Определение № 1472 от 05.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1472 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20221800100198 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от ищцата К. З. чрез адв. Е. Т. за изменение на решение № 432 от 15.08.2025 год. на СОС в частта, с която е осъдена да заплати на ответника сумата 13 923 лева разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, тъй като размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от „Бороспорт“ АД – 30 000 лева е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на защитавания материален интерес, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в молбата, съдът намира следното:

С решение № 432/15.08.2025 год. СОС е осъдил „Бороспорт“ АД да заплати на К. З., гражданка на Малта, сумата 60000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при инцидент на 29.03.2017 год. на ски писка „Маркуджик 3“ в к.к. Боровец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2019 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, ведно със законните последици; осъдил е ответника да заплати на ищцата сумата 25 111,55 евро – обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в резултат на получените травматични увреждания при инцидента, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за разликата над този размер до сумата 44 311,55 евро; осъдил е ответника да заплати на ищцата сумата 7156 евро – обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и рехабилитация в резултат на получените травматични увреждания при инцидента, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 18108,23 евро. При този изход на спора, с оглед отхвърлената част от исковете, ищцата е осъдена да 1 заплати на ответника сумата 13 923 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Видно от представения по делото договор за правна защита от 10.03.2025 год. и списък по чл. 80 от ГПК, уговореното адвокатско възнаграждение на адв. Б. възлиза на 30000 лева с включен ДДС, като същото е заплатено изцяло по банков път, съгласно приложено по делото платежно нареждане.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Молбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Размерът на минималното възнаграждение за процесуално представителство по делото от страна на адв. Б. възлиза общо на 19 737 лева /8650 лева по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди; 3 489 лева – по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и 7 598 лева – по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи/, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед това и уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лева /30 000 лева с включен ДДС/ не е прекомерно.

Независимо, че прилагането на наредбата не е задължително след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22, то съдебната практика приема, че същата служи за ориентир относно дължимото адвокатско възнаграждение за съответния случай. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на страната процесуални действия и оказаната правна защита, неоснователно се явява искането на ищцата за намаляване размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен. Следва да се отчете и сравнително дългата продължителност на исковото производство от момента на подаване на исковата молба до приключването му с обжалваното решение, поради необходимостта от провеждане на редица съдопроизводствени дейстивя, в т.ч. разпит на свидетели с видеоконферентна връзка със съдействието на чуждестранен съд, и събирането на множество съдебно-технически и съдебно-медицински експертизи, като през целия този период адв. Б. е бил ангажирана по делото като пълномощник на ответното дружество и активно е участвал в проведените открити съдебни заседания. Освен това сам по себе си материалният интерес по делото не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на адвоката и да обуслови присъждане на адвокатски хонорар в минималния размер по наредбата, тъй като следва да бъде съобразен и положения от адвоката високо квалифициран труд и отговорността му пред страната, с която е сключил договор. С оглед това молбата на ищцата за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10139/19.09.2025 год., подадена от ищцата К. З. чрез адв. Е. Т. за изменение на решение № 432 от 15.08.2025 год. на СОС в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3