Определение № 520 от 25.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Варна, 25.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20213100201211 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 НПК и е образувано по жалба на адв.

Ч., като процесуален представител на И.И. и К.И., срещу постановление на ВОП от 21.10.2021г., с което е прекратено ДП № 114/2021г. по описа на ОСлО ОП Варна.

Наказателното производство е било образувано на 03.05.2015г. срещу „ виновното лице ” за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК.

С атакуваното в настоящото производство постановление, ДП е било прекратено от ВОП на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с мотивите, че действията на св. М. са били при условията на чл. 15 от НК, тъй като той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на постановлението на ВОП за прекратяване на наказателното производство, поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилен анализ на фактите и въз основа на тях и направените правни изводи. По същество се твърди, че в оспорваното постановление представителят на ВОП е приел неправилна фактическа обстановка, тъй като не са извършени всички необходими процесуално следствени действия и не са установени всички релевантни факти, което е довело и до неправилни правни изводи. Твърди се, че не е установен механизма на настъпилото ПТП, водачът на автомобила не бил управлявал МПС със съобразена скорост, винаги имало такава при която да може да спре.

Предлага се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото за доразследване, с конкретни указания относно приложението на материалния закон.

1

След, като се запозна с материалите от проведеното досъдебно производство, настоящият състав счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното постановление, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, прокурорът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, приел е, че са събрани всички относими доказателства, като на тази основа е приел от фактическа страна, че

На 03.05.2015 г., около 21 часа, свид. С. М. тръгнал с управлявания от него лек автомобил „Сузуки Лиана" с ДК № В **** ВВ за гр. София. Бил отпочинал, не бил употребявал алкохол и медикаменти. Времето било лятно, в тъмната част на денонощието, пътната настилка била суха. Свидетелят М. излязъл от гр. Варна на изхода на автосалоните по бул. „Цар Освободител" и се качил на автомагистрала „Хемус" в посока гр. София от пътен възел „Летище". След качването на магистралата се престроил от ускорителната лента, която преминава в аварийна, в дясната пътна лента /активна лента по посока на движението/ и ускорил до около 80-90 км/час /съгласно заявеното от водача/. На около стотина метра след пътния възел нямало осветление и станало тъмно. Свидеделят М. управлявал автомобила с включени къси светлини, тъй като имало насрещно движещи се автомобили. Техните светлини го заслепявали. Светлините на МПС на св. М. работели перфектно. Той изминал още около 100, или общо 200 от пътния възел, когато внезапно, пред управлявания от него автомобил, в дясната лента за движение, в която се движел, възприел фигурата на човек, облечен в тъмни дрехи, без обозначителни, светлоотразителни белези по тях, който вървял с гръб към автомобила, в дясната половина на лентата. Свидетелят М. веднага отклонил автомобила в ляво и аварийно употребил спирачки, в резултат на което успял да намали скоростта на движение, но въпреки това настъпил удар в предна броня и краката на пешеходеца, след което последният паднал на преден капак и го огънал, приплъзнал се нагоре в посока предно панорамно стъкло, като с глава счупил същото. В момента, когато скоростта на МПС била достатъчно ниска, вследствие на употребеното спирачно усилие, пешеходецът се отлепил от автомобила и паднал на пътното платно.

Св. М. спрял веднага в аварийната лента, включил аварийните светлини, слязъл от автомобила и изтичал до човека, който лежал на дясната си страна напряко на средата на дясната лента за движение в посока гр.

София, а под главата му, към краката се стичала кръв. Свидетелят М. сложил ръка на шията му, но не усетил пулс. Човекът не реагирал, св. М. разбрал, че пешеходецът е мъртъв. Веднага се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента, след което останал на място до идването на екип на Бърза помощ и полицията.

За установяване на причинените телесни увреждания и причинената 2 смърт, била назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че след извършения оглед и аутопсия на труп на мъж с неустановена самоличност, пострадал при гореописаното ПТП е установена съчетана травма: черепно мозъчна травма: циркулярно счупване на костите на границата между черепния покрив и основа с пълно разделяне, ожулвания по главата, множествени контузии по основата на мозъка, двустранен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки; прекъсване на гръбначния стълб на ниво трети шиен прешлен и на ниво първи втори гръден прешлен; счупване на костите на подбедрицата на ляв крак; ожулвания и контузно-разкъсни рани по предни и задни повърхности на двата крака; тежка /коматозна/ степен на алкохолно опиване - наличие на 4.7 %о ЛРВ етилов алкохол в кръвта. Смъртта се дължи на несъвместима с живота черепномозъчна и гръбначномозъчна травма. Всички увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Към времето на смъртта лицето е било в тежка /коматозна/ степен на алкохолно опиване.

С постановление от 10.11.2016г, наказателното производство било прекратено на осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК. Независимо от това произнасяне, органите на МВР не преустановили ОИМ по установяване самоличността на починалия. Приблизително две години по късно в ОП - Варна постъпили материали, видно от които пострадалия бил Ф.А.Ив.. Неговите наследници, И.К. И., съпруга и К.Ф. И., дъщеря, подали жалба срещу цитираното постановление и с определение от 19.10.2019г, било отменено с оглед провомощията им по реда на чл. 74 и сл. от НПК.

В хода на проведеното допълнително разследване, по досъдебното производство била назначена и изготвена тройна комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. От заключението било установено, механизмът на настъпване на ПТП, е приетия и описан по горе. Вещите лица са посочили, че мястото на удара е в средата на дясна пътна лента за движение посока гр. Варна - гр. Девня. Пътното платно в тази част се състои от три ленти - аварийна, дясна пътна лента и лява пътна лента. В конкретния случай пешеходецът се е установил в дясна /средна/ пътна лента. Същата е предназначена за водачите, пътуващи посока гр. Девня. Водачът е направил опит да заобиколи обекта, но се е намирал на прекалено късо разстояние, като не го е ударил със средната част на автомобила, а с леко дясна, тъй като е успял леко да промени траекторията си на движение наляво. Същият се е движил в дясна пътна лента и ударът също е настъпил в дясна пътна лента. Ударът, според вещите лица, се е състоял в дясна пътна лента, защото, въпреки промяната на траекторията на движение на л.а. „Сузуки Лиана" с per. № В **** ВВ, е последвал удар леко в дясната част на автомобила като тялото след удара не е излетяло в лявапътна лента, ускорителна, а е приключило дари движението си в дясна /средна/ лента. Мястото на удара между МПС и пешеходецът е в дясна (средна) пътна лента.

3

За определяне скоростта на автомобила преди настъпване на ПТП, вещите лица са съобразили зависимостта между мястото на достигане на главата на пешеходеца и скоростта на движение на автомобила в момента на удара. Съгласно деформациите на МПС се определя до какво положение е достигнало тялото на пострадалия и съгласно теоретично - практическите зони се определя скоростта в момента на удара. В конкретния случай експертите приемат, че скоростта на автомобила в момента на удара е била около 72 км/ч, тъй като мястото на удара в челното ветроопорно стъкло е на разделителната линия на зони В (48 км/ч - 72км/час) и С (72 км/ч - 97 км/ч). Опасната зона на спиране автомобила при тази скорост е 98 метра. Пешеходецът е попадал в опасната зона на автомобила. Скоростта на движение на л.а. „Сузуки Лиана" с per. № В **** ВВ преди ПТП е била 79,6 км/ч.

Вещите лица са приели, че възприятието на водача е било повлияно от обстоятелството, че същият, излизайки от града, където има по - висока осветеност на пътя, навлиза в зона с по - ниска, дори нулева осветеност на пътя. Приспособяването на окото към различна интензивност на светлината се нарича зрителна адаптация. Съществува адаптация на окото към светлина, когато от по-слаба осветеност се премине към посилна и адаптация на окото към тъмнина, когато се премине от по-силна осветеност към по-слаба. Адаптацията към тъмнина включва няколко механизма - зенична реакция с разширяване на зеницата - около 0,2-0,5 секунди; неврорегулаторен механизъм - около 0,05 секунди; фотохимичен механизъм на ниво клетки на ретината, който се разделя на първична адаптация на конусчетата - регенерация на родопсина с продължителност до 5-10 и и вторична адаптация на пръчиците, продължаващ до 45-60 минути. Адаптацията на окото от силна светлина до почти пълна тъмнина може да продължи до 60-90 минути. В конкретния случай, при преминаване от по-голяма към по-ниска осветеност на пътя, обектите извън обсега на светлината на фаровете на автомобила биха били трудно забележими за водача и е възможно да не са били възприети.

При така изчислената скорост, посочена по - горе, водачът на л.а.

„Сузуки Лиана" с per. № В **** ВВ не е имал техническа възможност да спре и да предотврати ПТП.

При максимално допустимата скорост за движение на МПС по автомагистрала - 140 км/ч, опасната зона е със значително по - голяма дължина — 264 м.

Заключението на експертите, основано на събраните по досъдебното производство доказателства, е, че управляваният от водача С. М. автомобил е бил технически изправен.

При така установената фактическа обстановка, извода на окръжния прокурор, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.15 от НК случайно деяние - не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици е правилен, обоснован и законосъобразен. Безспорно установено по 4 делото е, че ПТП е настъпило на Автомагистрала „Хемус". Съгласно §3, т.52 от ДР на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, "автомагистрала" е път, който отговаря на изискванията на чл.З, ал.7 от Закона за пътищата. Съобразно чл.З, ал.7 от Закона за пътищата, автомагистралите са национални обекти; те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики: имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране; пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива; вливането и отливането на движението е само на определени места; нямат директни връзки към съседните прилежащи територии; имат площадки за краткотраен отдих; имат предпазна телена ограда. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДвП сочи, че „На път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.". Приложими са и разпоредбите на чл.116 „ На автомагистрала е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч." и чл. 121, т.1 „На автомагистрала е забранено: 1. движението на велосипедисти и пешеходци..." от Правилника за прилагане на ЗДвП.