Решение № 260139 от 15.09.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№І-226 15.09.2020година, гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова

2.мл.с.Детелина

Димова при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1511 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на З. П.Ч. с ЕГН ********** от с.***, против Решение №149/12.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1114/2017г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-въззивник против ответниците М.Х.К.,Х.А.К., и С.А.К. иск – за признаване за установено, че З.Ч. е собственик на реална площ от 50 кв.м. от имот № ***/бивш УПИ ХV-346,кв.42/,представляваща разликата между нанесената кадастрална и регулационна граница между имота на ищеца и на ответниците/с ид.№***,бивш ХVІ-347/,кв.42 и че е налице грешка в кадастралната карта на с.Оризаре,изразяваща се в погрешно нанасяне на спорната част от 50 кв.м. като част от имот с ид.№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Оризаре, община-Несебър, вместо като част от ПИ с ид.№ *** по КККР на с.Оризаре; като неразделна част от решението на първоинстанционния съд са обявени скици, изготвени от вещото лице Таня Пашова;присъдени са разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди,че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба се цитират пасажи от първоинстанциононото решение, като се излагат съображения за неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка по делото, довела до незаконосъобразни правни изводи. В тази връзка се излагат аргументи ,основани на събраните по делото доказателства като комбинирана скица на инж.В.Танева при Община-Несебър, скица на Община-Несебър,нот.акт за собственост .Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени.Моли се допускане на допълнителна задача към вещото лице, която е формулирана във въззивната жалба,както и изготвяне на комбинирана скица на спорния имот,което искане е уважено от въззивния съд.Въззивникът , чрез процесуалния си представител адвокат Елена Иванова, поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; моли присъждане на разноските , представя подробна писмена защита.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Х.К. и С.К., двамата действащи чрез процесуален представител адв. Женета Иванова, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна с изложени съображения по всеки пункт от същата жалба.Сочи се, че жалбоподателят не оспорил заключението по СТЕ в открито с.з., не поискал назначаване на повторна или на допълнителна СТЕ, поради което оспорване на заключението едва с въззивната жалба било преклудирано.В тази връзка моли доказателственото искане на въззивника да не се уважава.Въззиваемите, чрез процесуалния си представител адвокат Женета Иванова , оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, моли присъждане на разноските по делото, за което представя списък на разноските. В случай, че въззивната жалба бъде уважена, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Бургаски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на въззивника-ищец З.П.Ч. против ответниците М.Х.К., Х.А.К. и С.А.К., с искане за признаване за установено спрямо ответниците, че е налице грешка при изготвяне на кадастралната основа на кадастралната карта на с.Оризаре, одобрена със Заповед РД-18- 26/08.07.2005 г. на ИД на АК, в частта й, касаеща границата между поземлени имоти с идентификатори *** и ***, изразяваща се в това, че имотната граница между тези два поземлени имота е нанесена погрешно в кадастралната карта и че към момента на одобряване на кадастралната карта на с.

Оризаре ищецът З.П.Ч. е бил собственик на 50 кв.м от имот с идентификатор ***,/бивш- УПИ шестнадесет-347,кв.42/, която площ представлява разликата между нанесената кадастрална и регулационна граница на двата съседни имота и е с местонахождение: южната част на имот с идентификатор *** при граници: север и изток-имот с идентификатор ***, юг-имот с идентификатор ***,запад-улица /след уточнение на исковата претенция с нарочна молба /л. 64 от делото на НРС, прието с протоколно определение от 24.04.2018г./л. 67 от делото на НРС/.

Ищецът сочи,че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, който според скица от кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Оризаре,одобрени със

Заповед от 08.07.2005г., е с площ от 868 кв.м. По регулационния план на с.Оризаре от 1977година този недвижим имот е представлявал

УПИ XV-346, кв. 42, целият с площ 967 кв.м.

Ищецът изтъква констатираната разлика в площта на имота му по така сочените планове на селото ,която площ съществено се различавала и от площта на недвижимия имот по нотариален акт за дарение № ***, том *, дело № *** от 0*.**.19**г. на Поморийски районен съдия ,възоснова на който се легитимира за собственик на дворно място с площ от 890 кв.м, съставляващо парцел XV-346, в кв. 42 по плана на с.Оризаре, при граници: от две страни улици, парцел XIV-362 и А. С. М..

Освен намаляване площта на имота по КККР на с.Оризаре от 2005г. спрямо посочената квадратура в плана от 1977г. и площта по нотариален акт от 1983година , ищецът Ч. твърди, от известно време забелязал, че ответниците започнали да изместват оградата между двата им съседни имота и да отнемат част от неговия имот. Излага твърдения за извършени замервания на имота от геодезисти през

2013г. ,премахване на поставените от тях колчета при трасиране на границите;изграждане от ответниците на гараж в част от имота на ищеца и засяването му с трайни насаждения.

В писмен отговор ответната страна оспорва предявения иск като неоснователен; оспорва всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства, като твърди, че са неверни и не отговарят на действителното фактическо и правно положение;оспорва се правото на собственост на ищеца Ч. върху претендираните от него 50 кв.м. от имот с идентификатор № ***.Относно твърдението на ищеца, че по кадастралната карта имотът му бил с 99кв.м. по-малко от парцела му по регулационния план на с.Оризаре от 1977 г., ответниците считат този факт за неотносим към правото на собственост на ищеца, тъй като регулационният план от 1977 г. не бил приложен и същият не създавал права на собственост за ищеца.

Твърдят, че неприложената дворищна регулация по плана на с.Оризаре от 1977г. не създава права на собственост върху парцела и върху придаваемите към него части в полза на ищеца. Неоснователно и неотносимо към спора било твърдението на ищеца, че имотната граница между двата имота не съответствала на регулационната граница, тъй като след като регулацията не била приложена, нямало как имотните граници да съответстват на регулационните.Представят се и се ангажират доказателства.

От представените и събрани пред районния съд доказателства, както и от допуснатата пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза по искане на въззивника Ч. се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, а и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, дело № *** от 0*.**.19**г. по описа на РС-Поморие /л.4 от делото на НРС/ се установява, че П. К. Ч. е дарил на **** си –ищеца З.П.Ч.,недвижим имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО в с.Оризаре, общ.Несебър, обл.Бургас, на площ от 890 кв.м,съставляващо парцел ХV-346, в кв.42 по плана на селото, при граници: от две страни улици, собствен парцел ХІV-362 и А. С. М..

От представената с исковата молба скица на поземлен имот № 15-567225 от 13.11.2017г. по действащата кадастрална карта за с.Оризаре, общ.Несебър, обл.Бургас, е видно, че имотът на ищеца Ч. представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 868 кв.м, при съседи: ***, ***, ***, *** /л.7/.

Видно от удостоверение за наследници № 15/

11.04.2018г. на Община Несебър е видно,че ответниците по делото са наследници на А. С. К., бивш жител бивш жител на с.***, починал на 22.10.2009г. /л.65/. От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№ 12 от 30.03.2018г. на Община Несебър, името А. С. К. и имената А. С. М. и А. С. М. са имена на едно и също лице /л.66/.Видно от представеното пред въззивната инстанция удостоверение за наследници № 21/01.04.2019г./л.59/,след приключване събиране на доказателствата пред

РС-Несебър, на 26.03.2019г. е починал един от наследниците на наследодателя и ответник по делото, а именно: М.Х.К..Нейни единствени наследници са останалите двама ответници по делото-С.А.К. и Х.А.К..

Съгласно приетото със задължителна практика на ВКС,обективирана с Решение №9/21.01.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС,Іго, постановено по реда на член 290 ГПК,когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на спора,съгласно член 227 ГПК,починалата страна се замества от нейните правоприемници.В случая процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона,а не по волята на съда или правоприемниците,поради което е без значение дали това събитие е станало известно на съда,пред който делото е било висящо.Процесуалната правосопособностост е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки,за които съдът следи служебно. С оглед на изложеното първоинстанционното решение в частта му,постановено по отношение на страна,починала в процеса на висящото първоинстанционно производство-след приключване на съдебното дирене и постановяване на съдебното решение,се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили в му , постановена спрямо М.Х.К., починала на 26.03.2019г.

От нотариален акт за покупко – продажба и суперфиция № ***, том *, дело № *** от ****г. по описа на РС-Поморие /л.5/ се установява, че праводателят на ответниците - А. С. М., закупил 1000 кв.м ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО в с.Оризаре, общ.Несебър, обл.Бургас, цялото на площ от 2730 кв.м, съставляващо парцел ІІ-61 в кв.32 по плана на селото, при граници: С. ***, П. К. и Н. С.

Понастоящем и съгласно кадастрална карта на с.Оризаре от 2005г.,този имот представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1088 кв.м.,който имот по предходен план бил с номер 347.

Вещото лице по СТЕ,изслушана от районния съд, установява, че за село Оризаре са изработени планове както следва: Кадастрален и регулационен план от 1926г.;

Попълване на кадастралния план и частично изменение на регулационния план през 1938г.; Кадастрален и регулационен план от 1977г. и Кадастрална карта от 2005г., одобрена със Заповед № РД-18-26 от 28.07.2005г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър.

Проследявайки регулационния и кадастрален статут на процесния имот съобразно действалите планове на с.Оризаре, вещото лице Пашова по изслушаната от районния съд експертиза стига до извода, че по графичен план на с.Оризаре от 1977г. парцел ХV-346, в кв.42/собственост на ищеца/ е с площ от 936 кв.м.; регулационният план от 1977 година бил оцифрен, като са използвани координатен регистър на осовите точки и трасировъчните чертежи към регулационния план.В трасировъчния чертеж било показано, че границата между имот 347/ на ответниците/ и имот 346/ на ищеца/, била идентична с границата между ПИ № ***/ на ищеца/ и ПИ

№***/на ответниците/. Съгласно графичната част на регулационния план от 1977г.,регулационната граница между парцел петнадесети-346 и парцел дванадесети- 347 в кв.42 , минава по имотната граница между имоти 346 и 347. При изслушване на вещото лице Пашова от първоинстанционния съд/ вж. протокол от с.з. на 05.06.2020г./ вещото лице заявява, че ако се използвал регулационния и кадастрален план от 1977г., процесната граница между имотите на страните по делото отново щяла да бъде същата, защото на графичния кадастрален план регулационната граница съвпада.От заключението на вещото лице Пашова е видно, че при извършване от нея на геодезическо измерване на имотите на място установила, че ПИ № *** и ПИ №*** били нанесени чрез преки геодезически измервания и нямало никакви различия между кадастралната карта и владеенето на имотите.От заключението на вещото лице става ясно обаче, че при оцифряване по геометрични данни тази процесна граница била изместена на север с 1,2 м и от там идвала разлика от 31 кв.м./ разлика между графичната кадастрална карта и оцифрената регулационна граница от план от 1977г./, но нямало разлика между кадастралната граница по действащ кадастрален план и границата , материализирана на място. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице инж. Радостина