Решение № 2750 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2750 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330102409 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът Ж. Н. У., ЕГН **********, е предявил срещу Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. П., *** иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на Решенията на Общото събрание, обективирани в Протокол от 19.01.2023 г., с който са взети следните решения:

1. избор на нов домоуправител; 2. избор на дружество „Лусин Експрес“ ЕООД за извършване на услугата професионален домоуправител.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № *** в сграда с адрес гр. П., ***. Сочи, че в продължение на години изпълнявал длъжността домоуправител на входа. Твърди, че на 19.01.2023 г. е проведено Общо събрание на входа, за което всички собственици били уведомени един час по-рано чрез позвъняване на всяка врата от страна на касиерката Й. А.. Сочи, че не е била поставена покана за свикване на общото събрание с посочен дневен ред, въпроси, които подлежат на обсъждане, което е довело до нелегитимно провеждане на Общото събрание. Твърди, че събранието е проведено без обсъждане. Счита, че за провеждане на 1 събранието е липсвал кворум, поради което нямало как да се вземат решения, но въпреки това за домоуправител била избрана Й. П. А.. Твърди, че на събранието присъствала и А. Б. – представител на „Лусин Експрес“ ЕООД, която раздала листове, на които всички се подписали и събранието приключило. Сочи, че е взето и решение „Лусин Експрес“ ЕООД да изпълнява услуги в качеството му на професионален домоуправител.

Поддържа, че след провеждане на събранието – в законоустановения за това срок, протоколът не бил поставен на видно място, като ищецът не успял да се снабди с копие от последния, тъй като новият управител и А. Б. не му го предоставили въпреки отправените устни и писмени молби. Твърди, че за проведеното Общо събрание следва да бъде изготвен протокол, който да бъде изготвен и обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, ведно с всички приложения.

Сочи, че тъй като не са изпълнени в пълнота всички задължения по съобщаване на протокола е бил възпрепятстван да осъществи проверка и да оспори вписаните в протокола данни, поради което счита, че следва да се приеме, че срокът за оспорване на протокола не е изтекъл и неговата доказателствена сила не може да бъде противопоставена на ищеца. Счита, че Общото събрание е проведено в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, тъй като присъствалите собственици не са формулирали необходимия кворум от наймалко 67 % ид.ч. от общите части на ЕС. По така изложените съображения моли за отмяна на взетите решения на ОС на ЕС.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ПД Лусин Експрес“ ЕООД – в качеството му на представител на ответната Етажна собственост на сграда, находяща се в гр.

П., *** – към датата на депозиране на отговора на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени съображения нередовност на исковата молба, поради наличие на противоречия в обстоятелствената част на исковата молба.

Сочи, че протоколът е изготвен и обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Оспорва приложеното заявление до А. Б., като твърди, че управител на дружеството „ПД Лусин Експрес“ ЕООД е Н. П. Б.. Поддържа, че ищецът се представя за домоуправител на входа, а мандатът му е изтекъл. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като сочи, че събранието е свикано на 10.01.2023 г. и е проведено в съответствие с чл. 13 ЗУЕС. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с § 1 ЗЗДН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 40 ЗС, във вр. с чл. 43 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 19.01.2023 г.

Установява се, че ищецът Ж. Н. У. е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № *** в сграда с адрес гр.

П., *** за което е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.07.1992 г.

Следователно ищецът е легитимиран да предяви иска по чл. 40 ЗУЕС, като последният следва да се счита за допустимо предявен в законоустановения за това 30-дневен срок. Това е така, тъй като исковата претенция е постъпила в съда в посочения 30-дневен срок от датата на провеждане на Общото събрание.

По делото е представено и съобщение за обявяване на протокола от Общото събрание на Етажната собственост, за което е поставено съобщение на 26.01.2023 г. от управителя на Етажната собственост. Исковата претенция е предявена в законоустановения за това срок и считано от датата на обявяване на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

В този смисъл следва да се посочи, че с Определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на ВКС, І г.о., и Определение 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр. д. № 373/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен надлежно за поканата за свикване на общо събрание или за съобщението за изготвения протокол от общото събрание, за него срокът за обжалване на решенията започва да тече от момента на действителното узнаване на обстоятелството, че протоколът е изготвен. Щом оповестяването на протокола е било ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за обжалване започва да тече от момента на действителното узнаване, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки заинтересован собственик може да поиска копие от него.

По делото е представен Протокол от Общо събрание на Етажната собственост с адрес гр. П, *** проведено на 19.01.2023 г., на което са взети следните решения: т. 1. избиране на г-жа Й. А. за управител на Етажната 3 собственост; и 2. възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части от сградата срещу възнаграждение в размер на 6 лв. от обект/апартамент на месец, както и за упълномощаване на г-жа Й. А. да подпише договора, който да е в сила от 01.02.2023 г. за срок от 12 месеца.

С настоящата искова претенция се моли за отмяна на решението по т. 1 и по т. 2 в частта му, с която е взето решение за възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части.

Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта му, с която на основание чл. 40 ЗУЕС се моли за отмяна на решението за възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части, по следните съображения:

Искът с правно основание чл. 40 ЗУЕС е конститутивен.

В правната доктрина и съдебната практика се приема, че правният интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при конститутивния иск правният интерес се презумира от закона, регламентиращ защитата на претендираното потестативно право, а при осъдителния иск - с оглед твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу ответника.

В различни свои решения, макар и по искове с правно основание чл. 74 ТЗ, ВКС приема, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът за отмяна на решения на ОС на съдружниците, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува /Решение № 150 от 30.06.2014 г., т.д. № 286/2012 г., ІІ т.о., Решение № 254 от 12.07.2018 г., т.д. № 1479/2017 г., ІІ т.о.; Решение № 255 от 12.07.2018 г., т.д. № 1734/2017 г., ІІ т.о./.

Същото разрешение е дадено и по отношение иска с правно основание чл. 25 ЗЮЛНЦ, където състав на ВКС приема, че независимо от принципно 4 присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото /Решение № 81 от 25.04.2017 г., т.д. № 563/2016 г., ІІ т.о. /.

Тези принципни разрешения са релевантни и по отношение на иска по чл. 40 ЗУЕС.

Съдът намира, че към датата на постановяване на съдебното решение за ищецът е отпаднал правния интерес от предявяване на иска за отмяна на посоченото решение, за което обстоятелство съдът следи служебно и което обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че в изпълнение на решението на Общото събрание на Етажната собственост е сключен Договор от 02.02.2023 г. между Етажната собственост с адрес гр. П, *** и „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД, по силата на който на „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД е възложено да урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сградата, както и правата и задълженията на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти, е качеството си на професионален домоуправител. В Раздел IV от Договора е установено, че последният се сключва за срок от 12 месеца, считано от 03.02.2023 г., като действието на договора се продължава автоматично за 12 месеца при същите условия, ако нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му. В посочения раздел е установено, че договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, както и едностранно с 30-дневно писмено предизвестие от възложителя или от изпълнителя, ако за изпълнителя са налице следните условия

– при обявяване в ликвидация, неплатежоспособност или несъстоятелност, ако не са изплатени всички задължения, при неплащане в срок на дължимите суми, виновно извършване на други съществени нарушения от възложителя на задълженията му по договора.

Съдът намира, че към момента на приключване на съдебното дирене в производството договорът, сключен с „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД е прекратен, поради изтичане на срока на договора. Това е така, доколкото не е настъпило условието за неговото автоматично подновяване за срок от още 12 месеца, тъй като на проведеното на 11.01.2024 г. Общо събрание на Етажната 5 собственост управителят на „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД е обявил, че поради отправени нападки отказва да изпълнява функциите на управител и договорът се прекратява с едномесечно предизвестие. Така отправеното изявление на управителя на дружеството следва да се счита за писмено противопоставяне за автоматично продължаване на срока на договора и последният следва да се счита прекратен с изтичане на неговия 12-месечен срок на действие, а именно на 03.02.2024 г. Дори да се приеме, че действието на автоматичното продължаване на срока на договора е настъпило, то последният следва да се счита за прекратен с изтичане на едномесечното предизвестие, считано от 11.01.2024 г.

Предвид прекратяване на сключения договор за поддръжка и управление на общите части на Етажната собственост с дружеството „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД, чието сключване е предмет на оспорената т. 2 от решенията на Общото събрание, взети на 19.01.2023 г., за ищецът не е налице правен интерес от предявяване на иска, който интерес е отпаднал в хода на съдебното дирене. Това е така, доколкото оспореното решение е изпълнено, но след това действието на договора е прекратено, поради изтичане на срока, поради което и целеният с предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС резултат е настъпил.

По аргумент от текста на чл. 124, ал. 1 ГПК правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за чието наличие съдът във всяка инстанция следи служебно до приключване на съдебното дирене (Решение № 107 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2010 г., I г. о.).