Решение № 356 от 22.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502719 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по четири въззивни жалби срещу Решение №260783/08.02.2021 г., постановено по гр.д.№6564/2019 г. на СГС, I ГО – 13-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №263502/28.05.2021 г., постановено по същото дело, както следва:

1. С Въззивна жалба вх.№284761/25.02.2021 г., подадена от ищеца „Европринт трейд“ООД, чрез адв. М. В., се обжалва Решение №260783/08.02.2021 г., В ЧАСТТА МУ, в която са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя – ищец „Европринт трейд“ООД, срещу ответника „Слатина Булгарплод“ООД искове - три установителни иска за установяване по отношение на ответника на правото на собственост на ищеца /претендирано на три различни основания, предявени при условията на евентуалност/, върху 3% идеални части от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура за електроснабдяване, обслужващи собствените му сгради с идентификатори *** /“Битова сграда“/ и *** /“Столова“/, разположени в поземлен имот на ответника с идентификатор ***, КАКТО И с която са отхвърлени предявените от ищеца три установителни иска за установяване по отношение на ответника на правото на собственост на ищеца /претендирано на три различни основания, предявени при условията на евентуалност/, върху 3% идеални части от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура за водоснабдяване и канализация, обслужващи собствените му сгради с идентификатори *** и ***, КАКТО И с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.109 от ЗС, да бъде осъден ответникът да преустанови 1 неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху сгради с идентификатори *** и ***, изразяващи се в ограничаване на достъпа до столовата и битовата сграда чрез искане за заплащане на входна такса за преминаване през бариерата, монтирана пред входа на Битовата сграда, искане за заплащане на цена от 25 000 лв. за учредяване на „право на преминаване“ през ПИ с идентификатор *** по реда на чл.192 от ЗУТ, и издигане на ограда около сграда с идентификатор *** („Столова“), КАКТО И с която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника „Слатина Булгарплод“ООД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 960 лв. без ДДС, представляваща сумата от всички плащания на „постоянна наемна цена“, извършени от ищеца в периода от месец май, 2014 г. до месец януари, 2019 г. на основание чл.5, ал.2, т.1 от подписан между страните нищожен Договор за наем от 19.05.2009 г., КАКТО И с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от нереализирани приходи по прекратени договори за наем на помещения в сгради с идентификатори *** и ***.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивна жалба вх.№311466/26.04.2021 г., подаден от „Слатина-Булгарплод“ООД, чрез адв. В. К. и адв. П. Г., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, и се настоява за оставянето ѝ без уважение.

2. С Въззивна жалба вх.№280049/05.03.2021 г., подадена от ответника „Слатина – Булгарплод“ООД, чрез адв. В. К. и адв. П. Г., се обжалва Решение №260783/08.02.2021 г. в частта му, с която е уважен предявеният от ищеца негаторен иск по чл.109 от ЗС, като е осъден ответникът да преустанови незабавно неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищеца да ползва ток и вода в две негови сгради, разположени в имота на ответника. Настоява се за отмяна на решението в тази част, и отхвърляне на предявения срещу „Слатина – Булгарплод“ООД иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№306821/15.04.2021 г., подаден от „Европринт Трейд“ООД, чрез адв. М. В., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника.

2

3. С Въззивна жалба вх.№335175/06.07.2021 г. ответникът „Слатина – Булгарплод“ООД, чрез адв. В. К. и адв. П. Г., обжалва Решение №263502/28.05.2021 г., постановено по гр.д.

№6564/2019 г. на СГС, I-13 състав по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, с което е допусната поправка на ОФГ в решение №260783/08.02.2021 г., постановено по същото дело, с добавяне на нов осъдителен диспозитив, с който е осъден ищеца „Европринт Трейд“ООД да заплати на „Слатина – Булгарплод“ООД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 910 лв. неплатен наем за ползване на мощности /ВиК и електро/, за м. януари, 2019 г. и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да заплати неустойка върху главницата от 910 лв. за периода от 14.01.2019 г. до 13.08.2019 г. в размер на 955 лв., като е отхвърлен искът за неплатен наем над сумата от 910 лв. до предявения размер от 3724,36 лв., и е отхвърлен искът за неустойка над размера от 955 лв. до предявения размер от 3947,82 лв.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№342375/06.08.2021 г., подаден от „Европринт Трейд“ООД, чрез адв. М. В.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба в частта, в която се иска уважаване на предявения иск за неустойка за просрочие на плащането на главницата по чл.10 от договора в размер на 3947,82 лв.

4. С Въззивна жалба вх.№329344/18.06.2021 г. ищецът „Европринт Трейд“ООД, чрез адв. М.

В., обжалва Решение №263502/28.05.2021 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, с което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в Решение №260783/08.02.2021 г., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени две от исканията на ищеца за поправка на неточности, имащи характера на ОФГ, КАКТО И В ЧАСТТА, с която в диспозитива на първоначалното решение е добавен осъдителен диспозитив за осъждане на ищеца да заплати на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 910 лв., представляваща неплатен наем за ползване на мощности /ВиК и електро/ за м. януари, 2019 г., и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 955 лв. – неустойка за периода 14.01.2019 г. до 13.08.2019 г. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, като неправилно в обжалваните части. В частта, в която е уважен насрещния иск за заплащане на главница се иска обезсилването му, и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за неговото решаване, или алтернативно – за отмяна на решението в тази част като неправилно и постановяване на ново решение, с което изцяло да бъде отхвърлен насрещния иск.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваните части, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

3

5. В производството е приета за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и депозирана Частна жалба вх.№274826/16.03.2022 г., подадена от „Европринт Трейд“ООД, чрез адв. М. В., против Определение от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.№6564/2019 г. на СГС, ГО I – 13-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател да бъде изменено Решение №260783/08.02.2021 г. по същото дело, в частта му за разноските, с която „Европринт Трейд“ООД е осъден да заплати на „Слатина-Булгарплод“ООД, разноски по компенсация в размер на 280 лв., след като са намалени като прекомерни претендираните от „Европринт Трейд“ООД разноски за адвокатско възнаграждение.

Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – необосновано съдът е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и не е съобразил дадените указания с т.3 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и осъждане на „Слатина – Булгарплод“ООД да заплати пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.62, ал.3 от ГПК, от процесуално легимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частната жалба вх.№7874/07.04.2022 г., подаден от „Слатина – Булгарплод“ООД, чрез адв. В. К., в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба, и се настоява за оставянето ѝ без уважение.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното Решение №260783/08.02.2021 г., постановено по гр.д.№6564/2019 г. на СГС, I ГО – 13-ти състав, е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни. По правилността на съдебния акт, съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.

По двете въззивни жалби срещу Решение №263502/28.05.2021 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, съдът намира следното:

С въззивните жалби срещу Решение №263502/28.05.2021 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, с което е поправено Решение №263502/28.05.2021 г., постановено по гр.д.

№6564/2019 г. на СГС, I ГО – 13-ти състав, са релевирани оплаквания и от двете страни за частична недопустимост на решението, с което е извършена поправката на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, изразяваща се в допълване на диспозитива на първоначалния съдебен акт с произнасяне по непредявен иск. Така релевираните оплаквания са неоснователни, поради следните съображения:

Недопустимост на решението, постановено по реда на чл.247 от ГПК би била налице тогава, 4 когато по реда на чл.247 от ГПК съдът допълва съдебният акт с произнасяне по иск, за който липсват мотиви в първоначалното решение, или когато по реда на чл.247 от ГПК съдът променя вече формираната от него воля в мотивите на съдебния акт. Съдът намира, че такава недопустимост е налице и в хипотезата, в която по реда на чл.247 от ГПК се поправя недопустим съдебен акт. Тъй като постановеното решение по реда на чл.247 от ГПК е обусловено от първоначалния съдебен акт, и става неразделна част от поправения съдебен акт, то недопустимостта на първоначалния съдебен акт обусловило и недопустимост на решението за поправката му. Настоящият случай обаче не е такъв.

В мотивите на първостепенния съдебен акт съдът е формирал мотиви по съществото на предявения от „Слатина – Булгарплод“ООД против „Европринт трейд“ООД насрещен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на наемна цена в размер на 3724,36 лв. за м. януари, 2019 г., за неговата частична основателност до размера на сумата от 910 лв. Така формираната воля на съда в мотивите на съдебния акт не е била отразена в диспозитива му, поради което са налице предпоставките на чл.247 от ГПК за допускане на поправка на първоначалния съдебен акт. Не е налице и недопустимост на първоначално постановения съдебен акт Решение №260783/08.02.2021 г., в частта му, с която е поправен по реда на чл.247 от ГПК с Решение №263502/28.05.2021 г. В частта му, в която съдът с първоначалното решение е формирал мотиви по същество на предявения от „Слатина – Булгарплод“ООД против „Европринт Трейд“ООД насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3724,36 лв. неплатен наем за ползване на мощности /ВиК и електро/, за м. януари, 2019 г., не е налице произнасяне по непредявен иск – такъв иск е предявен с насрещната искова молба, и не е налице изрично волеизявление за оттеглянето му или за отказ на ищеца от него.