Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 22.07.2021, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 237/2021
Вид
Решение № 97
Подписан
22.07.2021
Състав
Полина Пенкова, Симона Миланези, Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.88,ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Габрово , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20214200500237 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД срещу постановеното от Габровски районен съд решене по гр.д.№2025/2019г. в неговата осъдителна част.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Жалбоподателят твърди , че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че твърдението на ответника ,че причина за възникналия пожар е развилата се силна гръмотевична буря, при която мълния паднала до къщата , не се подкрепя от доказателствата по делото. Позовава се на представена справка ,изготвена от РСПБЗН гр.Габрово и отразените в нея данни. Счита ,че същите се потвърждават от гласните доказателства ,ангажирани от ответника и представената справка от НИМХ. Излага доводи ,че попадането на мълния е свързано с рязкото възникване на електромагнитно поле, което най-вероятно е предизвикало извънредно и непредвидено натоварване на вътрешната ел.инсталация на ищцата ,от където се е предало на електроразпределителната мрежа към трафопоста, в резултат на което се е задействала защитата му посредством изгарянето на предпазителя , което от своя страна е изключило подаването към абонатите на посочения клон на напрежение. Оспорва възникването на пожара да е по начина и на мястото, посочени в исковата молба и в 1 пожаротехническата експертиза по ч.гр.д.1141/2019г. на РС-Габрово .Твърди ,че е в противоположна посока – откъм къщата. Счита ,че падналата на 27.04.2019г. мълния до имота на ищцата е нанесла повреди върху ел.инсталация на ищцата, които са довели до задействане защитата в трафопоста , а именно изгаряне на предпазителя ,довело до изключване захранването към абонатите, захранвани от този клон. След подмяна на предпазителя и възстановяване подаването на електроенергия по клона за 20 сек. по думите на св.П., с колегата му са констатирали наличието на проблем по клона , тъй като мрежата е въздушна с голи проводници. Това е довело до изключването на напрежението по клона и последвалия обход на въздушна мрежа ниско напрежение. Вероятно в периода от около 20 сек. ,в който служителите са възстановили захранването и после са го изключили, са възникнали искри във вътрешната ел.инсталация на ищцата, които са довели до възникването на пожар. Жалбоподателят твърди , че тази възможност за възникване на пожара не е обсъждана от първоинстанционния съд. Позовава се на наличието на форсмажорно обстоятелство ,освобождаващо го от отговорност по чл.51,ал.7 ОУ. Твърди ,че от доказателствата по делото не са установени данни служители на ответното дружество да са осъществявали действия в противоречие на действащите правила и норми, както и такива, с които умишлено да са увредили имуществото на ищцата, както и че дружеството не е поддържало в изправност своите съоръжения .Обсъждайки мотивите на обжалваното решение сочи ,че няма как пожар ,възникнал в средата на постройката ,да е бил предизвикан от техническа неизправност на съоръжения, собственост на ответника ,намиращи се непосредствено на границата и извън тази постройка. Жалбоподателят счита ,че не е доказана причинно-следствена връзка между изпълнението на договорните задължения на дружеството и настъпването на твърдените от ищцата вреди. Позовава се и на недоказаност на фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Оспорва се правилността на първоинстанционното решение и в частта ,с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Счита същото за недължимо по изложените в жалбата доводи. В условията на евентуалност е заявил възражение относно недоказаност на размера и настъпването на претендираните от ищцата неимуществени вреди.

Претендира се отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваните му части ,ведно със законните последици.

В депозираното писмено становище от третото лице помагач ЗАД „Алианц България”АД се излагат доводи за основателност на подадената от ответника въззивна жалба .

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна ,срещу 2 подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Обжалва се валидно постановен съдебен акт.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск ,който е квалифицирал по чл.49 ЗЗД ,като е уважил частично исковата претенция – за сумата от 18330лв. имуществени вреди и за сумата от 300лв. неимуществени вреди.

Изложените в исковата молба обстоятелства и в уточняващата такава вх.

№1298/01.07.2021г.,на които се основава исковата претенция , сочат на иск по чл.50 ЗЗД.

Заявените от ищцата вреди от пожара на 28.04.2019г. се претендират като настъпили от вещ, към която са присъединени опожарените постройки /стопанската постройка и гаража/ , и която е собственост и под надзор на ответното дружество, притежаващо лицензия за разпределение на електрическата енергия.

Процесната вещ е електроразпределителната мрежа, която е собственост и се поддържа от ответното дружество по предоставената му за това лицензия, и към която е присъединен имотът на ищцата в с.К. ,предвид твърденията в исковата молба и установено от данните по делото – констатациите на пожаротехническата експертиза за мястото на присъединяване и приложената схема към експертизата на л.94 от ч.гр.д.№1141/2019г. на ГРС. Начинът ,по който ищцата е индивидуализирала вещта и посочване на отделни елементи / съоръжения / , не установяват ,че се касае за вещ, която е собственост на трето за спора лице и ответникът не е пасивно легитимиран по предявения иск. Непрецизно използваната терминология в исковата молба при посочване на вещта – както като „електроразпределителна” мрежа ,така и като „електропреносна” , не сочи на различни обекти. Касае се за един и същ, видно от останалите изложени в исковата молба обстоятелства. Легалното определение на двата вида мрежи е дадено в ЗЕ - §1 от ДР ,т.20 и т.22 от ЗЕ. Критерият за разграничаване е свързан с нивото на напрежението и с категорията клиенти, до които се транспортира електроенергията. Съгласно т.22 от пар.1 от ДР на ЗЕ електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение ,която служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл.88,ал.1 ЗЕ разпределението на електрическата енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществява от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия , лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства вредите се претендират като настъпили от свойствата и експлоатацията на електроразпределителната мрежа / с присъединените съоръжения/,собственост на ответното дружество ,което упражнява надзор като оператор на електроразпределителна мрежа по предоставена лицензия за разпределение на електрическа енергия. Това обосновава и правната легитимация на ответното дружество по предявения иск по чл.50 ЗЗД.

3

Заявеното в уточняващата молба, с наведени фактически твърдения, не обосновава спорното право да бъде квалифицирано по чл.49 ЗЗД. В нея се сочат действия на служители на ответника за отстраняване на аварията, извършени на 28.04.2019г. ,описани в хронологичен ред, като няма конкретно посочени действия, за които да се твърди ,че са извършени в нарушение на нормативно установени правила. Такива констатации няма и в експертизата ,на която се позовава ищцата. В уточняващата искова молба е заявено само предположение за възможност от служители на ответника да се предотврати пожара, без твърдения и посочване на конкретно неизпълнение на служебни задължения от служители на ответното дружество, които да са в причинна връзка с претендираните вреди. Само по себе си отстраняването на аварията не е противоправно поведение С оглед на това няма основание да се квалифицира претенцията по чл.49 ЗЗД ,като се има предвид и уточненията направени от ищцата с молбата вх.1298/01.07.2021г.

От събраните по делото доказателства се установява ,че ищцата е собственик на описания в исковата молба имот в с.К. ,община Габрово, в който на 28.04.2019г. е имало пожар. В следствие на него са изгорели вещи,нанесени са били щети и на сгради в имота – стопанска постройка с гараж и навес към нея.

Размерът на щетите е определен от изготвените и приети в производството по чл.207 ГПК по ч.гр.д.№1141/2019г. на ГРС оценъчна и техническа експертизи . Като стойност към 28.04.2019г. на изгорелите вещи и животни,както е претендирано от ищцата. вещото лице К. е определило сумата от 4617,60лв. За възстановяване на стопанската постройка с гараж и навес вещото лице инж.Ж. е определило сумата от 15 525,80лв. без ДДС.

Въз основа на двете оценъчни експертизи, данните по делото и приетите за основателни възражения на ответника , като размер на имуществените вреди първоинстанционният съд е определил 18330лв., който не е предмет на оспорване.

Оспорва се от ответника, че дължи обезщетяване на тези вреди.

Ищцата твърди, че пожарът в имота й е възникнал от запалване на изолацията на захранващия кабел, монтиран на ел. стълб на улицата ,който захранва електрическото табло в гаража и е предизвикал пожара, като при горенето на изолацията на кабела се запалва дървената покривна конструкция на гаража. Това се установява и от доказателствата по делото.

На 28.04.2019г. сигнала за пожара е подаден на телефон 112 от служител на ответното дружество – св. С. П..

От заключението на изготвената и приета по реда на чл.207 ГПК по ч.гр.д.

№1141/2019г. на РС-Габрово пожаротехническа експертиза и приложената към нея схема СТП1 К. /л.94 от делото / се установява мястото на присъединяване на стопанската сграда и гараж - от втори стълб извод В на трафопост .

4

Вещото лице инж.М., изготвило пожаротехническата експертиза, е извършило оглед на имота на 04.07.2019г. Към заключението е приложен снимков материал от огледа. При него вещото лице е установило ,че в най-голяма степен са обгорели носещите греди на покривната конструкция на гаража и постройката до него. Навесът е с частични обгаряния от източната страна ,а на запад е напълно запазен. Установило е, че гаражът и къщата се захранват от различни изводи на уличен трафопост.

За гаража захранването е от десния извод на уличен трафопост / снимка 1/, с 4 бр. отделни проводника до стоманобетонен електрически стълб на улица пред каменния зид.

Около изводите на трафопоста няма видима маркировка или номерация. Стълбът е на разстояние 0,65м. от зида. На него се вижда срязан от единия край-този, който е бил свързан към проводниците на електропреносната мрежа / снимка 9/ ,4-жилен кабел с медни жила.

Бил е положен в пластмасова тръба и закрепен с метални скоби за стълба /сн.

№10/.Изолацията и тръбата са обгорели и стопени в голяма степен. На другия край - който е влизал в гаража , се виждат само медните жили / сн.№7/, по тях се виждат стопилки. Този край не е срязан механично, изолацията му е напълно изгоряла. От вътрешната страна на гаража , на каменния зид /сн.№11/ е било монтирано електрическото табло. По зида не се виждат следи от проводници и монтаж на ел.инсталация. При пожара таблото е паднало на пода. Предпазителите са здрави. Всички проводници, свързващи отделните елементи ,монтирани на таблото ,са без прекъсвания. Няма видими следи от късо съединение. От ел.табло не се вижда да излизат проводници , които да отиват към електроинсталацията в гаража .Вещото лице не е констатирало при огледа в гаража и стопанската постройка да е имало монтирана сградна електроинсталация. На границата на изгорялата постройка и навеса се виждат разклонителна кутия и щепсел „шоко”,с деформации по пластмасовите капачки , без следи от горене и без прекъсвания на проводниците/сн.20/. Кабелът, който се вижда до къщата на земята на сн.№22, краищата му са цели без нарушаване на изолацията.