Решение № 260608 от 29.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260608 гр. Пловдив, 29.04.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА

ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ

РАБЧЕВА

ЕЛЕНА КАЛПАЧКА при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Калпачка въззивно гражданско дело № 488 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 339 от 13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2597/2018 г. по описа на Районен съд Асеновград е осъден “Техно акташ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Ш. А., да заплати на Д.Ж.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматично изгаряне - трета степен на китката и дланта на дясната ръка, травматично увреждане на палеца на дясната ръка и частична ампутация на палеца на дясна ръка, претърпени от него болки, страдания, неудобство, дискомфорт, в следствие на трудова злополука на 17.05.2017 г., обезщетение за забава в размер на 10 520.29 лева /десет хиляди петстотин и двадесет лева и двадесет и девет стотинки/ за периода от 17.05.2017 г. до 08.11.2018 г. – датата на завеждане на исковата молба, сумата 749.02 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и две стотинки/, претърпени имуществени вреди, представляваща разликата между получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение и реално полученото от него обезщетение за временна неработоспособност, вследствие на трудовата злополука, сумата 90.53 лева /деветдесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща мораторната лихва върху всяка месечна разлика, начиная от падежа на плащане /шесто число на месеца, сладващ месеца на начислението на ТВ/ - 06.12.2017 г. до датата на ИМ 08.11.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Осъден е „Техно акташ” АД да заплати държавна такса за производството, както и разноски на ищеца.

Посоченото решение се обжалва изцяло с подадена въззивна жалба от

“Техно акташ” АД, гр. ****, чрез пълномощник адв. К.. В жалбата се излагат съображения за неправилно прилагане на материалния закон, поради допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата и липса на обсъждане и съобразяване на преобладаващата част от събраните по делото в първата инстанция доказателства. Жалбоподателят счита, че неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, доколкото не са взети предвид и анализирани всички релевантни обстоятелства за конкретния случай, а именно възстановяване на ищеца, доколкото медицински е възможно, връщането му на работа при ответника и нарушаване на трудовата дисциплина след това, периода, през който е претърпяна трудовата злополука и икономическата конюнктура към този момент - стандарт на живот и средностатистическите показатели за доход, което е довело до неоправдано висок размер на определеното обезщетение, което го превръща в източник на неоснователно обогатяване. Твърди, че така определеното обезщетение е несправедливо, с оглед критериите на законовата норма и обичайните обезщетения при подобни вреди, като същото е определено, като съдът е обосновал решението си само на част от установените по делото обстоятелства, посочени като критерии за определяне на обезщетението, за което излага подробни съображения.

Счита, че е допуснато и неправилно приложение на материалния закон – чл. 201 от КТ, доколкото съдът не е уважил направеното възражение за допусната груба небрежност от страна на пострадалия работник, не е опреден процент на съпричиняване и намалено определеното обезщетение. Твърди, че съдът е игнорирал доказателствата за проведени инструктажи, техническа изправност на машината и неспазване на инструкциите за безопасност от въззивника, като неправилно е приел, че работникът е действал в интерес на работодателя за избягване на брак и постигане на норма на производителност на детайли. Счита, че това е поради нарушение на разпоредбата на чл. 202 от ГПК, като съдът безкритично е възприел изцяло заключение на вещото лице, което счита неправилно и противоречиво, за което излага съображения.

Не оспорва размера на определената от вещото лице в първоинстанционното производство загуба на част от размера на получаваното брутно трудово възнаграждание, но счита, че следва и при определяне на размера на имуществените вреди да се приложи нормата на чл. 201 от КТ.

Поради изложеното жалбоподателят намира постановеното решение неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, както и необосновано, като моли да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго по същество на спора, с което, ако се прецени, че е дължимо обезщетение по чл. 200 от КТ, то да бъде определено справедливо и съответно намалено поради съпричиняване от страна на въззивника, при условията на груба небрежност. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от Д.Ж.Н., чрез пълномощник адв. Г., с която счита жалбата неоснователна, както и твърдението, че при постановяване на решението съдът е нарушил принципа на справедливост, за което излага подробни съображения, с оглед наведените в жалбата твърдения. Счита, че неимуществените вреди, причинени на въззивника, са изключително големи и съобразени от първоинстанционния съд, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Счита също, че напълно недоказани са останали твърденията за съпричиняване на вредите, за което посочва конкретни съображения, основани на събрани по делото доказателства и на факта, че е действал съобразно проведеното му обучение, което се различава от писмените инструктажи. Твърди, че по делото са събрани доказателства, че и при изправна машина е възможно трудовата злополука да е причинена по технически причини, както и, че работодателят е нарушил вмененото му задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд, включително не са провеждани своевременно необходимите инструктажи.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, да бъде потвърдено постановеното от РС Асеновград решение, както и да му бъдат присъдени разноски.

Не е постъпило становище от третото лице помагач на жалбоподателя ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД ****.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, редовна е по отношение на съдържанието, поради което и се явява допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, и като взе предвид наведените от страните пороци на атакувания съдебен акт, съдът намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като следва да бъде преценена неговата правилност, с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания.

Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.

200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за случилото се, т. е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза, съгласно ал. 2 на цитирания законов текст. По настоящето дело не е спорно съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването на трудова злополука. Тези обстоятелства са установени и с приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства - трудов договор № 208/10.10.2016 г., акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика, протокол за трудова злополука от 18.05.2017 г., декларация за трудова злополука от 22.05.2017 г., депозирана в НОИ ****, разпореждане № 5104-15-164 от

01.06.2017 г. на НОИ гр. ****.

От представените писмени доказтелства се установява също, че с посоченото разпореждане на НОИ е прието, че на 17.05.2017 г., жалбоподателят Д.Ж.Н., при изпълнение на служебните си задължения на машинен оператор, производство на каучукови изделия, е извършвал залагане на ролинг на вулканизационната преса за вулканизация. При затваряне на пресата посяга над сензорите за блокиране на машината, за да намести ролинга, но не успява да дръпне дясната си ръка и затварящата преса го притиска. Следствие на това пострадалия получава травматично изгаряне трета степен на китката и дланта.

Не се оспорват и представените към исковата молба писмени доказателства - епикризи, ренгенови снимки, становище на лекуващ лекар, Експертно решение на НЕЛК, с които се установяват травматични увреждания, настъпили в следствие на трудовата злополука. Не се оспорва нито продължителността на лечението и наложилите се оперативни интервенции, нито удостоверената настъпила трайно намалена работоспособност от 50%, в следствие на претърпяна трудова злополука и трайно увреждане на доминантен горен крайник.

Спорът между страните по делото е относно наличието на съпричиняване от страна на работника при настъпването на трудовата злополука и в какъв процент е същото, както и относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност“, но съдебната практика извежда определянето и, като взема предвид, че в гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило обичайната, нормална грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното естество. Приема се, че груба небрежност е налице тогава, когато лицето не полага грижата, която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа /в този см. решение № 1044/04.11.2008г. по гр. д. № 938/2006г., IV г. о. на ВКС, решение № 1176/14.11.2008г. по гр. д. № 5228/2007г., II г. о. на ВКС, решение № 510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г., IV г. о., решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г., IV г. о. и др./.За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът следва да е извършвал работата без елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за безопасност. Степента на съпричиняване следва да се определи на база обективните данни за степента на значимост на непредпазливото поведение на работника за настъпване на злополуката. В практиката на ВКС е категорично прието и безусловното значение, което има инструктажа за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество. Видно е, от приложените писмени доказателства по делото – копие от книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, че на въззиваемият Д.Ж.Н. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 10.10.2016 г., инструктаж на работното място на 10.10.2016 г. и на 14.10.2016 г., и периодичен инструктаж на 10.10.2016 г. , на 18.04.2018 г. и на 04.07.2018 г., както и извънреден, във връзка с трудова злополука с **** А. Ю. на 19.04.2018 г. Съгласно представената от работодателя Заповед № 7/10.01.2017 г. за провеждане на инструктаж на длъжностните лица, на инж. Е., член на борда на директорите на дружеството, периодичен инструктаж за служители, заети в производството, се провежда на всеки шест месеца. Приложени са и програми от 04.01.2017 г. съответно за провеждане на обучение по БЗР на работещите, провеждане на начален инструктаж по БЗР на работниците и инструктаж на работното място, както и матрици за провеждане на обучения. Представена е и съпроводителна документация на български език за пресата за вулканизация, инструкция за безопасна работа с преса за вулканизиране на каучукови изделия от 01.09.2015 г. и правилник за вътрешния трудов ред от същата дата и от 2018 г.