.2024г., поставено по гр. дело №320/ 2023г по описа на районен съд –Мадан,в частта с която е оставена без уважение молба вх. № 1465/29.04.2024 г. от Ф. А. Б., чрез пълномощника адв. Е. И. с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските присъдени на ответника „К.“ ЕАД..Счита постановения съдебен акт за неправилен и изцяло лишен от мотиви, досежно доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди ,че в настоящия случай първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е зачел член 101, nap. 1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори - предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени. Сочи ,че изрично в съображение 40-то от решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, следното: „макар да е вярно, че член 101 ДФЕС засяга единствено поведението на предприятията и не се отнася до законови или подзаконови мерки на държавите членки, това не променя факта, че този член, разглеждан във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, който установява задължение за сътрудничество между Съюза и държавите членки, задължава последните да не приемат или запазват в сила мерки, дори от законов или подзаконов характер, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията .Твърди ,че съображение 40-то от решението по дело С-438/22, СЕС ясно акцентира, че съобразно принципа на лоялното сътрудничество, ако България чрез законодателния си орган приеме тарифа за цената на адвокатските услуги, тя 1 ще наруши Съюзното право в областта на конкуренцията.Твърди ,че антиконкурентният ефект не може да бъде постигнат чрез замяна на тарифата по НМРАВ с тарифата по НЗПП и определянето на адвокатско възнаграждение произволно без всякакви обективни критерии ,при които не се отчита освен фактическата и правна сложност на делото, то и цената на иска, съдът, нарушава Съюзното право в областта на конкуренцията.

Нарушението от страна на българските съдилища на правото на ЕС, включително на практиката на СЕС е основание за образуване и водене на наказателна процедура срещу държава - членка по реда на чл. 258 от Договора за функциониране на европейския съюз. Съгласно постоянната практика на СЕС, един неправилен окончателен съдебен акт е основание за образуване на процедура по чл. 258 ДФЕС .Определяйки произволно адвокатското възнаграждение, без ясни и обективни критерии и в условията на неразумност и непропорционалност, счита ,че районния съд демонстрира непознаване на основите на конкурентното право.

Принципът, залегнал в основата на член 81, параграф 1 (настоящ член 101, nap. 1 ДФЕС), изразен в практиката на общностните съдилища, е, че всеки икономически оператор трябва независимо да определя политиката, която възнамерява да провежда на пазара .Сочи съдебна практика. Моли въззивния съд да има предвид ,че при съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.24г.по дело С-438/22г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение,тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.

101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право.Твърди че в запитването си по дело С-438/22г. националната юрисдикция Софийски районен съд отправя и въпроси по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението за разноски за адвокатско възнаграждение, на които не е получил отговор, тъй като в чл. 101 ДФЕС не е налице подобна уредба. В съображение 25-ти, in fine от решението по дело С-438/22г. съобразява, че запитването на СРС касае разумността на възнагражденията, чието възстановяване е възложено на загубилата страна.За да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия счита ,че следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С57/15 на СЕС относно „разумността" на разноските за адвокатско възнаграждение. С решение по дело С-57/15 СЕС е извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски" и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от [спечелилата делото] страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на [загубилата делото] страна ,освен ако това не се позволява от съображения за справедливост".Поради това намира ,че тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С-57/15 на СЕС.

2

Според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право - с. 25 и диспозитива на решението. Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла .Твърди ,че СЕС в съображения 56то, 58 - мо и диспозитива стига до заключението, че ако в рамките на процесуалната си автономия държавите членки предвидят режим на възстановяване на адвокатските хонорари, съдържащ ограничение на сумата, която трябва да заплати продавачът или доставчикът, осъден да понесе съдебните разноски,държавите членки следва да определят граница, позволяваща разноските на потребителя да бъдат възстановени в разумен размер, който е пропорционален на разходите по съдебното производство относно неравноправния характер на договорна клауза, за да започне потребителя подобно дело. Счита ,че в настоящият случай, районният съд не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно изведеното в практиката на СЕС, че като критерии следва да бъдат преценявани предмета на спора, цената на иска или труда.

Съдът е посочил, че делото не се отличава с правна сложност, но не е съобразил, че тя е противоречива, за което свидетелства и новопостановеното решение от 21 март 2024г. по дело С.Р.Г.срещу „П. К. Б." ЕООД.Счита че районния съд само формално е посочил извършеният от адвоката труд, без да е изследвал реално положения труд в часовете, положени от адвоката по изготвянето на исковата молба и на заявлението по хода на делото, в които следва да бъдат включени и усилията за проучване на релевантната, развиваща се практика на ВКС и на СЕС. В това отношение моля съдът да съобрази заключението на генералния адвокат г-жа J.К., представено на 12 септември 2013г по дело С-530/11 на СЕС и по -конкретно съображение 68мо от същото, съгласно което Генералният адвокат оборва доходите на Обединеното кралство и на И., които твърдят, че процесулният представител на страната може да се откаже от възнаграждение и така да осигури защита на правоимащия съгласно правото на ЕС субект.

Освен това, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, по аналогия счита ,че следва да се приложи и разрешението изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 по дело С-57/15 и разубеждаващият ефект от иск, както и разрешението по решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г. на СЕС в хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи. Счита ,че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 ЗА, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално-затруднени 3 потребители. Съобразно практиката на СЕС, присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена. Адвокатите като икономически оператори, за да покрият разноските за осъществяване на дейността си и за да реализират печалба, ще започнат да работят не с цел качество на услугите, а с цел по-голям оборот. Счита ,че подобно поведение ще има като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 101 ДФЕС.

Моли въззивния съд да обърне внимание ,че ответното дружество НЕ Е направило възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските .Счита , че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Поради това моли въззивния съд да отмени определение № 243/ 17.05.2024г., поставено по гр. дело №20/ 2023г., гр. състав по описа на районен съд Мадан, като неправилно и незаконосъобразно и постанови съдебен акт, с който определи адвокатско възнагражденията при условията на разумност и пропорционалност.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№1900/10.06.2024г от К. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № * (сграда А), ет. *, Бизнес център „Б.“, представлявано от изпълнителния директор С. Я., чрез ст. юрисконсулт Е. В., Счита подадената частна жалба за неоснователна .Установява ,че константна е съдебната практика, че при определяне размера на дължимото за предоставена правна помощ възнаграждение националният съд следва да извърши конкретна спрямо случая преценка относно действителната правна и фактическа сложност на производството и спрямо резултата от преценката да вземе решение дали да приложи наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба. В случаите когато размерът на възнаграждението по въпросната наредба (в случая Наредбата за МРАВ), не съответства на положения от адвоката труд за конкретното производство, счита ,че съда е длъжен да откаже да я приложи, тъй като „освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане 4 на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС.“Поради това счита ,че в случая спорът се свежда до въпроса какъв размер на адвокатския хонорар е икономически обоснован и справедлив за конкретното производство, така че той да съответства на количеството и качеството на положения от адвоката труд. Моли при разглеждане на частната жалба въззивния съд да вземе предвид, че по делото са налице безспорни факти, от съществено значение за решаването на спора - сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство и тяхното съдържание.