Решение № 154 от 16.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Русе, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Д като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20214520106662 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание по чл.200 КТ.

Ищецът Г. А. С. чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, уточнена с молба вх. №306/07.01.2022г., че от 02.08.2017г. е бил в трудово правоотношение с ответника “РЛГ-България“ ООД гр. Русе, при когото е изпълнявал длъжността “шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона“. Управлявал товарния автомобил по различни курсове в държави от Европейския съюз. На 01.08.2020г. бил командирован с група шофьори в гр.

Касел, Германия. Във връзка с предстоящото им завръщане в България тръгнали със служебен бус към офиса на дружеството, когато при слизане от превозното средство се спънал в колана на седалката и паднал на земята.

Получил счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. След пристигане в България на 03.08.2020г. постъпил на лечение в МБАЛ Търговище АД, ортопедо-травматологично отделение, където бил опериран, било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. На 06.08.с.г. бил изписан за домашно лечение, продължило шест месеца, през което време получавал обезщетение за временна неработоспособност. За инцидента бил съставен акт за трудова злополука. В резултат на претърпяната 1 трудова злополука претърпял много физически и психически страдания, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. Като шофьор бил застрахован при трудова злополука в ЗАД “Булстрад Виена Иншуранс Груп“, където била заведена щета №360719202100021 и му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 336 лв. Претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и реално получената сума от застраховка и болнични в размер на 46231 лв. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата 46231 лв на основание чл.200 КТ за претърпените имуществени вреди при трудова злополука на 01.08.2020г., представляваща разлика между получаваното трудово възнаграждение и реално получената сума от застраховка и обезщетение за временна неработоспособност, заедно с лихва за забава върху обезщетението от датата на увреждането до окончателното изплащане и разноските по делото.

Ответникът “РЛГ-България“ ООД гр. Русе, представляван от управителите Дмитри Коваленко и Явор Живков Гелков, заявява, че искът е неоснователен. Оспорва описаните в исковата молба обстоятелства, довели до полученото увреждане – счупване на ръка. Възразява, че увреждането на ищеца е настъпило след предизвикан от него скандал в превозното средство на работодателя и изричното му настояване шофьорът да спре на произволно място на пътя, за да се саморазправи с колега. Счита, че ищецът умишлено е причинил настъпилата вреда. При неуважаване на възражението за умишлено причиняване на увреждането, то прави възражение за груба небрежност и съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, което е основание за намаляване на обезщетението с 90 %. Оспорва размера на претендираното обезщетение за вреди – не е посочен период, за който същите се претендират.

Заявява, че в периода на временна неработоспособност ищецът е получил сумата 3367.43 лв, както и 336 лв от застраховател. Моли обезщетението да се намали, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва. Претендира разноски.

По искане на ответника “РЛГ-България“ ООД и на основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът с определение в съдебно заседание на 26.05.2022г. е допуснал привличането на трето лице ЗЕАД “Булстрад Виена Иншуранс Груп”, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление гр. София, район “Триадица”, ул. “Позитано” №5, представлявано от Теодор Илиев Илиев и 2

Иво Ивов Груев, изп. директори.

Третото лице ЗЕАД “Булстрад Виена Иншуранс Груп” чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на иска.

Възразява, че настъпилата на 01.08.2020г. трудова злополука е свързана с нарушаване на правилата за безопасност от страна на работника-ищец. На основание чл.201, ал.2 КТ прави възражение за виновно поведение от страна на ищеца и за съществено съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Моли искът да бъде отхвърлен или – алтернативно, отговорността на работодателя и застрахователя да бъде намалена поради допусната груба небрежност от пострадалия.

По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел на ответника, прието е заключение на счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от Трудов договор №767/02.08.2017г., ищецът е бил в трудово правоотношение с “РЛГ-България“ ООД от 03.08.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1 КТ - със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Бил е назначен на длъжност “шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона“ при уговорено основно трудово възнаграждение 460 лв и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 5 лв. С Допълнително споразумение, считано от 01.08.2020г., трудовото правоотношение е било изменено на основание чл.119 КТ, като уговореното основно месечно трудово възнаграждение е било увеличено на 610 лв, допълнителното възнаграждение, включващо възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 % за всяка година, отработена на същата или сходна длъжност, нощен и извънреден труд.

Установено е, че изпълняваната от ищеца превозна дейност се е осъществявала в рамките на Европейския съюз (Допълнително споразумение към трудовия договор, т.1).

Установено е, че на 01.08.2020г. на връщане от командировка в Германия на път за България Г. А. С. е претърпял трудова злополука – при слизане от служебен микробус паднал на земята и получил травма в областта на лявата гривнена става. Изпитал силна болка и спешно бил превозен до болница в гр. Касел, Германия, където му била положена гипсова имобилизация. На 03.08.2020г., след пристигане в България, постъпил за 3 оперативно лечение в МБАЛ гр. Търговище и е бил изписан на 06.08.2020г. с препоръка за домашно лечение и ЛФК (Епикриза на МБАЛ Търговище АД, ОТО).

Ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност вследствие злополуката от 01.08.2020г. до 31.03.2021г., видно от представеното Удостоверение №25-00123273/12.04.2021г., издадено от НОИ, ТП- Търговище (л.32).

Установено е също, че работодателят/осигурителят “РЛГ-България“ ООД на 03.08.2020г. е декларирал злополуката с ищеца като трудова Декларация за трудова злополука с вх. №32/04.08.2020г. на ТП на НОИ - Русе.

Тричленна комисия, съставена от служители на осигурителя, извършила разследване, за резултатите от което съставила приложения по делото Протокол за трудова злополука №11/03.08.2020г. В протокола е посочено, че злополуката е настъпила вследствие невнимание от страна на пострадалия при слизане от служебен микробус.

С Разпореждане №32/12.08.2020г. на длъжностното лице в Териториално поделение на НОИ - Русе злополуката е установена като трудова по чл.55, ал.1 КСО. В Разпореждане №32/12.08.2020г. изрично е посочено, че внезапното увреждане здравето на Г. А. С. е станало през време и по повод на извършваната работа - при слизане от служебен автобус по време на командировка в Германия, при което паднал и наранил китката си.

Съгласно чл.200, ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник/служител има вина за настъпването им. Съгласно чл.200, ал.3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Предмет на делото е обезщетение за имуществена вреда от трудова злополука, станала на 01.08.2020г., в размер 46231 лв, представляващо разликата между получаваното трудово възнаграждение и реално получената сума от застраховка и болнични (обезщетение за временна 4 неработоспособност).

Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране отговорността на ответното дружество, като работодател на ищеца.

Свидетелят В В С установява чрез показанията си, че няколко шофьори, служители на ответника, в т.ч. и ищецът Г. С., изпълнявали трудовата се дейност в Германия. В една петъчна вечер на месец май 2021г. или 2020г. - не помни конкретна дата, тръгвали за България. Натоварили се седем-осем човека в служебния микробус, но един от шофьорите – К., закъснявал.

Пътьом трябвало да се отбият до офиса на дружеството, намиращ се на 15 км към град Касел, за да вземат документите на микробуса и пощата за България и междувременно К. пристигнал. Настанили се в служебния автомобил и потеглили около 22.00 часа за България. На около 150-200 метра от базата (офиса) Г. С. обидил колегата си К., затова че е закъснял и ги е забавил.

Двамата се скарали, “сдърпали” се. В микробуса било тясно и шофьорът се притеснил. Спрял микробуса на самото шосе, на нерегламентирано място на пътното платно. К. и Г. слизали, когато се чуло Г. да вика, че си е счупил ръката. Свидетелят не е видял двамата да се бият и не е разбрал дали при слизането Г. се е подхлъзнал или се е “закачил” на колана на седалката.

Когато всички излезли навън, видял, че Г. е на земята и че ръката му е счупена, костта на ръката му била изпъкнала. Оказали помощ на Г., за да отиде в болница, където пострадалата му ръка била гипсирана и едва през нощта, около 2.00 часа, продължили пътуването си за България.

Показанията на свидетеля, който е присъствал на събитието и има непосредствени впечатления от релевантните факти, не са оспорени и съдът ги приема за достоверни.

Механизмът на злополуката е безспорно установен от наличните писмените доказателства и показанията на свидетеля С.

Установено е, че ищецът е претърпял имуществена вреда и работодателят му дължи обезщетение за разликата между причинената вреда имуществена, включително пропуснатата полза и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – чл.200, ал.3 КТ. В този случай имуществената вреда (пропусната полза), която се дължи от работодателя, представлява разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и 5 полученото обезщетение за временна неработоспособност.

Видно от заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно в съдебно заседание на 06.10.2022г. от вещото лице Й. Д М., базирано на документална проверка в счетоводството на ответното дружество и на доказателствата по делото, на Г. А. С. е начислено и изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от работодателя за първите три дни от злополуката и от НОИ-ТП гр. Търговище (Удостоверение №2500123273/12.04.2021г.), общо за периода от 01.08.2020г. до 31.01.2021г., вкл., в размер на 3442.43 лв. Експертизата установява още, че работодателят “РЛГБългария“ ООД със застрахователен сертификат към задължителна застраховка “Трудова злополука“ №36071917603000007/16.09.2019г., валидна в периода 21.09.2019г.-20.09.2020т., е застраховал в ЗЕАД “Булстрад Виена Иншуранс Груп” всички работници и служители, работещи по трудов договор, със застрахователна сума в седемкратен размер на годишната брутна работна заплата, с покрити рискове в резултат на трудова злополука, в т.ч. и при временна неработоспособност (л.19). Застрахователят ЗЕАД “Булстрад Виена Иншуранс Груп” е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 336.00 лв. Общо полученото обезщетение е в размер на 3778.43 лв.

Трудовото възнаграждение, което би получил ищеца при условие, че е полагал труд на работното си място, изчислено от експертизата съгласно правилото на чл.228, ал.1 КТ, възлиза на 4200.00 лв. При това положение разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност по общественото осигуряване възлиза на сумата 480.70 лв.