Решение № 762 от 06.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300500909 по описа за 2022 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба Л. Х. Ч. от гр.П., ул.“****, чрез адв.

К. Д.Д., АК-Пловдив против Решение №260039/ 08.01.2022г. постановено по гр.д.№ 6276/ 2019г. по описа на РС-Пловдив – ІV гр.с., с което е уважен предявен от ИВ. Й. Й. , с посочен съдебен адрес: гр.С., ул.“****, ап.*, адв.С.Т., САК против жалбоподателя иск по чл.56 ЗН по отношение на НИ, находящ се в с. В****, общ.Б****, обл.Смолян. С жалбата се изразява оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице действителен отказ от наследството Х. Ю. Ч. с довода, че за основателност на иска по чл.56 ЗН е необходимо да е извършен действителен отказ от наследството, за който жалбоподателят въвежда твърдението, че същият е нищожен и непородил правно действие. Въвеждат се правните доводи, че жалбоподателят е приел наследството от своя баща с изрични и конклудентни действия в периода след неговата смърт, обстоятелства в каквато насока се сочат – процесният имот да е бил деклариран от жалбоподателя в данъчната служба на общината преди извършване на отказа през 2019г., поради което и вписана възбрана върху имота с Постановление за налагане на възбрана, 1 вписана с акт 45, т.І от 15.02.2019г. Няколко месеца по-късно жалбоподателят потвърдил недействителността на този отказ от наследството, извършвайки разпоредителна сделка с недвижими имоти, сред които процесният имот, обективирана в НА № 191/ 14.11.2019г. СВп Смолян, приложен към жалбата.

Отказът от наследството се сочи като недействителен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД от една страна, а от друга преди вписването на отказа вече е била вписана възбрана в полза на кредитора, с която в достатъчна степен били запазени неговите права. Длъжникът , извършвайки отказа от наследството след вписаната възбрана, е нарушил забраната за разпореждане, което не се отразило в правната сфера на взискателя. Въз основа на това се счита, че РС се е произнесъл по недопустим иск, за което се иска постановеното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено. При условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, като се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна ИВ. Й. Й., чрез адв.С.Т., САК, с който се оспорва жалбата като неоснователна и мотивира наличие на злоупотреба с права от страна на жалбоподателя, по съображения, основани на хронологията на фактите по делото, обосноваване интереса на жалбоподателя във връзка с провежданото принудително изпълнение за събиране на вземането от страна на ищеца, по повод на което след имуществено проучване и установяване наличие на придобито наследство от бащата на ответника - процесният НИ в с.В** *, община Б**, обл.Смолян, като при придобиването на този имот би отпаднала несеквестеруемостта на НИ, находящ се гр.П., ул.“**. Това обусловило правният интерес от предявяване на иска по чл.56 ЗН. Възразява се за това, че кредитор не може да предяви иск за нищожност на извършен отказ от наследство, тъй като законът предоставя на кредитора правото да иска унищожаване на отказ от наследство / Р по гр.д.№ 4919/ 2019г. ГК ВКС І ГО/ Сочи се, че в резултат на постановено Р от 09.07.2019г. по ч.гр.д.№ 1058/ 2019г. на ОС-Пловдив по реда на чл.437, ал.2 и сл. ГПК по подадена жалба от трето лице Б.С. е била заличена частично вписаната възбрана, като е вписана само за ¼ ид.ч. от процесния НИ, която впоследствие на 26.09.2019г. била заличена изцяло.

Възразява се, че в отговора по ИМ липсва каквото и да е оспорване 2 действителността на направения отказ от наследство, което се прави за първи път във въззивната жалба. Излагат се съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски , вкл. и заплатен адв.хонорар.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните на основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск по чл.56 ЗН от ИВ. Й. Й. от гр.Д. против Л.

Х. Ч. от гр.П. за унищожаване в полза на ищеца извършения от ответника отказ от наследството, останало му от Х. Ю. Ч., бивш жител на с.В***, общ.Б***, обл.Смолян, починал на 03.03.3016г., за което е съставен Акт за смърт № 0001/04.03.2016г., вписан в книгите на Районен съд – Смолян под № 9/ 19.03.2019г. Обстоятелствата, на които ищецът е обосновал правния си интерес и основал предявения иск са притежавано от ищеца качество на кредитор спрямо ответника за вземане в размер на 25 000 лева, за което е бил издаден изпълнителен лист от 16.08.2013г. по ч.гр.д.№ 13334/ 2013г. по описа на ПРС и въз основа на който е образувано изпълнително дело на 26.08.2013г. по описа на ЧСИ П.Илиев, по което са формирани суми и във връзка с изтекли законни лихви за периода 14.08.2013г-10.04.2019г., разноски за адв.възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ. В хода на принудителното изпълнение се установило притежаването на ½ ид.част от недвижим имот, представляващ апартамент-жилище в гр.Пловдив , в режим на СИО и с оглед характера на имота като единствен жилищен, същият явяващ се несеквестеруем. Установило се също така в хода на изпълнителното дело, че ответникът е придобил по наследствено правоприемство недвижим имот, находящ се в с.В****, община Б**, обл.Смолян, от баща си Х. Ю. Ч., бивш жител на с.В***, общ.Б**, обл.Смолян, починал на 03.03.3016г., с оглед на което ищецът обосновава отпадане на несеквестеруемостта на притежавания в режим на съпружеска имуществена общност от ответника недвижим имот в гр.П***, представляващ апартамент – жилище и основание действията по изпълнение да се насочат към посоченото имущество.

3

С ОИМ ответникът е оспорил така предявения иск въз основа на възраженията, основани на заявените обстоятелства, че същият не е придобил никакви права върху процесния имот като не го е ползвал и стопанисвал като свой, поради което твърденията на ищеца, че при унищожаване на отказа ответникът ще придобие право на собственост върху този наследствен имот са е явяват неоснователни с оглед на това, че други лица в продължение на повече от 40 години упражняват непрекъсната фактическа власт, стопанисване и управление върху имота като собствен, което е било отразено в нотариално производство по съставяне на нотариален акт на тези лица. В приложение на ОИМ е представено постановление на основание чл.587, ал.3 ГПК по н.д.№ 84/ 2019г. по описа на Н* К* - нотариус №* по регистъра на НК, район на действие на РС-Смолян.

С обжалваното решение районният съд е отчел характера на предявения иск по чл.56 ЗН като аналогичен на Павловия иск по чл.135 ЗЗД, целящ обявяване на относителна недействителност на осъществения от длъжника отказ от наследство, с който се увреждат интересите на кредитора. Прието е, че макар отказът от наследство да е едностранна сделка, неговите правни последици рефлектират в чужд правен кръг, а именно наследството се предлага на определен кръг от наследници по закон. Въз основа на това е приета съвместна пасивна процесуална легитимация и е постановено уважаване на предявения от ищеца иск чрез унищожаване на направения от ответника отказ от наследство спрямо ответника и останалите наследници по закон.

Въззивният съд намира, че действително прието е безпротиворечиво от съдебната практика относно характера на иска по чл.56 ЗН като конститутивен, съответстващ на потестативното право на кредитора на наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществото на наследника. Представлява развитие на идеята на чл.133 ЗЗД и е частен случай на общия Павлов иск по чл.135 ЗЗД, но за разлика от него в чл.56 ЗН субективният елемент – знание за увреждането, не се изисква.

Унищожаването на отказа е относително – само по отношение на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, в негова тежест е да 4 докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа. То следва да е такова, че кредиторът да може да се удовлетвори. Така Решение № 489 от 22.04.2008г. по гр.д.№ 2220/ 2007г. , V г.о.

Приема се също така, че Законът предоставя на кредитора правото да се иска унищожаването на отказа от наследство в своя полза – и то дотолкова, доколкото именно е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник – наследника , от неговото лично имущество и унищожаването на отказа има действие само спрямо ищеца. То се упражнява с предявяване на специалния иск по чл.56, ал.1 ЗН, чрез който кредиторът може да иска само да бъде унищожен в негова полза действителен отказ от наследство. С този способ за правна защита не е допустимо да се търси привидност на отказа или обстоятелства, сочещи на изрично или мълчаливо приемане на наследство с действия, отричащи формалния отказ от същото. Защото с иска по чл.56 ЗН кредиторът претендира правната промяна / унищожението на отказа/ единствено и само в своя полза, и то дотолкова, доколкото не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника / наследника/, докато с иска по чл.26, ал.2, пр.І ЗЗД за недействителност на отказ от наследство се засягат права на повече лица – наследници на наследодателя. Такъв установителен иск от страна на кредитора на конкретен наследник, който именно осуетява възможността му да се удовлетвори, не може да предяви срещу всички наследници на наследодателя. Интервенирането по този начин в чужда правна сфера / на останалите наследници извън неговия длъжник/, е недопустимо.

Касае се за два различни иска с различни основания, целени резултати и срокове за тяхното погасяване. По своето естество искът по чл.56 ЗН показва сходство с този по чл.135 ЗЗД. Това са отменителни искове в полза на кредитора за отменяване на правните действия на длъжника, които го увреждат. В основата на правната уредба е идеята да се запази имуществото на длъжника, за да се даде възможност на кредиторите да се удовлетворят от него за своите вземания, която е изразена в разпоредбата на чл.133 ЗЗД. Със специалния иск по чл.56, ал.1 ЗН кредиторите са поставени в поблагоприятно положение относно предпоставките за уважаването му, отколкото при иска по чл.135 ЗЗД, защото те не са задължение да доказват наличността на знанието на длъжника за увреждането. В обобщение, установителен иск за нищожност на отказ от наследство, извършен от един от 5 наследниците на наследодателя, предявен от кредитор на този наследник, който не може да се удовлетвори от личното имущество на своя длъжник / наследника/ и насочен против всички наследници/ вкл. и длъжника/, не е допустим. Така изрично Решение № 43 от 15.05.2020г. на ВКС по гр.д.№ 1761/ 2019г. , ІІІ г.о., ГК.

Такъв е настоящият случай – в резултат на конституирането на останалите наследници на общия им с ответника наследодател, законово регламентираният специален конститутивен иск по чл.56 ЗН само в полза на кредитора на наследника по извършения отказ от наследство, се явява недопустимо насочен и спрямо останалите наследници, доколкото унищожаването на отказа има действие като относително недействителен само спрямо ищеца, което се определя и от аналогичната му правна характеристика с Павловия иск по чл.135 ЗЗД. С оглед на това постановеното решение по отношение на конституираните наследници на починалия им общ наследодател с ответника по предявения иск с правно основание чл.56 ЗН, следва да се отмени като недопустимо и по отношение на тези лица производството следва да се прекрати.