Определение № 338 от 13.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Пазарджик, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500298 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 ал.1-ал.3 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №743 от 18.03.2024г. постановено по гр.д.№20235220102801 по описа на съда за 2023г., В ЧАСТТА С КОЯТО е оставено без уважение искането на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение №173 от 12.02.2024г. В ЧАСТТА за присъдените в полза на ищеца М. Й. Х. разноски за заплатена държавна такса в размер на 55лв и депозит за вещо лице в размер на 200лв.

В частната си жалба с вх.№ 8804 от 05.04.2024г. подадена от ответникът в производството пред първата инстанция „ВИВУС. БГ“ ЕООД, ЕИК202393458, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Лозенец, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от управителя Здравко

Стаменов Райчев ,чрез юрисконсулт И. И., се поддържа, че съгласно нормата на чл.78 ал.1 от ГПК сторените от ищеца разноски подлежат на възстановяване само ако бъде доказано, в хода на съдебното дирене, че именно ищецът е понесъл финансовата тежест за това. Поддържа, че разноски не следва да подлежат на възстановяване от страна на дружеството настоящ жалбоподател, поради липса на доказателства за реално заплатени суми от 1 страна на ищеца М. Й. Х.. Акцентира се, че според платежните документи по делото разноските са сторени не от ищеца, а от процесуалния представител на същия адв. Д. М. и че съгласно пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, липсва договорка позволяваща и даваща права на адвоката да заплаща държавните такси и други разноски от името и за сметка на ищеца М. Х.; че тези разноски не са отразени за сторени от страна на ищеца, нито на по-късен етап е осъществено доказване, че възложителят е заплатил направените от адвоката при изпълнение на предмета на договора разноски. Твърди, че сторените в производството разноски за спечелилата страна подлежат на възстановяване, само в случаите, при които е било доказано, че такИ. са били реално понесени от ищеца. Акцентира, че когато дължимите разноски са били внесени не от ищеца, а от неговия процесуален представител при преценка за основателността на искането по чл.78 от ГПК, следва да се обърне внимание и на договора за правна защита и пълномощно за процесуално представителство. Счита, че страните могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в частност и по заплащането на съдебните разноски от процесуален представител за сметка на представляваната страна, които да бъдат възстановени от ищеца след приключването на делото, като тази свобода в договарянето касае отношенията клиент адвокат. Моли да се отмени определението в обжалваната му част и се отмени решението в частта за разноските присъдени в полза на ищеца като държавна такса и разноски за вещо лице.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна- ищеца М. Х. чрез пълномощника си адв.Д. М. в която частната жалба се квалифицира като неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Твърди се, че ищецът реално е заплатил държавна такса и депозит за вещо лице като в платежните документи е записан като задължено лице и че вътрешните отношения на ищеца и адвоката са ирелевантни по отношение на отговорността за разноски. Моли да се потвърди обжалваното определение.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По инициирано пред Пазарджишки районен съд на 01.08.2023г. от ищеца 2

М. Й. Х., ЕГН-********** от гр.Пазарджик и против ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК-202393458 исково производство за прогласяване нищожност на клауза в ДПК, /договор за потребителски кредит/, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договора, като нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и за осъждане на ответника на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищца сумата в размер на 50лв /частична претенция/ от общо 226.945лв/ представляваща недължимо платени суми по договор за кредит ведно със законната лихва, по указание на исковия съд, /Разпореждане №5823 от 03.08.2023г. на РС-Пазарджик по гр.д.

№ 20235220102801/, на ищеца е разпоредено да внесе държавна такса в размер на 50лв за подадената искова молба. В указания срок сумата е внесена с платежно нареждане /вносна бележка/ с №РВ12318747 от 05.08.2023г. – в ЦКБ АД клон София. В документа като основание за плащането е посочено, че се касае за плащане в полза на РС-Пазарджик съставляващо ДТ по 2801/2023г.-номера на делото. Като задължено лице, тоест лицето което съдът е задължил да внесе сумата е посочен ищеца М. Х., а като вносител на сумата е посочено лицето Д. М. М., управител на Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“, упълномощено както и лично управителя да представлява ищеца в исковото производство. Съдът е приел, че дължимата сумата е внесена надлежно от задълженото за това лице /ищеца/ и е предприел следващите се процесуални действия по движението на делото.

По повод направените от страните доказателствени искания, с определение №3216 от 14.12.2023г. /л.66/ в производство по чл.140 ал.1 от ГПК, съдът е изготвил проект на доклад по делото, разпределил е доказателствената тежест между страните, допуснал е изслушването на съдебно-икономическа експертиза и е определил депозит за изготвянето й в размер на 200лв вносими от ищеца М. Х. по сметка на РС-Пазарджик в едноседмичен срок.

Сумата е внесена с две платежни нареждания- № РВ13046852 от 15.12.2023г. и №РВ13046851 от 15.12. 2023г. /л. 74,75/ като е посочено основанието за внасянето й- съдебно-счетоводна експертиза, номера на делото, задълженото да я внесе лице-ищецът М. Й. Х. и наредителя на операцията- Д. М. М..

Съдът е приел, че указанията му по внасяне на двете суми са коректно изпълнени от задълженото за това лице-ищеца в производството и е предприел следващите се процесуални действия. Процесните суми 3 заплатените държавна такса и разноски за вещо лице са присъдени с постановеното решение №173 от 12.02.2024г. в полза на ищеца М. Х., като е осъдено ответното дружество да му ги заплати, приемайки, че е налице основанието за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД не е възразил пред съда до приключване на устните състезания, с довод за недължимост конкретно на разноските към ищеца като ДТ и разноски за вещо лице поради невъзникнало право на ищеца да ги претендира тъй като той не е титуляр по платежните документи на внасянето на сумите, а такъв е неговия процесуален представител.

За да откаже да уважи искането на дружеството за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за държавна такса и за вещо лице, исковият съд е посочил, че същите се дължат на основание чл.78 ал.1 от ГПК поради уважен предявен от ищеца главен иск и че по делото са представени доказателства /платежни нареждания/ за направата на тези разноски. Посочено е още от съда, че в платежните документи фигурира името на пълномощника, но че това не променя факта, че задълженото за внасяне на разноските лице, е ищецът, а какви са конкретните облигационни отношения между ищеца и пълномощника във връзка с внасянето на сумите, е въпрос, който е ирелевантен към разпределянето на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК.

Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция .

Правото за разноски предвидено в чл.78 от ГПК принадлежи на страната, която е спечелила делото и че същата може да претендира всички онези разноски, които е направила в процеса като иска присъждането им в тежест на насрещната по спора страна загубила делото.

Без значение за уважаването на претенцията за разноски на страна, спечелила делото е дали тези разноски са внесени по делото лично от нея или от трето лице за нейна сметка, включително и от пълномощника по делото също за нейна сметка, доколкото се касае за разноски, които се следват да бъдат предварително внесени от задължената да ги внесе страна, съгласно чл.78 от ГПК. Касае се за дължими разноски, които се внасят от името и за сметка на задължената по делото страна /ищец или ответник, или и двамата/ и на същата следва да бъдат съдебно присъдени при уважаване на претенцията 4 й по делото. Достатъчно е във вносния платежен документ да е посочено изрично кое е задълженото по делото лице /страна в процеса/, което ги дължи и на което следва да бъдат възстановени /присъдени/ при уважаване на претенцията му. Без значение за правото на страната да претендира присъждане на разноски, е кой е фактическия вносител на сумата и дали тази сума е лично негова или му е предоставена от задълженото за разноските лице да ги внесе от негово име и за негова сметка. Съдът е длъжен да съобрази единствено дали посоченото в платежния документ като задълженото по него лице, е същото това лице, на което е вменено от съда задължението да внесе посочените суми като разноски и при наличие на идентитет в имената на задължените лица, да ги присъди като разноски с оглед изхода на делото. Разпоредбата на чл.78 ал.1 във връзка с чл.76 от ГПК не се интересува от фактическия вносител на дължимите от задължената страна по делото разноски. Водещо е в платежният документ да е записано името на действителното задължено лице за тези разноски. По друг начин биха стояли нещата, ако в случая като задължено лице да внесе държавната таксата и разноските за вещо лице, беше вписано името на вносителя -Д. М.

М., същият и като наредител на плащането. Внасянето на разноски по така оформен платежен документ би било нередовно, доколкото посочените задължено лице и вносител не са страна в процеса / освен ако не е изрично упълномощен и с такИ. права/, а сумите се внасят от името на вносителя и за негова сметка . По това дело /гр.д.№2801/2023г. на РС-Пазарджик/, задължен за разноските не е пълномощникът на ищеца от свое име и за своя сметка, а единствено ищецът М. Х.. То е задълженото лице по делото и от негово име като задължено лице и за негова сметка като задължено лице се внасят и са фактически внесени тези разноски. Без значение какви са отношенията между задълженото за разноски лице и вносителя на разноските. Техните облигационни отношения не са предмет на разглеждане. Достатъчно за уважаване на претенцията за разноските е дължимите суми да са внесени предварително от задълженото да ги внесе по делото лице, независимо от техния произход и вносител. Вносният платежен документ легитимира посоченото в него задължено лице като страна титуляр на задължението за внасянето на разноските и респективно като страна, носител на вземането за разноски по реда на чл.78 от ГПК. Вносният документ посочва, че записаното в него задължено лице е страната, която изпълнява задължението 5 си пред съд да внесе предварително разноските по делото и е без значение какъв е произхода на средствата за това-лични средства на задълженото лице, заемни средства, дарение и други. Достатъчно е в платежният документ коректно да е записано името на задължението лице-от името и за сметка на което се прави плащането, като е без значение кой е фактически наредител на плащането. Отношенията между задълженото лице по документа и вписания фактически наредител в него са без значение и не променят факта, че имено задълженото лице е това, което изпълнява вмененото му задължение за разноски и на това основание може да ги претендира за присъждане по реда на чл.78 от ГПК.

В този смисъл въззивният съд не споделя доводите развити в частната жалба, които не съответстват на данните по делото доколкото именно ищеца М. Х. е задълженото по закон и по съдебното разпореждане, лице което дължи предварителното заплащане на разноските и именно това лице е изпълнило задължението си да ги внесе след като изрично е посочено в платежния документ като задължено лице, представляващо достатъчно основание за исковия съд да приеме, че задължението е изпълнено от задължената за това страна, да предприеме следващите се съдопроизводствени едйствия и да ги присъди /разноските/ по реда на чл.78 от ГПК. Ответното дружеството не е възразило в процеса за недопустимост на производството поради неизправен ищец невнесъл дължимите такси и разноски, и не е искало прекратяване на производството като недопустимо на това основание, като едва за първи път в производството по чл.248 от ГПК се излага довод за недължимост на разноските на ищеца тъй като за същите той не е понесъл финансова тежест, като този довод дори не е и подкрепен с категорични доказателства, а само с некоректно тълкуване на съдържанието на платежните документи и липса на уговорки между представител и представляван касаещ финансовите задължения на страната по делото.