Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 30.10.2025, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 238/2025
Вид
Решение № 77
Подписан
30.10.2025
В сила
29.11.2025
Състав
РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Нова Загора, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20252220200238 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Ш. А. О.с ЕГН **********, ******, против Електронен фиш (ЕФ), Серия К, № 10897407, издаден от ОДМВР Сливен, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.182,ал.4, вр. ал.2,т.8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи, че не е извършено нарушението, за което е съставен процесния ЕФ, тъй като било технически невъзможно. Счита се, че няма яснота по отношение обективността на техническото средство, с което е измерена скоростта. На следващо място била нарушена процедурата при издаване на обжалвания електронен фиш, като не били спазени изискванията на процесуалния закон.Нарушението било непоправимо и следвало ЕФ да бъде изцяло отменен. Навежда твърдения за нарушения на нормата на чл.42 от ЗАНН, поради факта че в процесния ЕФ не съдържал всички необходими реквизити.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, като не се явава и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна- ОДМВ - Сливен не изпраща процесуален представител.

В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

На 03.06.2025 г. в 11:38 часа в обл.Сливен, Общ.Нова Загора, на път Автомагистрала номер А-1, на 240 км., при ограничение 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, при временна организация на движението със Заповед РД-11-588/09.05.2025г. на АПИ, във връзка с ремонтни дейности, с приспаднат толеранс от 3% е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТС-во „CELERITAS MVD 2020“, насочено към гр.Бургас, като е установена скорост на процесното МПС със скорост 181 км/ч – превишение с 91 км/ч.

Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9224932 на 21.06.2024г., с МПС Фолксваген ЛТ 46 2.8 ТДИ с рег.№ ******.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл.21, ал.1 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4,вр. ал.2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лв.

Електронният фиш е бил издаден на Ш. А. О. с ЕГН ********** жалбоподател и собственик на МПС.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - електронен фиш серя К № 10897407 от 03.06.2025 г.; искане за отмяна на електронен фиш, писмо от ОДМВР Сливен; свидетелство за регистрация на товарен автомобил. 3 броя снимки на процесния автомобил; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система - 03.06.2025 г.; снимка на автоматизирано техническо средство; протокол от проверка № 116-СГИСИС/13.08.2024 г. на система за измерване на скорост, тип „CELERITAS MVD 2020“;

Заповед № А- 616/11.09.2018 г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор;

Заповед № РД-11-588/09.05.2025 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ за временна организация и безопасност на движението за обект :“Превантивно поддържане на АМ „Тракия“от км 241+000 до км 251+016, дясно платно“.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която: „…1.Товарен автомобил ФОЛВАГЕН ЛТ 46 2,8 ТДИ с мощност на двигателя му 116 KW(158 к.с.), не може да развие скорост от 187 км/ч. От справката дистрибутора на VOLKSWAGEN LT 46 максималната скорост на конкретния автомобил е 144 км/ч.;

2.Техническото средство Celeritas MVD 2020 с ф.№ 00355С2 е технически изправно, и поради факта че процесния автомобил се разминава с друг автомобил, движещ се в обратна посока, е оказал паразитно влияние, като генератора на импулсите е променил честотата си определена му от Доплеровия ефект, като събира двете скорости на процесния и паразитния автомобил от 187 км/ч.; 3.Техническото средство Celeritas MVD 2020, с което е установена скоростта е сертифицирано на 13.08.2024г2024г със заключение: „..При проверката се установи съответствие с одобрения тип.Грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа измерване. Периодичност на проверките 12 месеца - ДА МТН заповед № 616/11.09.2018г…“

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

От удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че използваната радарна система е одобрен тип/стр.14 и 15 от делото/, а от протокола за проверка/стр.13 от делото/ е видно, че радарната система е минала последваща проверка и съответства на одобрения тип.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

ЕФ е връчен на 05.06.2025 г. на жалбоподателя, същият е заплатен на 30.04.2025г., а жалбата е подадена на 09.06.2025 г., от което следва, че ЕФ е връчен законосъобразно, а жалбата срещу него е подадена в срок.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Електронният фиш е издаден по утвърден образец.

Същият съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗАНН.

В ЕФ е описано къде е заснето нарушението - в обл.Сливен, Общ.Нова Загора, на път Автомагистрала номер А-1, на 240 км.

На снимката на автомобила, приложена по настоящото дело (л. 9) е записан адрес и точни географски координати на заснемането.

2

С оглед приложените по делото Протокол от проверка № 116-СГ-ИСИС/13.08.2024 г, на „Celeritas MVD 2020“ от Български институт по метрология и на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, настоящият съд счита, че АТС, отчело процесното нарушение отговаря на одобрения тип е било техническо изправно.

Нарушението е заснето на автомагистрала А-1, което се явява извън рамките на града. Скоростта по автомагистрали за МПС от категорията на процесното, е определена на 100 км/ч, като същата се установява след знакът, определящ началото на автоматистралата.

В случая, с Заповед РД-11-588/09.05.2025г. на АПИ, във връзка с ремонтни дейности е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч.

С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта.

Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в, ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Твърдението на АНО е, че на посочената в електронния фиш дата, час и място, с автоматизирано техническо средство е било установено и заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 187 км/ч. (след отчитане на толеранс от 3 %) при ограничение от 90 км/ч., въведено с пътен знак В-26, с което намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е 91 км/ч. Приложена е санкционната норма н а чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,вр. ал.2, т. 6 от ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 2 000,00 лв.

Въпреки, че АНО е спазил процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ и той съдържа всички законови реквизити, съдът намира, че е налице основание за неговата отмяна, тъй като при издаването на електронния фиш са допуснати съществени материални нарушения, водещи до отмяна на последния.

В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено с МПС Фолксваген ЛТ 46 2.8 ТДИ, което по предназначението си е лекотоварен автомобил, който съгласно твърденията на жалбоподателя не е в състояние да развие посочената в обжалвания ЕФ скорост, поради техническите (конструктивни) си характеристики, заложени му от производителя. В случая доводът на жалбоподателя се подкрепя от заключението на СТЕ, посочено по-горе, като освен това в съдебно заседания, в.л. потвърждава писменото си заключение, като заявява че:

“Радарът излъчва импулси към товарния автомобил, но някои са попаднали и в насрещния автомобил. Снимката е направена, където е в делото, тя е направена, когато задната част на товарния автомобил и предницата на насрещния са в една линия. В следващия момент импулсите от паразитния автомобил идват по-бързо, тъй като той се приближава към радара, а от товарния идват по-бавно, тъй като се отдалечава. Това се касае някакви десети от секундата, стотни. Единият се приближава, другият се отдалечава и се получава някаква разлика. Уредът мисли, мисли и накрая събира скоростите. Значи 187 км/ч двамата са карали с около 93 км/ч…“.

Настоящият съд напълно споделя експертното заключение, като обосновано и компетентно, което освен това се подкрепя и от приобщената по делото снимка на процесното нарушение/стр.9 от делото/, където е видно че наистина при заснемането на процесния автомобил, той е не е единственото МПС на снимката, а там присъства и друго МПС, което се движи в обратна посока. Това налага единствено възможният извод, че в случая иначе изправната радарна система, при конкретното регистрирано нарушение е допуснала един вид „софтуерна грешка“, като неправилно е сумирала моментните скорости на 2 бр.МПС, движещи се в различна посока, едно от които е процесното. Това налага заключението, че в случаят не може да се определи правилно моментната скорост на нито едно от двете заснети МПС, което се потвърждава в открито заседание и от вещото лице – „..двамата са карали с около 93 км/ч …“. Т.е. може да се направи много вероятното заключение, че всъщност нито едно от двете заснети МПС, в това число и процесното, всъщност не е превишило скоростния режим, въведен за този участък от магистралата.

Горното налага решаващият извод на съда, че в настоящият случай при издаване на процесния ЕФ, неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е налице нарушение на скоростния режим от страна на процесното МПС, управлявано от жалбоподателя и следва обжалвания ЕФ да бъде изцяло отменен като материално незаконосъобразен.

3

По разноските:

Процесуалният представител на АНО, чрез ст.юриск. Д.К., е направил възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. Настоящият състав счита, че така направеното възражение е неоснователно, доколкото претендирания размер на адвокатско възнаграждение не надвишава по размер минималния такъв, определен съгласно нормата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва АНО да заплати на жалбоподателят направените от него разноски за хонорар на в.л. в размер на 300,00 лв., както и да довнесе сумата в размер на 710,00 лв. – дължимо възнаграждение за изготвената СТЕ.

С оглед представената от вещото лице Справка-декларация, дължимото възнаграждение за изготвената СТЕ е в размер на 1010, 00 лв., от които 300,00 лв. са изплатени от внесения от жалбоподателя депозит. Следва да бъде осъден ..да внесе останалите 710,00 лв. дължими за изготвеното експертно заключение.