Решение № 1182 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6084/2021
- Вид
- Решение № 1182
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 10.08.2023
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 ал.1 т.3 б. А · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1182 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20215330206084 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление/НП№ 21 -1030-008012 от 19.08.2021 г. на Началник група сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на С. С. Ю., ЕГН:**********, с адрес *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. А от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Жалбоподателят С. Ю. не се явява, редовно призован, представлява се в съдебно заседание от адв. П. – упълномощен защитник. Поддържа се подадената жалба. Релевират се основания за незаконосъобразност на НП.
Административнонаказващият орган – НАЧАЛНИК група при сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ в ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С молба - становище, иска НП да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.07.2021 г. от актосъставителя мл. автоконтрольор Д. Г. И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 849854, против С. С. Ю. за това, че на 27.06.21г около 11.45 часа в 1 гр.Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител до пешеходната пътека кръстовище с ул. Стефан и Обрейко Обрейкови като водач на лек автомобил ФИАТ СТИЛО 1.6 с рег.№ ***, чужда собственост, извършва следното нарушение: като участник в ПТП с материални щети не оказва съдействие за установяване вредите от произшествието с л. а. СЕАТ ИБИЗА с рег.№ *** и го напуска
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите чл.123 ал.1 т.3 б. А от Закона за движение по пътищата. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му срещу подпис.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. Д. Г. И. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че АУАН е съставен по-късно.
Спомня си, че имало конфликт между водачите на двата автомобила, като автомобилът на жалбоподателя бил ударен отзад. Водачът на другия лек автомобил, признал вината си, но имало разногласие между тях. На двамата водачи били съставени АУАН. Свидетелят си спомня, че взел разпечатка от спешен тел. 112, тъй като жалбоподателят бил задържан в Трето РУ. Искал да му се издаде протокол за ПТП, за възстановяване на щетите по лекия автомобил от застрахователите. Спомня си, че жалбоподателят напуснал ПТП-то, тъй като имал болно дете.
По делото е разпитана св. П. Г. М., която разказва, че края на месец юни 2021г имало ПТП с нейната кола – СЕАТ ИБИЗА, тя била виновна, тъй като ненавреме натиснала спирачки и така ударила лекия автомобил на жалбоподателя отзад. Водачът на първия автомобил предложил да тръгнат веднага към застрахователите, но тя отказала, искала да звънне на баща си.
Не успели да се разберат с него, помежду им възникнал скандал.
Свидетелката твърди, че жалбоподателят е заплашвал и ударил лекият й автомобил няколко пъти и след забележка от друго лице, потеглил с колата.
Свидетелката признава, че жалбоподателят е звънял на органите на КАТ.
След като обстоятелствата ескалирали вследствие конфликта, служители на 03 РУ на МВР посетили местопроизшествието, изпробвали водачката за употреба на алкохол, но жалбоподателя бил напуснал местопроизшествието.
Св. М. сочи, че при първоначалния удар, вредите на л. а. на жалбоподателя били незначителни- вдлъбнатина, а на нейния имало драскотини.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като обективни хронологични и последователни. Същите са без противоречия и отговарят на останалия доказателствен материал, приобщен по реда на НПК.
По делото е изслушана и съдебно техническа експертиза по делото, по която съдът е приел заключението на вещото лице К..
Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна 2 служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществени нередовности образуваното административно наказателно производство, което налага отмяната му изцяло.
В конкретния случай следва да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед на Министъра на МВР. Същото обаче е съставено при особено съществени нарушения на процесуалните правила.
При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба н а чл. 57, ал.1 от ЗАНН , съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити.
В чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават/ посочването на конкретните доказателства очевидно липсват/. В конкретния случай, безспорно е налице несъответствие между фактическата обстановка отразена в АУАН, правната квалификация на нарушението възведена чрез разпоредбите на ЗДвП.
На първо място, на датата на нарушението, органите на полицията, макар и сезирани от участниците в ПТП – жалбоподателя Ю. и св. М. не са го посетили, а са им дали указания относно попълване на протоколи предвидени при съгласие между тях. Този факт се установява от изслуша в съдебно заседание запис на проведен разговор на спешен национален тел. 112 , обективиран на хартиен носител, чрез прочетената СТЕ, с обект на същата приети като веществени доказателства – компакт диск с гласови записи на тел. 112 от дата 27.06.2021г., както и частично от свидетелските показания на св. М..
Съдът намира, че нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. а от ЗДвП не е доказано, дори напротив, събрани са доказателства за липса на такова нарушение, извършено от жалбоподателя Ю.. По делото не се спори, че вина за ПТП -то е на св. М., собственик на другия автомобил. Спорът е относно, дали като участник в ПТП, Ю. е изпълнил задължението си да окаже съдействие за настъпилите материални вреди.
Няма спор, че участниците в ПТП са спрели и са огледали повредите на автомобилите си. Жалбоподателят е предложил да посетят застрахователите, но св. М. е отказала, докато не се чуе с баща си. Конфликтът помежду им ескалирал и жалбоподателят подал сигнал на тел.112, съобщил за произшествието, за което от органите на КАТ са отказали посещение и са дали указания за попълване на двустранен протокол и уведомяване на застрахователите за настъпилите вреди/л.74-75 делото/. При така установеното, жалбоподателят не е длъжен да остане на мястото на ПТП.
Сигнал е подаден, вредите причинени му, са незначителни. Тук следва да се отбележи, че извън вмененото задължение по чл.123 от ЗДвП, на 3 жалбоподателят в качеството му на участник в ПТП, не следва да излагат мотиви относно събрани доказателства за събития, за които св. М. разказва, касаещи отправени заплахи от страна на Ю. спрямо нея, както и нанасяне на удари по лекият автомобил на свидетелката, напускане на ПТП-то, тъй като те са били предмет на отделна наказателна преписка и не касаят вмененото му нарушение. Те сочат на поведение, подчинено на друг състав на нарушение/ престъпление, който не е предмет на настоящото производство.
Във връзка с горното, съдът е мнение, че е неправилна квалификацията на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б. “а“ от ЗДП в заключителната част на процесното НП, а именно - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от ПТП и да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Няма как АНО да знае дали водачът на процесният автомобил е спирал за да установява последиците от ПТП или не. В преписката се посочва крайният резултат, а именно това, че последният не е останал на място извършване нарушение до идването на органите на МВР, но дали е възможно такова след като липсва посочването на конкретните доказателства.
Задължението за оставане на местопроизшествието произтича от необходимостта за изясняване вината. Причината за ПТП не е вследствие виновно поведение на жалбоподателя. Затова настоящият състав на ПРС счита, че за да е налице твърдяното неизпълнение разпоредбата на чл.123 ЗДВП, АНО е следвало да прецени събрани от него самия доказателства, както и съдържанието на чл.123 на ЗДвП в неговата цялост.
Събраните доказателства по делото безспорно установиха, че жалбоподателят не причинил ПТП-то, както и като участник е изпълнил задължението си по нормата на чл.123 от ЗДВП, да спре и да огледа вредите по лекия си автомобил. Поискал е съдействие от органите на КАТ, така, че не е нарушил вмененото задължение на правилото на правната норма на чл.123 ал.1 т.3 б. А от ЗДвП. Поради което наложеното наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП се явяват незаконосъобразни.
По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21 -1030-008012 от 19.08.2021 г. на Началник група сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на С. С. Ю., ЕГН:**********, с адрес *** е наложено административно 4 наказание за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. А от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5