Решение № 6465 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6465 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20261100100615 по описа за 2026 година

Обективно съединени искове на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Предявени от Б. В. П., ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „********, чрез адв.Р. И. Н. против Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 евро, ведно със законната лихва, начиная от 27.02.2025г – датата на постановяване на окончателната оправдателна присъда до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от водения против ищеца наказателен процес от 9 години по обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 1 от НК връзка чл. 206, ал. 1 от НК по НОХД № 638/2016г. по описа на РС – Разлог, ДП № 154/2012г. по описа на РУ – Разлог, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и сумата от 410,54 евро, ведно със законната лихва, начиная от 27.02.2025г – датата на постановяване на окончателната оправдателна присъда до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по същото наказателно производство. Претендира съдебни разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва ис ковете, които ако бъдат намерени за доказани по основание, оспорва и по размер.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

В подадената искова молба ищецът посочва, че 20.06.2016г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 154/2012г. по описа на РУ Банско, пр.пр. № 277/2012г. по описа на РП - Разлог за извършени престъпления по чл.206, ал.3, пр.1 във връзка с чл.206, ал.1 от НК, а преди това в продължение на близо година след образуване на досъдебното производство с постановление от 01.08.2024г., вероятно се има предвид 2014г, бил разпитван и дал подробни показания пред разследващите органи. От РП – Разлог бил внесен обвинителен акт и по него било образувано НОХД № 638/2016г. по описа на РС - Разлог. По делото били проведени 18 съдебни заседания и с присъда № 5768 от 05.12.2019г. ищецът бих признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Оправдателната присъда била отменена с решение № 2298 от 03.06.2020г. по ВНОХД № 47/2020г. по описа на ОС – Благоевград и делото било върнато за ново разглеждане. Било образувано НОХД № 262/2020г. по описа на РС – Разлог, който с присъда № 501359 от 19.03.2021г отново признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение.

Последната била потвърдена с окончателно решение № 71 от 27.02.2025г по ВНОХД №1117/2024г. по описа на ОС – Благоевград.

При тази фактология ищецът посочва, че девет години след привличането му като обвиняем, бил признат за невиновен и оправдан от съда, като по делото били проведени 18 съдебни заседания в периода от 2016г. до 2019г. и през цялото това време ответникът поддържал обвинението и поискал ищецът да бъде осъден и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода и наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 3 години.

Ищецът твърди, че новината за образуваното срещу него досъдебно производство се разпространила бързо, станала публично достояние, вкл. на неговите близки, семейство, приятели, съседи и колеги и от това преживял огромен стрес и притеснения. Тежко понесъл и самото участие в наказателен процес, още повече, че знаел, че е невинен, но психиката му се сринала, загубил съня си, чувствал се в безизходица и пълна безнадеждност, загубил желание за борба, затворил се в себе си и не общувал дори със съпругата си, децата и родителите си. Животът му бил променен, а също и на семейството му, което засилвало чувството му на вина. Дори след окончателното му оправдаване, продължавал да живее в постоянна тревога и страх, изниквали му спомени от разпитите и свидетелските показания, укора в очите на роднини и приятели, че съм „допуснал“ това да се случи и му се струва невъзможно, че ще успее да възстанови предишния си начин на живот, авторитет и уважението на хората.

Продължава, че в периода 2006 г. - 2020 г. извършвал стопанска дейност, чрез притежаваното от него дружество, основно свързана с добив на инертни материали в района на гр. Добринище, като спецификата на работата изисквала да има добро име и репутация след местната общност, институции 2 и контрагенти, които загубил след публичното разгласяване на информация за воденото срещу него наказателно производство, вкл. чрез местни медии и в.

„Струма“. Това пряко рефлектирало върху възможността да работя нормално, възникнали сериозни трудности, финансовото състояние на дружеството било влошено до невъзможност да продължа добива на инертни материали в района на Добринище и претърпял осезаеми финансови загуби.

Според ищеца е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия на ответника и претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, поради което за ответника възниква отговорност са ги обезщети.

С подадения отговор ответникът е посочил, че е в тежест на ищеца да докаже и допустимостта и основателността на претенциите си по чл. 2, ал.1, т.

3 ЗОДОВ, като установи претърпените вреди и техния обем и непосредствената им връзка с обвинението по чл. 206, ал.3 НК. Ответникът оспорва иска за обезщетение на неимуществени вреди по размер, като завишен и несъобразен с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, тъй като независимо от тежестта на обвинението, е била взета най-леката мярка за процесуална принуда - „подписка“. Според ответника разследването е проведено в разумен срок, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер с Постановление от 20.06.2016г., през същата година е бил внесен обвинителен акт в съда и образувано НОХД № 638/2016г на РС-Разлог. Посочва, че в съдебната фаза органите на ПРБ нямат ръководни функции, и липсвали твърдения и ангажирани доказателства за интензивно провеждани процесуални действия с участието на ищеца.

За определяне на обезщетението по размер, ответникът се позовава на разрешенията на т.2 на ППВС № 4/1968 г., според която това е въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения. Позовава се и на възприетите от съдебната практика критерии по прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, който не е абстрактно понятие, а е въпрос също на конкретнита преценка – така Решение № 832/10.12.2010г по гр.д.№ 593/2010 г. на ВКС, IV г.о., а претендираното процесно обещетение не било съобразено с икономическия стандарт в страната.

Според ответника неимуществените вреди се изразявали в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са личността и достойнството, тьрпенето на болки и страдания, негативни физически и психически преживявания и всичти тя трябва да бъдат доказани, без да се предполагат, тъй като са индивидуални за всеки отделен човек.

Ответникът посочва също, че според трайната практика на ВКС следва да се вземат предвид и продължителността на производството, взета мярка за неотклонение, обстоятелството дали делото е приключило на досъдебната фаза в разумен срок. Освен това, с оглед и приетото в Решение № 532 от 3

24.06.2010 г. по гр.д.№ 1650/2009 г. на ВКС, III г.о., неспазването на разумен срок в наказателното производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира отражение чрез увеличаване размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда и прякото значение, което продължителността е имала за настъпване на конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество.

Ответникът е оспорил и претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 410,54 евро, предявени под формата на претърпяна загуба направени разходи за адвокатско възнаграждение в хода на приключилото наказателно производство. Той не оспорва приложеното към исковата молба пълномощно и договор за правна защита и съдействие, cep. АВ № 0000154833, който удостоверява уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НОХД № 638/2016 г. на РС-Разлог в размер на 800 лева, но оспорва да има доказателства договорът да се съдържа в наказателното производство, а и не били представени доказателства за реално извършените процесуални действия, с участието на упълномощения адвокат.

При тези твърдения на страните, съдът изготви проект за доклад, разпредели доказателствената тежест и се произнесе по доказателствените искания. Беше изискано и приложено приключилото наказателно производство, ведно с досъдебното такова. От него се установява, че на 09.02.2012г е била подадена жалба от „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД - гр.София, ЕИК 831257890 (с променено, актуално наименование „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД) до РП – Разлог за това, че поради неизпълнение са били прекратени сключени лизингови договори, за което ищецът, като солидарен длъжник по договорите е бил уведомен, но въпреки от това от него и от С. П. П. не са били върнати лизинговите вещи, моторни превозни средства. Било е образувано ДП № 154/2012г на РУ на МВР - гр.Банско срещу неизвестен извършител. Същото е било спряно с постановление на прокурор при РП гр.Разлог от 12.03.2015г, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит, въпреки всички извършени действия. Спирането е било обжалвано от „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД гр.София, ЕИК 831257890 и е било отменено с определение от 07.05.2015г по ЧНД № 224/2015г по описа на РС – Разлог и разследването продължило. В съответствие с дадените указания на 20.06.2016г ищецът бил привлечен като обвиняем и спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Било му повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 1 от НК връзка чл. 206, ал. 1 от НК за обсебване в големи размери, за това, че след като на 04.08.2011 г. били прекратени поради неизпълнение сключените с „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД - гр.София, като лизингодател, лизингови договори за предоставена техника и ищецът бил уведомен за прекратяването, той бил длъжен, но не върнал получените моторни превозни средства по лизинговите договори, които вещи били в негово владение, както и не съобщил на 4 лизингодателя местонахождението на две полуремаркета - самосвално полуремарке, марка и модел „SCHMITZ SKI 24”, рама №

WSK00000001248714 с рег. № С7531ЕР и самосвално полуремарке, марка и модел „SCHMITZ SKI 24”, рама № WSK00000001248713, с рег. № С7532ЕР.

Същите вещи били установени по-късно и иззети от частен съдебен изпълнител в рамките на образуваното изпълнително производство, а седлови влекач „DAT FT 95 XF 480“, peг. №: ********, рама № XLRTE47XS0E500170, двигател № T33929 и влекач „ВОЛВО ФХ 12“, peг.№ ********, рама № YV2A4DAAX1А530338, двигател № D12C22990 не били намерени и върнати на лизингодателя към момента на изготвяне на обвинителния акт. Стойността на присвоените превозни средства възлизала общо на 163 085,48 лв.

На 14.09.2016г бил внесен обвинителен акт и било образувано НОХД № 638/2016г по описа на РС - Разлог. По него са били насрочени 19 открити заседания на 01.11.2016г, 07.12.2016г, 01.02.2017г, 13.03.2017г, 26.04.2017г, 03.07.2017г, 27.09.2017г, 30.11.2017г, 31.01.2018г, 16.04.2018г, 26.06.2018г, 20.09.2018г, 06.11.2018г, 24.01.2019г, 28.03.2019г, 12.06.2019г, 10.09.2019г, 30.10.2019г и 05.12.2019г когато приключило разглеждането му и с присъда № 5768 от 05.12.2019г ищецът бих признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

На 8 от така определените дати, ход на делото не бил даден, поради заявена от пълномощниците на ищеца адв.Щерянова и адв.Н. невъзможност да присъстват и направено от тях искане за отлагане на делото – конкретно на 13.03.2017г, 26.04.2017г, 03.07.2017г, 31.01.2018г, 20.09.2018г, 24.01.2019г, 12.06.2019г и 10.09.2019г.